ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА

web

Направи Бог земята
и всички живи твари,
па седна да почине
кат всеки майстор стари.
Щом седна, и човекът -
най висшето творение -
пред него там застана
и падна на колене.
И тихо, и смирено
така му заговори:
- Благодаря ти, Боже,
човек, че мене стори,
но искал бих да зная
какво ми си орисал
и колко да живея
в тефтера си записал?
И тъй му Бог отвърна:
- Ще властваш над земята
и всички земни твари
в полето и в гората;
доволно и честито
животът ще отмине.
Човече, ще живееш
ти тридесет години.
- Как, тридесет години,
та туй е много малко!... -
простена человека
и се разплака жалко.
В туй време ето вола
и той пред Бог застана,
измука важно-важно
и реч такваз подхвана:
- Благодаря ти, Боже,
че вол ме ти направи,
че ме дари със здраве,
рога, че ми постави...
Но дойдох да узная
какво си ми орисал
и колко да живея
в тефтера си записал?...
И тъй му Бог отвърна:
- Ти ще ореш земята,
без ропот ще създаваш
на другите благата
и сред тегло безмерно
животът ще премине.
И воле, ще живееш
до тридесет години.
- Как, тридесет години -
простена жално волът -
и десет са ми много
щом чака ме неволя.
- Дай двайсетте на мене! -
човекът се обади.
- Да бъде! - Бог отсъди
И двайсетте му даде.
Живее человека,
живее от тогава,
но тридесет години
човешки преживява.
Живее той в охолство
и весел, и благатък,
живей живот безгрижен,
макар и много кратък...
Но трийсет щом прехвърли,
той заживява волски:
оре, копай засява
из целините полски.
Работи неуморно,
все труди се, все шъта,
ту челяд да изхрани,
ту домец да поскъта.
Не си доспива нивга,
почивка той не знае.
Тегло и труд безмерен -
животът му това е.