Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕЛЕГИЯ

web

На Ив. Пейчев

През траурния креп в стаеното смирение мълчание
под сводовете нежни на тихия покой
и цялото неземно щастие -
духове на бродеща печал
свещено светещо изгнание сияние
далечни поднебесни тържества -
В някое безлунно неизвестно чакане
все търсим този храм който никъде не е помръдвал

Светът и името му вечно пътешествие
До някакви ронливи брегове с неясно и позорно унижение
в горчивото небе на своето разсъмване тъжно и тържествено -
    Кой е големият дъжд навика да изглеждаме живи
останали при някакъв неясен жалък ритуал
на нашето несвястно ничие очакване
И винаги си там на хребета при идващото време мое вдъхновение
    Морето има хиляди пристанища небето има хиляди пристанища
Тъжни светещи сияния отчаяние обитава тротоарът през годините
до оградата на храма
И само тъжният покой с мелодиите нежни на листата
е там опора в живите неща

А обширният свят необятният светлият ден с големия вятър
пътища дълги живее постила под небето над него
където отваря изящни искрящи врати
покоят белият път -
До морето с последната равна тържествено-бавна вълна

 

 

© Пламен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2010, № 4 (125)