ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ, И ПОЛИТОЛОЗИТЕ, КОИТО СЕДИТЕ ЗАД ТЯХ... ЗАМЪЛЧЕТЕ!

Силвия Томова

web

„Биг брадър” е пошъл социален експеримент. „Биг Брадър” възпитава... Пардон! „Биг брадър” не възпитава, той снизява, дава лош пример. Лош „Биг Брадър”. Не пипай, мръсно... Чували ли сте тези думи? Няма начин. А помните ли лидерите на мнения?! Социолози, политолози, независими наблюдатели и други... Според тях митологизацията и демитологизацията са сестри близначки. Третата сестра взе сто бона от едно шоу...

„Биг брадър” е вярата, надеждата и любовта на българския зрител, гражданин, избирател. „Биг брадър” е единствената форма на гражданско общество, на което сме способни.

„Биг брадър” е черешката на тортата в съвременния начин на живот, life stile, пикът на съвременното говорене, кулминацията на обществения диалог.

„Биг брадър”, дами и господа, замести отчуждението, настани се на мястото на отчаянието, на умората, на досадата от политиците, от политолозите, от тях, от властта. От всички през всичките тези 17 години, които натовариха с прехода поколенията на днешните 60 и 70-годишни жени и мъже, на техните деца на по 40 и на младите хора на по 30, 30 и нещо.

„Биг брадър” е достойният край на една реформа, на един преход, на едни евроизбори. Именно това шоу, именно тези хора, именно кралят на поп фолка, именно една средностатистическа женица на около 30, която междувременно е и ТВ-водещ, станаха лицето на съвременния българин днес. Огледалото, в което се оглеждат липсата на ценности, пропастта, пустотата. Невъзможността да намерим други общи теми, невъзможността да се обединим около култура или образование, невъзможността да се обединим даже около една трагедия.

Пардон. Нацията ни е единна само по два повода - „Биг Брадър” и трагедиите. Едното забавлява, сближава, разсмива, другото отрезвява, плаши, забавя темпото на говорене, след него настъпва зловеща, отчайваща тишина. От едната страна е Ники Кънчев, сресан и нахален, с пикантни въпроси към обявените за VIP, а от другата катастрофата в Бяла. От едната страна са българските медици в Либия и насълзените им в камерите очи, от другата страна са изборите за евродепутати, отново начело с Азис, Ивана, Камелия и други VIP. Партиите клекнаха! Изграждането на една предизборна кампания около образите на поп-а и фолк-а, около енергийна напитка или около гащите на една „звезда” е директното признание на политиците, техните партии и придворните им политолози, в капитулация. Това е обявяване на провала. Това е толкова трогателно обяснение в любов на отчаяния и изморен избирател, че дори сценаристите на Изаура трябва да си теглят куршума поради некадърност.

Когато през 2007-ма година една държава не може да се справи с най-големия си външнополитически провал като драмата с шестима наши заложници в една тоталитарна държава, тогава същата тази държава показва лицето си на Брюксел през силикона на три попфолк турбо диви и един симпатичен, мил, омъжен гей.

С това темпо през 2014 година, когато днешните 30-годишни Здравко-вци ще бъдат улегнали 40-годишни бизнесмени от среден клас, може би трябва да изпратим на полковник Кадафи торта със стрийптизьорка от Столипиново, нес кафе три в едно и външния ни министър с тюрбан българския флаг. И това ще бъде върхът на усилията на всички правителства досега за... Сещате се за какво... Някой, всъщност, ще си спомня ли за какво?!

Ако искате да изпратите тези политици далеч от България гласувайте на кратък номер... И спечелете 4 хиляди лева от пирамидата на безумието.

И да не забравите, денят за размисъл е даден на човека наистина за размисъл. Ама, наистина. Този път.

© Силвия Томова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.04.2007, № 4 (89)