ЗАДАЧИ ЗА ОТКРИВАНЕ И АНАЛИЗ НА ЛОГИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ И ЗАДАЧИ ЗА ЛИНГВИСТИЧНИ ЗНАНИЯ

Руска Станчева

web

Съдържателен анализ на задачите в частта по български език >>>

Обект на анализ в тази статия е съдържателната страна на два типа задачи според тематичното им обособяване в Програмата по български език за националния изпит тест за прием на ученици в специализирани училища след 7. клас (вж. Наредба № 6 на МОН, ДВ, бр. 106/29.11.1999 г.), а именно - на задачите за откриване и анализ на логически отношения и на задачите за лингвистични знания. С оглед на това коментарът на отделните задачи проследява спазването на изискването за операционализация на целите при дидактическото тестуване (вж. Бижков, 1996, с. 110,123-136; 322). Във връзка с това се прибягва до: 1) търсене на съответствие между разглежданите задачи и учебната програма по български език за 5.-7. клас, и 2) съотнасяне на отделните задачи към измерване на някакво точно определено и само едно знание или умение, чието овладяване е застъпено в обучението по български език.

Според Програмата по български език от Наредба № 6 три от общо двайсетте задачи са за анализ и откриване на логически отношения (в коментирания случай задачи 5.-7.), а две задачи (19. и вероятно 20.) проверяват лингвистични знания, т.е. владеенето на изучаваната до 7. клас включително лингвистична таксономия.

Първият тип задачи не е специален обект на обучение по български език и от тази гледна точка към него вече бяха отправени справедливи критики (вж. Тачева, 2000, с. 7) с оглед на присъствието му в Програмата по български език в наредбата. Тъй като тези задачи обичайно присъстват в частта за проверка на езиковите умения в теста SAT и в теста за постъпване в Американския колеж в София, смятам, че авторите на програмата са се изкушили да включат този тип задачи, следвайки чуждия опит. Личните ми наблюдения¹ обаче сочат, че тези задачи се възприемат от седмокласниците като естествена част от проверката на знанията и уменията им и ги мотивират да работят. Този извод се подкрепя косвено и от факта, че ученици, учители и родители - социални групи, които в никакъв случай не стоят безучастни, а реагират остро на всякакви промени и нововъведения в образованието, посрещнаха с мълчаливо съгласие включването на този тип задачи в програмата за изпита и в обнародваните от МОН материали при подготовката за него.

От гледна точка на анализа на съдържателните параметри на трите задачи от този тип, включени в теста, задачи 5. и 7. са зададени коректно, като за проверка на заложените смислови отношения между означените с думи двойки понятия е подбрана лексика в съответствие с възрастта и социалния опит на седмокласниците. Затова и не бива да се премълчава, че съставянето на тези две задачи е успех за авторите на теста. Остава обаче открит въпросът, към какво конкретно учебно съдържание (вж. Наредба № 6, Програма по български език) се отнасят задачите от този тип и къде е мястото им в съдържателната рамка на теста по български език. Не така стоят обаче нещата със задача 6.:

При коя от двойките изрази има същото смислово отношение, както при двойката:
СИНТАКТИЧНО СВЪРЗВАНЕ - СЪЧИНИТЕЛНО СВЪРЗВАНЕ
а) сложно изречение - сложно съставно изречение
6) относително местоимение - притежателно месточмение
в) вметната част - обособена част
г) съставно сказуемо - безглаголно изречение

Критиките ми към нея са по три линии:

1) Така, както е зададена, тази задача трудно може да бъде отнесена към точно определена част от тематичното разпределение на задачите по български език. От една страна, тя се съотнася с владеенето на лингвистични знания, а - от друга - търси да провери способността за откриване и анализ на логически отношения. Това е в противоречие с изискването спрямо дидактическите тестове всяка задача да мери едно точно определено умение (знание), обект на обучение в учебния процес. Затова от гледна точка на обявеното в наредбата тематично разпределение на задачите въпросът, дали това е задача за търсене на аналогии, или е задача за лингвистични знания, не може да получи еднозначен отговор.

2) Заедно с това недоумение буди и непрецизното и неточно използване на лингвистичните термини в тази задача. Твърде спорно е присъствието на „термина" синтактично свързване в условието на задачата и на термина вметнати части в един от дистракторите. Доколкото предмет на синтаксиса е свързването на думите в словосъчетания и изречения, основаващо се на двата основни принципа - съчинение и подчинение, е некоректно въобще да се говори за синтактично свързване. Затова и такъв термин липсва в лингвистичната таксономия, за разлика от термините синтактична връзка, съчинителна връзка, съчинително свързване, подчинителна връзка и подчинително свързване (вж. ГСБКЕ, т. 3, 1983, с. 28-40, Пашов, 1994, с. 243-263; Бояджиев, Куцаров, Пенчев, 1998, с. 506-514).

Що се отнася до термина вметнати части, в застъпеното учебно съдържание по български език за 7. клас се изучава само едната разновидност на вметнатите конструкции, а именно - вметнатите оценъчни думи и изрази, съдържащи коментара на говорещия спрямо предаваната информация в изречението, но не и другата разновидност на вмятането, каквито са вметнатите части на изречението и вметнатите изречения (вж. ГСБКЕ, т. З, с. 243-252). В учебниците специално се уговаря, че първият тип конструкции не са части на изречението (подлог, допълнение и т.н.) и не участват в синтактичния разбор. Ето защо смятам, че с оглед на коректността на задачата спрямо изучаваното учебно съдържание дисктракторът в) вметната част - обособена част би трябвало да бъде формулиран така: в) вметнат израз - обособена част.

3) Казаното дотук поставя под въпрос качествата на задачата по отношение на ориентацията й спрямо съдържателната рамка на теста по български език и поставя въпроса дали задачата е апробирана, преди да се включи в теста. Любопитно би било да се видят статистическите параметри на коментираната задача. Допускам, че във вида, в който присъства в изпитния тест, задачата е дала или ще даде лоши характеристики - висока степен на трудност и ниска дискриминативна сила.

Според тематичното разпределение в Програмата по български език от Наредбата две от задачите проверяват лингвистични знания. Тематичният анализ на задачите обаче сочи, че тук може да бъде отнесена само задача 19.:

Посочете вида на грешката в изречението:
„Аз ми се струва, че той греши."
а) граматична
б) пунктуационна
в) правописна
г) лексикална.

Коментарът на тази задача изисква да се посочи, че авторите са подбрали много добър материал, илюстриращ едно доста широко разпространено явление в устната реч - употреба на лично местоимение в именителна вместо в дателна (или винителна) форма в инициална позиция в изречението в рамките на синтактична конструкция с удвояване на допълнението. Според широко известната в тестологията таксономия на когнитивните цели на Блум задача 19. се отнася към равнище анализ, тъй като правилното й решаване изисква умения за: 1) откриване на грешката върху плоскостта правилно/неправилно (книжовно/некнижовно), и 2) идентифициране на типа грешка в рамките на лингвистичната таксономия. Веднага обаче трябва да се добави, че типологизирането на грешките според сегашната програма по български език не е обект на обучението по български език до 7. клас включително и се изучава едва в 8. клас. От тази гледна точка отново възниква въпросът, къде е мястото на задача 19. в съдържателната рамка по български език и измерването на кои определени знания и умения се цели с нея. До голяма степен отговор на въпроса за адекватността на задачата на учебното съдържание отново би дал статистическият анализ на данните от тази задача.

Към задачите за лингвистични знания в теста, но само въз основа на метода на изключването, би трявало да се отнесе и задача 20., която изобщо не е свръзана с тематичното разпределение на задачите:

Къде е допусната грешка:

Новият(1) уред комбинира въздействието(2) на три различни методи(З) - електростимулация(4), точков и обикновен масаж.

а) (1) б) (2) в) (4) г) (3)

Пръв неин недостатък е формулирането на условието, където не се посочва каква грешка да се търси при подчертаните думи и изрази в даденото изречение, което затруднява учениците. Друг недостатък на тази задача е наличието на двойно означаване на верния отговор и дистракторите чрез букви и цифри. Съвсем необосновано е и нарушеното съответствие между поредността на буквите и поредността на цифрите. Ако в случая мотивацията на авторите е да проверят вниманието на учениците, то тогава задачата отново проверява две неща - знания и умения по български език, от една страна, и психологически характеристики, като степен на внимание и способност за концентрация в изпитна ситуация, - от друга. Освен това тази задача не може да бъде съотнесена с обявеното тематично разпределение в програмата на теста по български език по простата причина, че в изречението е допусната граматична грешка, тъй като не е спазено правилото за употреба на бройната форма при израза три различни методи вм. три различни метода. Но в тематичното разпределение на задачите в програмата според Наредба № 6 никъде не е обявено, че се проверява и владеенето на граматични правила - един основен пропуск на програмата, който авторите на теста като че ли са решили да преодолеят „в движение".

Казаното дотук говори за сериозни пропуски при операционализацията на целите в работата върху тестовите задачи в двете анализирани тематични области. Тази дейност е абсолютно необходима, преди да се пристъпи към съставянето на конкретни тестови задачи, тъй като чрез нея се създават условия за адекватна оценка на постигнатите резултати - нещо, което е от особена важност, когато дидактическият тест се използва като инструмент за елиминиране, както е при конкурсните изпити.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бижков, Г. Теория и методика на дидактическите тестове (2. доп. изд.). С., 1996.

Бояджиев, Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. С., 1998.

ГСБКЕ Граматика на съвременния български книжовен език. Т.З. Синтаксис. С., 1983.

Пашов, П. Практическа българска граматика. С., 1994.

Тачева, В. Ценно помагало за кандидатстващите след 7. клас. - „Аз Буки", бр.11/2000, 7.

БЕЛЕЖКИ

1. Авторката е участвала като лектор в курсовете на Учебен център "Регалия" за подготовка на седмокласници за националния изпит тест в частта му по български език през април и юни 2000 г. [обратно]

© Руска Станчева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2001, № 1
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2001, № 12 (25)

Други публикации:
Български език и литература, 2001, № 1.