Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "ДНИТЕ ПРЕЗ 2000-ТА ГОДИНА
(Опити за ненаписването им)"

web

ЩЕ ЗАСПЯ ЗАСЪНУВАМ
ще затворя очи
в едно днешно и ничие навечерие
бели силуети с бели коне и богове
начело с цар Резос

Или най-вече
Технология на металите -
Когато се наливаха основите
с родителите на сегашните
на днешните и утрешните изроди

времето в себе си е породено
/Нещо между Платонов Оруел и Сталин
с руско утре чай и водка/ -
    Как се каляват
Историо
Взривени домати слънца
мръснишки истории
вдадени в лудостта на хиляди луди умрели убити
милиони
вселени
осквернени
народ и народи Държави
Америки Европи Българии
и останалите шибани географии
на тази планета
с дебилските си основания да ги има

Призрачен глад на тълпи
    Нещо като: змии да ти изпият кръвта
в тая курва родина
на тази Пуста земя
мой бедни народе
кой те
в таз робска люлка
люлее
Сега

Идиотските стаи със спарени думи
и минало
Безпросветни несвестни години
събличат здрача заспиват
килии
мисли на мозъци в сушави дни
блудства малоумни безбуквия
поглъщат преглъщат
и други всичките спомени
повдигнати на пиедестали
повдига ни се
за да се свършим

Сред храмове поселени
изядени хайдушки векове
и революции
в един никакъв ден
в едно ничие навечерие
ще отворя очи
и заспя засънувам
/в/ ковчези от сънища

 

В ЕДНО ДАЛЕЧНО МИНАЛО
в едно далечно робство
преди да се роди
преди да заживее
Топло бащино огнище
самодиви
думи в котловинните ниши души

Раждала е раждат и сега
нашите майки
сухите бърни - в пръстта
поръбени синури
и нищожни републики
с непотребните клоуни натирени
Едно далечно настоящо
в Опропастените патетики поглежда
горди дела
сред маймунски Хорà
Над могили и спомени
вкоренена преди век тази гора
не шуми нито вятър през нея прехожда

    Върви и някъде във себе си
умри
със себе си
после нека идват утрешните дни
и нека идат

 

КЪДЕ Е
Къде са езиците свещени
на моите деди
Де е Караджата
България де е

само тази лунатична нищета
може да крачи и разхожда
поезии
снопове малоумия
на домашни котки и на псета

вятърът шуми в гората и прехожда
и омръзва
в класическата сцена на игран театър
И господ гледаше невъзмутим
романтичното синьо лице на морето
Един размазан Джон
целува сластно
Отечество любезно
лицето ти сияе
сълзи
бозата
се е свършила и вкиснала
отдавна
Как хубаво си ти
проиграни етики естетики
с претенции за френска живопис
и за поезия
блудства на свине с лъскавия резен
на луната
..........................................
..........................................

 

ГРАДОВЕ
през омълчаната площадна улица
където всичките прекрасни
гласове
себе си поглъщат и прегръщат
два ангела се плъзгат
през тротоарите и сградите
отиват и се връщат
отиват и се връщат

Кънките им свистяха
измислен просънуван вятър
Оставят
запомнят и забравят
че са били и някога ще бъдат

дробовете на нощта с многото звезди
приемат слънцето
слънцата
Не боли и не гори тихо е
През омълчаната площадна пелена вали

Валят пожари идват градове и си отиват
гларусите бяха там
и белите им лампени криле
неизядени трохи в краката им лежаха
очакваха и тръпнеха търпяха
помияри и души

Стада
сред дробовете на нощта
понесени поместени
луни рояци в паметта
прекрасни грехове
градове несподелени

После се отрониха
гларусите
и крилата
трохите неизядени
без капка смисъл
многото звезди в нощта
Натирени стада в изтляли
Късно е
ГРАДОВЕ
през омълчаната площадна улица
където всичките прекрасни
гласове
себе си поглъщат и прегръщат
два ангела се плъзгат
през тротоарите и сградите
отиват и се връщат
отиват и се връщат

Кънките им свистяха
измислен просънуван вятър
Оставят
запомнят и забравят
че са били и някога ще бъдат

дробовете на нощта с многото звезди
приемат слънцето
слънцата
Не боли и не гори тихо е
През омълчаната площадна пелена вали

Валят пожари идват градове и си отиват
гларусите бяха там
и белите им лампени криле
неизядени трохи в краката им лежаха
очакваха и тръпнеха търпяха
помияри и души

Стада
сред дробовете на нощта
понесени поместени
луни рояци в паметта
прекрасни грехове
градове несподелени

После се отрониха
гларусите
и крилата
трохите неизядени
без капка смисъл
многото звезди в нощта
Натирени стада в изтляли
Късно е
....................................
....................................

 

УЛИЦИ И СГРАДИ
Безпределни листопади
Издигат се и все летят

Един плакат се спуска /неразбран
и непрочетен/ пред очите

Сияен силует на поднебесен ангел
рицар
Подобно летни ветрове под свода просияли
в човешкото и нощното небе
без никакви звезди
ПОВИВА СЕ ЛУНАТА
с високи облаци
кърви
Тлеещите мудно телеса
вторачени през някакъв забравен
склеротичен или слънчев залез

Все тази къща северна в която
са заседнали
глутници инстинкти
пасат стада
прехождат и се лутат
през двора й минават
витаят край врати
на себе си намират призраци
будуват

С въображение /което си отива/
Вторачил се през него
все този лунен или слънчев залез
прехождащ
който се разхожда
през листата на отелесената градина
И в лицето на зидовете притаени
от тази къща северна
/която все някъде остава
и отива/

Подобно някакви криле познати
пролазват храстите по нея
/простряли
и неясно своите ръце/
сияйни мисли
през тази нощ безкрайна и реална

За миг на ангели напомнят
през покрива побягнали
прекрасно преминават
зазорили и разсънили кръвта

 

ДА ГЛЕДАШ ПРЕЗ ПЛАНЕТАТА
И КЪМ
поселен скромно и естествено единствено на нея
във някакъв квартал среднощен
/когато и преди да си отидеш/

подобно крепост обсадена
в желираната маса
с ослепели жестове и чувства
където няма никакви звезди и нищо Няма
дори и колкото и да надничаш
в глава от разградени дворове
и диви сънища

Да гледаш как от своето легло денят
и се изплъзва сред пълзящите листа
на всяка болна мисъл
/и се изплъзва/ все така разлистен

Въздиша и се свлича в себе си
към високи свои някакви измислени дървета -
подобно планини
подобно митологии и геологии
вкопани в предистории
и в други незапомнени планети

И да разглеждаш как израстват
колони и фасади
тела и орнаменти
сънуващи деня и себе си в деня
най-откровено сплетени в лица и във очи
които не означават абсолютно нищо

Изпразват празнотата си
живеят раговарят
напомнящите на съвсем случайни
В едно небе побито сред и неочаквано
(Преди натам да тръгнеш и да си отидеш
забравил незапомнил и пречистен
/подобно Дилън Томас/
И бавно да припомняш за неземния
си дъх)
в чаша пълна със вода и с океански мириси

За неземните произходи
Неописан и побран в ненаписана поема
За умове безкрайно победени
които все вървят във себе си
и бавно техните тела
в пристанища се уморяват

загледани през другите предели
в някакви далечни граници
пей с тъгуваща ликуваща печал
и не завършвай
и не заспивай
нищо не забравяй
Величав и романтичен край
неописан и побран в ненаписана поема

 

ВЕЩИ
МИСЛЕЩИ ДУШИ И ЧУВСТВА
неподредени чекмеджета
шкафове и хаоси
руини патетични
облекли своето жестоко стенещо безумие

Вълни несретни
приливни течения несрети
безкрайно луди и безумни
разбити мозъчни подкория
по някакво течение нанякъде

Които слушат и разчитат
нощта звездите вятъра
толкова разумни и логични
накъдето и нанякъде да тръгнат

Преди да се изгубят
изяли себе си
и откровено луди и безумни
да забравят
и си отидат
преди съвсем

 

ЩЕ РАЗГЛЕЖДАМ СТРАНИЦА
И СТРАНИЦА
и всичките стени на тези страници
ще ме поглеждат и обгръщат
величави осезаеми
подобно светли храмове

Когато
разпуснатите полски насаждения
без никакви
с разградени нрави и лица
В очаквана страна безмилостен
и нечовешки
тогава да се връщаш
недоизказал недоживян недоизмислен
и непоискал
каквото и да е

За да се заселиш в някаква земя горяща
и завинаги
неповярвал и непожелал
да виждаш
как онази пелена
вали прозрачна
и всички сънища понася
по спящите реки

 

УЛИЦИ И СГРАДИ
безпределни листопади
Издигат се и все летят

един плакат се спуска
/неразбран и непрочетен/ пред очите

Сияен силует на поднебесен ангел
рицар
Подобно летни ветрове под свода просияли
в човешкото и нощното небе
без никакви звезди

 

 

© Пламен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.10.2001, № 10 (24)