любопитство

web

един наблюдателен вдовец без роднини и неизлизащ от вкъщи
всеки ден гледаше учениците които се събираха през междучасията
в градинката пред неговия блок и сядаха на ръждясалата тенис маса.
те винаги носеха бутилки бира и винаги пафкаха.
понякога пък си подаваха и специална някаква цигара
и незнайно защо се озъртаха с дълбока параноя.

един ден господинът не ги видя.
всъщност нямаше никой в двора.
и така ден два седмица месец.
и той си помисли че е станал призрак
и не вижда вече хората помисли си че е в отвъдното.
че може би просто е заспал
и ангелът го е взел със себе си по време на старческия сън.
и господинът лесно се реши да пробва
дали тук при него в отвъдното може да се лети.
или пък самотата му го душеше и той искаше да бъде с птиците.
и това за призраците е било личната му заблуда и извинение
за да умре по-бързо.

както и да е.

господинът естествено умря - живееше на петия етаж.
и лятната ваканция и купоните по морето кипяха.
и нито 15 септември се разбърза за да прибере учениците в двора
нито учениците бяха на гроба на любопитния старец.
само ангелът качи на крилото си този любознателен летец
и го сложи на един нов и по-висок балкон.

© Стефан Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.04.2006, № 4 (77)

Други публикации:
Стефан Иванов. Гинсбърг срещу Буковски в публиката. София, 2004.