АРХЕОЛОГИЯ

web

На К. П.

Потънал с тялото в реките на земята
по тънките криле сребристо щастие
въздухът невидимо високо време
през дланите мълви изтича
в стаените листа на тихо и неземно щастие
И всичко е постигнато пристъпва
с нежната душа
в своята гора реална и сънувана
до падащо листо с водопадната вода
цялата вселена духът на светлината
    Сезоните не са което птиците разказват
Временните пилигрими дали ще донесат
не наши други стенещи мълчания вестители
до вечни златоносни снопове
от всички светове с хиляди години
и хилядните векове в поройни високи дъждове
    Паяк в ъгъла на някакво предълго чакане
или безкрайно ще мечтаем под хладни сводове
храмово ваяние врата
Сезоните и всички видими събития
не са което птиците разказват и мълвят
но трябва да се вярва на техните сказания

Смисълът на цялата течаща светлина
Блудна блудстваща реалност злото
идва винаги неканено
стоварва се над всички видими неща
което е успокоение за тревата първозданна
заселила света осмислила доброто
И след това е този после други ден
с отпечатъка невидим тихо и безвестно там

    Мракът самозванец край престолите гранични
стенеща зараза в няма равнина
всевластно се открива и разказва
без капка свян и страх от тази тъжна своя тъмнина
В зрак от сомнамбулни местности е неговото тук
живее и отмива отминава
    Привидната реалност заразната отрова е навсякъде
С плащ от бавна смърт в охолните вълни на прилива
сянката по стълби златни идва пред унизен и непотребен храм
облачни вселени плеяди божии далечни
сред оскверненото пространство - високата зелената трева
    И само умножено зло изпепелени звездни дишащи реки
оставя абсолютното нищо в пепелите южни стенещи следи
Блудстващото време с човешките души
и божията воля по високи хоризонти
до скверна пасмина нищожества огромна разроена тъжна самота

В стаеното далечно бъдеще-безкрайно минало
Мириси припомнени и неживяни спомени
разровени от тихите прозрачни стъпки в настоящето
Дървото е дърво -
над всичките измислени представи
разсейващите силуети и тела на словото
непотребни реплики и вдигнати фасади
в които целият живот напразно себе си оставя
    Дървото е протегната идея в светите неща
ваяние символ на вселена трепетно движение докосване
И някъде в хилядите други утринни слънца
намира думи и родини
нарича оживява нежните сърца -
Покой и вдишано мълчание -
целият живот морета океани в мислеща гора
Остава всичко в своята душа Нанякъде натам

© Пламен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2010, № 4 (125)