ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

web

На П. П. Славейков

Виж съдбата на всички живи неща
Красива вода висока и чиста на телата с планинския въздух
безмълвно лъчисти пурпурни плащове и знамена
по празничните бойни редове от идващи победни утрини
Една изящна светлина непоклатима от там до тук завинаги
с обрата на живеещото време и годините

Всеки човек в лъжа изоставен
а някъде там далечни гордите звуци с победната битка последна
Все някога свършва самотният разказ на тази душа
всичко прощава и сбира едната река
след здрача в безкрайна тъга победния край и начало
И кой от жреците с живота живян
без смисъл и ясно значение
не ще изостави забравил забравен
своите род потекло и съдба

Зидарите отхвърлили камъка
Граничните кули са пусти
В средата на дните каменни зидове
Преумножените ничии наши тъжни пристанища
нито студени нито горещи хладни са всички лица
тържествено вечни изправени под знамена и небета не наши а негови
Отнасят нанякъде себе си земи брегове спомени време вечност вселени души имена
ручеи нежни под птичия глас в нощна гора
Здрач в далечните граници с тази всевечна звезда
и вътрешни изгреви залези
Сред земна вечна равнина ронливи брегове
не ще забравим никога своя род и потекло

Духът във древен разговор за църквите
до свършека на времената
пастир на всички живи сънища
И да запишем за своите братя тези видения
от целите приземни и страдалчески владения
на всяка наша днешна и предишна Анатолия
и ако има друга следваща
с църквата от Ефес в средината
с обрата на годините и времената

Няма и безсловна слепотата с идващото ново откровение
Конете на златистата съдба и конете на мрака -
Обхождат света през кални стърнища планински пътеки
В безкрайни хоризонти обрядът на невинната кръв
Добрите в стенеща тъга злите с фанатични смърти

    Сънят е ден на всички наши нощи
И свои редове по лабиринтите на вятъра
в зелени и крайбрежни равнини подрежда
Птица прелетна душата жива само в други времена
Каква безкрайна нощ и вечна тишина
Безспирно шествие от падащи звезди
над всички златни звездопади светове и векове
От небесата цветните сияния -
час на забравени признания и на мечти
над океан от дишащо мълчание
изящно слязла тишина
сред падащите сребърни звезди

    Прозрачен въздух стълбищни реки от слънце
с меката зелена пелена от звуците победни и гранични
сива и далечна - дъждовната завеса на света
Пред дверите високи -
бели брегове в зелени слънчеви безкрайни светещи полета

© Пламен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2010, № 4 (125)