ЗАДАЧИТЕ ЗА ПРАВОПИС

Татяна Александрова

web

Съдържателен анализ на задачите в частта по български език >>>

Правописните умения на седмокласниците в тест '2000 се проверяват чрез четири тестови задачи, изискващи да се откриват думи с правописни грешки. Това са задачи 11., 12., 13. и 14. Умението в чужд текст да се откриват правописни грешки, които по същество представляват отклонение от кодифицирания графичен вид на думите и техните форми, означава, че тестваните успешно прилагат знанията си за правописните норми на българския език.

Задачи 12. и 13. проверяват едно и също нещо - умението да се открива правописна грешка в дума с представка, свързано със знанията за морфемния строеж на думата. При положение, че знанията и уменията на учениците по български език се проверяват само с двайсет тестови задачи, не е обосновано две от тях да проверяват едно и също умение.

Най-сериозната слабост на коментираните задачи е, че правописните умения се проверяват най-вече на равнище дума, а не на равнище текст. Само в задача 14. правописната грешка трябва да се открие в дума, включена в изречение. Хората общуват не чрез отделни думи, а чрез текстове, а основно изискване при модерното езиково тестуване е уменията да се проверяват в контекст, близък до ситуациите на действителното им приложение (вж. Такала 1999, с. 14). Проверката на правописните умения в контекст е наложителна и заради езиковия феномен омонимия, разглеждан в по-широк смисъл (вж. Бояджиев; Куцаров; Пенчев, 1998, с. 155). При омонимия, когато думите са извън контекст, ученикът не може да свърже една езикова форма с едно определено значение. Така проверката на знанията и уменията за правописа става неефективна, тъй като могат да се получат грешни отговори не поради незнаене на графичния вид на думата, а по други причини. Това би могло да доведе до намаляване валидността на теста, т.е. степента, в която той действително мери предвидените за измерване постижения (вж. Бижков, 1996, с. 61, и Стоименова, 2000, с. 35)..

Проверяването на правописните умения предимно на равнище дума на практика води до това, че се тестува владеенето само на една част от правописните правила - тези, които са свързани с релацията звук - буква. Подобен подход не дава възможност да се оцени как учениците се справят с онези правописни проблеми, които се проявяват именно на равнище изречение и текст: част от правилата за избор на главна или малка буква, на пълен или кратък член, на буква и или буква й; разделно изписване на клитиките; правопис на не като частица и като словообразувателна морфема. Така остава непроверено владеенето на част от правописните правила, които се изучават в училище. А това на практика означава, че представеният на изпита тест има ограничени възможности адекватно да проверява доколко е усвоено преподаваното в училище, за което се приема, че изгражда необходимите умения за писмена комуникация.

Ще анализираме всяка една от задачи 11., 12., 13. и 14., като се надяваме, че бележките ни ще бъдат полезни за работата по създаването на тестове.

Задача 11:

Коя дума е написана грешно?

а) ще изпекат

б) ще облечат

в) ще пресичат

г) ще скочат

В задача 11. верен е отговор б) ще облечат. Слабост на тази задача е, че неверните отговори в) ще пресичат и г) ще скочат са неефективни. При тези глаголни форми няма какво да се сгреши от гледна точка на правописа. Затова дистрактори в) и г) лесно се отхвърлят от учениците като невъзможни. На практика изпитваните избират не от четири, а от два отговора - а) и б), с което се нарушава обявеният формат на задачите. Нарушено е и изискването всички дистрактори да изглеждат достоверни, за да могат да бъдат избирани от изпитваните. Не е добра тестова задача, при която някои от неверните отговори очевидно ще се избират от много малко ученици.

Задача 12:

Коя дума е написана грешно?

а) презсекли

б) разсели

в) видели

г) мълчали

Верен е отговор а) презсекли. В дистрактор б) разсели е заложена омонимия. Разсели е форма за 3. лице ед. число сегашно време на глагола разселя със значение „заселвам на разни места". Същевременно разсели е форма за мн. число на миналото свършено деятелно причастие на глагола разсея със значение „сея, посявам". Омонимите не бива да присъстват в тестови задачи, в които уменията се проверяват извън контекст и учениците няма как да свържат едно определено значение с една определена форма.

В дистрактор г) на задача 12. - мълчали - са заложени едновременно омонимия и дублетност, което прави думата неподходяща за проверка на правописни умения. Мълчали е форма за мн.число на миналото свършено деятелно причастие от глагола мълча. В същото време мълчали е форма за мн.число и на миналото несвършено деятелно причастие на същия глагол. То пък от своя страна има още една правилна форма - мълчели, т.е. мълчали и мълчели са дублети (вж. ПРСБКЕ, 1995, с. 437). Дублетността обаче не се изучава до 7. клас и от изпитваните не би трябвало да се изисква да познават дублетите. Затова дистрактор г) е нерелевантен спрямо учебното съдържание. Задача 12. нарушава съдържателната валидност на теста, която е показател за това, доколко проверяваните чрез теста знания и умения са адекватни на учебното съдържание (вж. Бижков, 1996, с. 239). Освен това, ако в идиолекта на ученика съществува само едната от дублетните форми - което е нормално, - а в теста е заложена другата, ученикът може да даде грешен отговор, въпреки че всъщност знае правописа поне на единия от двата правилни варианта.

Задача 13:

Отбележете коя е неправилно изписаната дума.

а) оттласквам се

б) оттеглям се

в) оттървавам се

г) оттичам се

Верен е отговор в) оттървавам се. В задача 13. думите от дистрактори а) и г) - съответно оттласквам се и оттичам се - са редки и не принадлежат към основния речников запас не само на учениците, но и на възрастните българи. В Електронния архив на Института за български език, който се състои от петнайсет милиона употреби на словоформи, думата оттласквам се се среща 12 пъти, и то не във всичките си форми. Думата оттича се се среща само 9 пъти. При това формата за 1. лице ед. число сегашно време *оттичам се поради спецификата на лексикалното значение на глагола не се среща нито веднъж. Присъствието на тези две словоформи в изпитен тест е немотивирано. Не бива да се иска от седмокласниците, при това в условията на състезателен изпит, да притежават знания и умения, които по обясними причини остават в периферията на тяхната езикова компетентност. За изключенията и рядко употребяваните думи си има правописни речници. Всеки уважаващ себе си човек ги използва постоянно и това е нормално. В задача 13. е нарушено едно основно правило за съставяне на тестови задачи, а именно те да засягат съществени факти и явления, а не да бъдат тривиални или задачи със специфични детайли (Стоименова 2000, с. 163). Според нас тестът за прием в профилирани училища трябва да проверява основни езикови знания и умения. Не е концептуално издържано да се проверява познаването на маргинални явления, да се търси екзотичното, а не системното, да се проверява владеенето на изключенията, а не на правилата.

Задача 14:

В кой от подчертаните изрази е допусната грешка?

Няма да говорим за безсилието (1) на режисьора (2), нито за безпомощния (3) актьорски състав - срама (4) си е за тях.

а) (1) б) (2) в) (4) г) (3)

В условието на задача 14. не е специфициран видът на грешката. Начинът на задаване на възможните отговори противоречи на изискването тестовите задачи да не съдържат уловки и да не подвеждат учениците. Нарушаването на линейния ред на отговорите (отговор в. се свързва с четвъртата подчертана позиция, а отговор г. - с третата) вероятно ще доведе до грешки не поради незнание, а поради невнимание. Известно е, че тестовата задача трябва да проверява само едно нещо, едно конкретно знание или умение. При това учениците решават езиков тест, а не психологически тест за оценяване на вниманието.

Тест '2000 е важен компонент на конкурсен изпит с твърде висок залог за учениците, които се явяват на този изпит. Всеки изпитен тест, за да изпълни успешно предназначението си, трябва да бъде разработен по строги процедури и при спазването на всички задължителни етапи на работа, описани в специализираната литература. Само така ще се гарантира продуцирането на качествени тестове, надеждност на резултатите и избягване на неточности.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Бижков, Г. Теория и методика на дидактическите тестове. С., 1996.

Бояджиев, Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. С., 1998.

Правописен речник на съвременния български книжовен език (ПРСБКЕ). Второ фототипно издание. С., 1995.

Стоименова, Е. Измерителни качества на тестове. С., 2000.

Такала, С. Езикови тестове: нови постижения и неразрешени дилеми. - Чуждоезиково обучение, 1999, № 5, с. 12-20.

© Татяна Александрова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2001, № 1
© Електронно списание LiterNet, 07.01.2001, № 8 (45)

Други публикации:
Български език и литература, 2001, № 1.