ЗАВРЪЩАНЕ

web

На Ал. Вутимски

Напразно Под големите облаци в лесовете смълчани
всеки дохожда сам в тихия здрач
Кога ще тръгнем и ще си отидем
сякаш никога не сме били
с приведени листа мелодии и думи
от тази жива гора която разказва живота
Ловци на очите тъмни и нежни стаяват и милват
тайната тайните пътища и всяка жива душа

Край дървета с леки силуети отминаваме
Дните странен спомен в здрача на годините
невидима тъкан прашинки в сребърен въздух
И вечерта е някъде над нас
и слушаме замисления говор на земята
с шепота на всичките неща
Мечтатели мечтаем за гората
направена от облаци и светеща душа
Отхожда слънцето на път -
Пред цялата безкрайност на света
душата дишаща на цялата земя
в незнайна междина на идващите спомени повита
И добър е прозрачният въздух и светът е голям

© Пламен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2010, № 4 (125)