РЕКВИЕМ

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Той пак се връща, тих, прегърбен,
под тежестта на много спомени.
Лицето му е сбръчкано и болно
от много смях и много скърби.
Той всяка вечер спира до фенера,
сверява си часовника по градския,
кой знай кому усмихва се приятелски
и всяка вечер пита портиерката
за някакво писмо, което чака
тринадесет години...
                            Тих, прегърбен,
изкачва се замислено по стълбите.
Като изгаснало прозорче в мрака
мержей визитната му картичка,
Написана със Ъ и ерове
(професията е зачеркната).
Затваря се във душната си стаичка,
разтваря старите тефтери
с баланси, заеми и кредити,
до полунощ пресмята лихвите,
сортира несконтираните полици
(възкръсват в тъмното надеждите...).
Ръце потрива, криво се усмихва,
заспива като цар със спомените си,
а сутринта се буди, тих, прегърбен,
безшумно слиза пак по стълбите,
замислен, сгърчен и треперещ,
душен от злоба, плач и кашлица.

На старата визитна картичка
професията е зачеркната.

© Стефан Цанев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.11.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Стефан Цанев. Часове. София, 1960.