ЕЛЕГИЯ

web

На Ив. Пейчев

През траурния креп в стаеното смирение мълчание
под сводовете нежни на тихия покой
и цялото неземно щастие -
духове на бродеща печал
свещено светещо изгнание сияние
далечни поднебесни тържества -
В някое безлунно неизвестно чакане
все търсим този храм който никъде не е помръдвал

Светът и името му вечно пътешествие
До някакви ронливи брегове с неясно и позорно унижение
в горчивото небе на своето разсъмване тъжно и тържествено -
    Кой е големият дъжд навика да изглеждаме живи
останали при някакъв неясен жалък ритуал
на нашето несвястно ничие очакване
И винаги си там на хребета при идващото време мое вдъхновение
    Морето има хиляди пристанища небето има хиляди пристанища
Тъжни светещи сияния отчаяние обитава тротоарът през годините
до оградата на храма
И само тъжният покой с мелодиите нежни на листата
е там опора в живите неща

А обширният свят необятният светлият ден с големия вятър
пътища дълги живее постила под небето над него
където отваря изящни искрящи врати
покоят белият път -
До морето с последната равна тържествено-бавна вълна

© Пламен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2010, № 4 (125)