Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАРИЯ ЩЕ ЗАСПИ

Силвия Томова

web

Пет дни. Без събота и неделя. Събота и неделя тя не мисли за тях. Нито за баща си, нито за майка си, нито за нейната майка. Възрастната жена, на 91 години, с която Мария спеше в една стая, нощем чуваше хъркането й, усещаше шаването на студените й кости под одеялото, опитваше се да отгатне шумоленето на устните.

Мария, на 37 години, стройна, с бяло лице, сини очи. Страхливи очи. Когато привечер се прибира от работа, зениците й шарят по сенките между къщите, вглеждат се в ъглите.

Мария е вегетарианка. Преди да влезе в дома си, където я чакат тримата, тя минава през магазина, купува плодове и зеленчуци, внимателно оглежда всеки плод. После отваря книгата, сложена най-накрая на лавицата в кухнята и готви. Супата е полезна за нея и за възрастната жена. Жената, която научи Мария да чете и пише и която я отгледа, докато другите двама, родителите й, обикаляха по света. И сега Мария е длъжна да се грижи за нея. За това старо тяло и кости, покрити със сивкава кожа, за тази уста, която примлясква лакомо над чинията с топла супа, за тези ръце, в които Мария поставя лъжица, после вилица, после слага в съсухрения юмрук салфетка. После завежда старата до мивката, отвива кранчетата, поставя ръцете й под струята. А после двете притихват в стаята. Едната разресва косата си, първо отплита плитката, грижливо сплетена от Мария сутринта, после разтрива с острите си пръсти черепа, после опъва косата надолу, докато стигне кръста, а после бавно започва да я реши с огромната дървена четка. Докато косата й се наелектризира и на тъмно от нея започнат да изскачат мънички искри, със съсък и някак изплашено. На нощното шкафче на жената има Библия, а до възглавницата на Мария плюшен жираф.

През това време от съседната стая се чуват приглушените гласове на родителите й. Баща й, който обича бира и след седмата бутилка езикът му се движи по-бавно и обърква думите, сякаш е овалян в брашно. Майка й, с примирен и нисък тембър, която се опитва да го укроти, но накрая се предава пред велите му, но тежки ласки. После дишането им, нейното, като на предало се, отчаяно и хванато на тясно старо животно и неговите, отсечени и методични като часовник.

Възрастната жена не чува. Тя вдига крака на леглото, свива ги в коляното и посяга към Библията. Книгата, в която мъже и жени следват високата фигура на един, който се е обявил за син Божи. Показалецът на жената шари по редовете, тя дори не чете, клепачите й натежават и скоро Мария чува как дишането на жената става равно, краката се отпускат, значи е заспала.

Нощта извира. Избуява рошаво от ъглите, разплува се в цялата стая, притиска гърдите на Мария, събаря я. Тихо и на пръсти жената пристъпва до леглото на възрастната, завива я и премества тежката книга с черни корици. После също толкова тихо, прекосява стаята обратно до леглото си. Следващите седем часа Мария ще се бори. С притреперването в гърдите, с влажните си длани и пръсти, които потрепват, с натежалите клепачи, зад които не може да се плъзне сънят. Мария се вслушва в шумовете в къщата и навън. Чува стъпките на родителите си. Баща й, който отваря скърцащата врата на хладилника за още бира, майка й, със сенки под очите, скръстила ръце пред гърдите си и забила поглед в палците на краката. После в стаята им се разнася звукът на телевизор. Някой някого преследва, чуват се изстрели, следват реклами, после същото се повтаря. Къщата утихва и звуците излизат навън. По тавана на стаята се разхождат светлините от фаровете на колите, чува се смях, свистене на спирачки, тишина и отново глъч. После се развиделява, небето сивее, после розовее, някъде слънцето изгрява. Възрастната жена се раздвижва, Мария отваря очи и става. В огледалото лицето й изглежда изпито. Кожата й гори. Мария движи ръце по гърдите си с гъбата под душа, по корема си, докосва бедрата, притваря очи. После трябва да събуди своята баба... Да изпече филийки, да ги намаже с масло, да сложи върху тях сирене. После да се приготви. И да отиде на работа. Денят, в който ще се взира в една безкрайна редица цифри, застанала зад бюро с много книжа. Ще се среща с хора, които й кимат, говорят нещо, смеят се, разменят си думи. Към обяд Мария ще извади от чантата си сандвич, а също и бутилка с нектар. И после нащърбените редици отново ще я подемат, ще влизат през зениците й, ще се разполагат в мозъка, на онова място, което Мария им е отредила. Вдясно е леглото на баба й, зад стената до него стаята на родителите й, после има коридор, където седят обувките и връхните дрехи на семейството, после пътеката, която отвежда Мария на работа и после я връща, за да я предостави на старостта и страстта, замъглена от цигарен дим и алкохол.

Край Мария светът шуми, отваря се като цвете, повява се от вятъра, сменя дните като листа от календар на нечия чужда стена, събира и разделя хората.

Мария тича по обратния път за вкъщи. Трябва да е светло, когато престъпниците още не са пропълзели от мрака и дупките си, когато все още не могат да я достигнат крадци или други, да я ограбят, изнасилят или убият. Затова Мария се шмугва отново в магазина, купува риба, заради фосфора, полезен е за мозъка и костите, купува натурален сок, без консерванти, плаща до стотинка на продавачката и след миг очаква прищракването на ключалката в дома си.

Ще сготви за тримата. Не четиримата. За себе си ще остави онова парче, до опашката на рибата. Ще махне костите от порцията на възрастната жена, ще намачка картофи, ще изстиска малко лимон. Ще пусне телевизора, ще се усмихне някак криво на баща си, ще погледне с омраза и съжаление майка си и ще заговори. Ще разкаже за нещо, което не се е случило нито днес, нито деня преди това. После ще измие чиниите. Ще постави баба си да легне, ще гледа среброто в косите й. Ще отвори дебелата книга за онзи мъж, която се е обявил за Божи син, но този път ще запуши ушите си. С двете розови тапи, които държи в чекмеджето. До нея няма да достигне грапавия език на баща й, нито нащърбеното му дишане. Стъпките на майка й, която се опитва да скрие някъде бутилките. Няма да чуе и последния дъх на възрастната жена, точно преди зениците й да се претърколят върху редовете, в които някой ще смъкне тялото на онзи мъж от кръста.

Тази нощ Мария ще спи. Ще заспи. Ще заспи. Ще заспи. Ще заспи...

 

 

© Силвия Томова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.04.2006, № 4 (77)

Други публикации:
Силви Томова. Добър ден, Р. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2006.