Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СРЕЩИ СЪС СЪЗИДАТЕЛНОТО

Огняна Георгиева-Тенева

web

Работата ми в "Български език и литература" се оказа свързана - вече 25 години, с Любомир Георгиев, член на редколегията. Съвместният труд, заедно с другите хора от екипа, по подготовката на близо 150 броя от списанието разкри пред мен личност, от която имаше какво да уча. Настоящият разказ за ценността на това професионално общуване е по юбилеен повод, но същностната причина за него е не в празничната кръгла годишнина, а в делника на многото години съприкосновение с ерудицията и компетентността и едновременно с добронамереността и скромността. Желанието да напиша настоящия текст произтича от убеждението ми, че за срещите си със съзидателното трябва да споделяме.

За професионалния път на Любомир Георгиев, интелектуалния заряд и творческата атмосфера, която той носи със себе си, за приноса му за литературното образование у нас преди няколко години писа проф. Мария Герджикова ("Български език и литература", 2005, 6). Това, което ще прибавя аз, е от зрителния ъгъл на редактора и библиотечния читател.

Сътрудниците на списанието знаят, че известно време след като постъпи в редакцията, статията им получава рецензия, която започва с думите "Редакционната колегия разгледа материала Ви и реши, че...". Онова, което не знаят, е, че рецензиите на Любомир Георгиев са подробни, понякога изпълват цял лист хартия, ситно изписан, и винаги изразяват аргументирано мнение за актуалността на темата, за литературоведската и/или методическата стойност на изложението, за приложимостта на идеите в практиката… Много често жанрът рецензия се оказва тесен и написаното започва да прилича на задочен диалог с автора на статията с уточняващи въпроси, подсказване на възможни решения, предложения за допълнителен труд с книгите, за още работа с учениците, с учителската и с академичната колегия… Неведнъж по време на заседание на редколегията, преди да представи становището си по даден материал, Любомир Георгиев вметва, че тъй като бил позабравил някои места от коментирано в статията литературно произведение, да речем "Тютюн" или "Иван Кондарев", той го е препрочел. Имаше и такъв случай - автор на статия, университетски преподавател, позвъни в редакцията и благодари за мнението, като цяло положително, но с доста несъгласия, и за препоръките в рецензията, след което настойчиво помоли принципът на анонимността, който се оглежда във фразата "редколегията реши", да бъде нарушен, за да може да обсъди с рецензента вече не само статията, а въобще научноизследователските си идеи. Защото в бележките на Любомир Георгиев наред с авторитетния критичен прочит личи и професионална етика, зад която високо в ценностната йерархия проблясва идеята за духовно сътрудничеството.

През годините по един или друг повод неведнъж съм разбирала (а колко ли пъти и не съм), че Любомир Георгиев е търсен за официален, но и - не по-малко показателно - за неформален рецензент на статии, монографични изследвания и по-обемни научни трудове, че е канен на конференции, премиери на книги и какви ли още не литературни и културни събития. Обяснението за тези активни, динамични и ползотворни контакти с хора от различни творчески общности според мен е в способността за интелектуално съпреживяване и за добронамерено, но критично оценяване. Всеки от нас обаче знае какъв труд и умствена целенасоченост са нужни, за да се "случи" обоснованата и компетентна критическа оценка. Ще се опитам да реконструирам нейния фундамент по следи, запечатани в книгите.

Справката в каталога на Народната библиотека разкрива системните научни натрупвания, които може да обяснят обективните литературоведски и методически оценки на Любомир Георгиев. "Любен Каравелов и неговата повест "Българи от старо време" (1965, 1970), първата книга на Любомир Георгиев, всъщност е и първата литературоведска монография за Каравелов. За нея със солидни рецензии се отзовават учени като Д. Леков и Ил. Конев. Всъщност до появата на този труд значимото изследване за Каравелов е на М. Арнаудов, но то се отнася до цялостната културностроителна, а не до тясно литературната дейност на големия възрожденец. Четена днес, тази книга на Любомир Георгиев говори за дълбоко познаване на художественото и публицистичното творчество на Каравелов, на неговите естетически идеи и жанрови търсения, на архива на Н. Геров и на други видни копривщенци, на българската и руската редакция на "Българи от старо време". Екземплярът на книгата в Народната библиотека с правените с химикал и молив подчертавания и отметки (от любознателни, но недотам недобросъвестни люде) носи една специфична метапамет за множество внимателни прочити. Изследователският интерес на Любомир Георгиев към Каравелов продължава и нататък през годините ("Белетристиката на Любен Каравелов и българската народопсихология" - Литературна мисъл, 1985, 1; "Българи от старо време в белетристичното творчество на Любен Каравелов" - в: "Любен Каравелов, сборник по случай 150 години от рождението му", 1990). Изследванията на Любомир Георгиев през 70-те и 80-те години върху творчеството на Паисий Хилендарски, Захари Стоянов, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елин Пелин и др. се отличават от стереотипите, през които в тогавашната културна ситуация най-често се чете литературата ни. Статиите на Любомир Георгиев са проникновено съсредоточени в литературната творба и заедно с това отворени към нейния литературен и културен контекст.

Критическата убедителност на Любомир Георгиев в най-голяма степен се дължи и на литературнотеоретичната му компетентност, неизменно в синхрон с актуалния литературнотеоретичен контекст. Заради познаването на литературоведски концепции, школи и методологически подходи, заради способността за анализиране на литературната творба и за навлизане в нейните дълбоки смислови пространства, заради уменията си да преподава Любомир Георгиев още в началото на професионалния си път е избран за образцов (днес - базов) учител, а след това се изправя и пред университетската аудитория като преподавател по теория на литературата, история на българската литература и литература за деца - в Софийския и в Югозападния университет, в Библиотекарския институт. Създава и оригинално научно творчество. Речникът на литературните термини (1963), в чийто авторски колектив е той, има още три издания, всяко от които в многохиляден тираж. Целенасочените и последователни занимания с теория на литературата, широтата на научния хоризонт, който те разгръщат, се четат и в "Никола Георгиев и българското литературознание" ("Български език и литература", 2007, 6) - металитературоведски текст за научните приноси на големия наш изследовател и уважаван университетски преподавател, видяни в плана на развитието на литературознанието у нас, на сложните и противоречиви процеси в него.

Тъкмо теоретичният фундамент в литературната култура на Любомир Георгиев според мен е една от основните предпоставки за значимостта и на публикациите му с образователна насоченост. Креативното в тях често се излъчва от онова "тревожно литературознание", в чиито горещи следи той не престава да бъде до днес. Вещината в литературознанието и в неговия предмет, литературата, може да се осмисли като основа на междутекстовостта в цялостния изследователски корпус на Любомир Георгиев. "Теория на литературата" - учебник за IХ клас (в съавторство с Чавдар Стефанов, 1967, 1969), е образователно събитие - и в познавателен план, и в имплицитно носения смисъл на литературоведска алтернатива на идеологическата власт над литературното обучение тогава. Книгата му "Методически въпроси и литературни анализи" (1972) пък дава конкретни идеи за гимназиалното преподаване на литература, но характерът на изследването е преди всичко концептуален, отварящ перспективи на училищното четене в посоките на специфично естетическото и едновременно с това на методиката и практиката на анализа, като водещата мисъл е да се надмогнат интуитивистични спекулации в урока по литература: "възприятието на литературата е не само емоционално-интуитивен процес, но и съзнателна интелектуална дейност". Проблеми, свързани с тематиката, персонажната система, сюжета, стила, художествения детайл, се обсъждат в специална глава от тази книга - "Теория на литературата и обучението по литература". Вдълбоченото познаване естетическата специфика на литературната творба дава основание на Любомир Георгиев последователно да защищава тезата, че литературното образование трябва да се въздържа от безкритично заемане на методически похвати от други учебни предмети, че литературнообразователният процес трябва да се полага не толкова в координатната система на общата дидактика, колкото на литературознанието: "Литературата стои в качествено друг ред в сравнение с останалите учебни предмети". Днес тази постановка вече е "узаконена" в методиката на литературното образование, но в онези години тя има почти еретичен ореол. Но Любомир Георгиев не спира и дотук. Според него литературният анализ на всяка творба е специфичен - той се обуславя от нейната емоционална и смислова определеност. В контекста на идеологическата клишираност на методическите разработки у нас преди 1989 г. (от която впрочем стопроцентова независимост едва ли е била възможна) постановката за индивидуален подход към художественото произведение е израз на висок професионализъм, дължащ се колкото на литературоведската подготовка, толкова и на отстояване на свобода в научното, но и в гражданското поведение.

В методическия план на изследването валидни и днес са, ако си послужа със съвременната терминология, и идеите за интерактивността. Както е актуално и предупреждението "Активността да не се смесва с маскировъчните и залъгващи действия на учениците", всъщност поредна проява на способността на Любомир Георгиев да разпознава мимикрията и външното подражателство от истински смисленото. Литературнотеоретичнаната свързаност и процесуалност в публикациите на Любомир Георгиев се чете и по страниците на сп. "Български език и литература", "Литературна мисъл", "Септември", "Библиотекар" и още ред периодични и непериодични издания, където статиите, ако бяха събрани, щяха да изпълнят дебел том. Авторът обаче не ги е събрал, най-вероятно от скромност.

Обяснението за сигурността на научно-методическите преценки на Любомир Георгиев се открива и в следните етапни негови литературнообразователни изяви: авторство на гимназиални учебници по литература и на христоматии, съставителство на сборник "Проблеми на литературното обучение" (1978, съвместно с Чавдар Стефанов) - всъщност една от белите лястовици на обновяващата се методика, със статии от Кудряшев, Бушмин, Рез, Маранцман, Молдовска и др., част от които преведени от Любомир Георгиев; десетки статии по литературнометодически въпроси, поместени в "Литературен фронт", "Български език и литература", "Родна реч", в сборници и помагала. В този план ще посоча и "За началото и след това..." ("Български език и литература", 2005, 6) - статия, посветена на катедрата по методика в Софийския университет. В нея се представят предисторията и историята на първата у нас университетска катедра по методика на обучението по български език и литература, нейните научноизследователски и практически постижения, значимите личностни присъствия. Но както във всички публикации на Любомир Георгиев, включително и в чест на кръгли годишнини, и тук изложението се стреми към обективна оценъчност, отхвърляща излишните възклицания и суперлативи (според израз на самия Любомир Георгиев).

Критическата рефлексия, която Любомир Георгиев явява в публикуваните през годините рецензии (за трудове на София Филипова, Милан Енчев, Лозан Ницолов и др.), без съмнение е била преди всичко ориентир в ценните постижения на методиката. Днес осмислям тази рефлексия и като активно съучастие в научния живот, обгрижващ литературното образование. И, специално искам да подчертая, мисля я и като израз на невсекидневната, любомиргеоргиевска, професионална етика - една от светлите страници на "изследване", което всеки от нас малко или повече пише в съзнанието си, със заглавие (очевидно нетърсещо оригиналност) - "Методика и морал". Критическата рефлексия на Любомир Георгиев включва и един нетрадиционен, няма да е пресилено, ако кажа и уникален метатекст, рефериращ наводнението от комерсиални "методически" публикации, скрито или недотам завоалирано търсещи търговски, а не научно-образователен ефект. В началото на 90-те години Любомир Георгиев не пожали труд и време, за да предупреди българистичната учителска колегия за това непознато дотогава - пазарно, явление, за неговата спекулативна и вредна същност (вж. "Конкурси, учебно-помощна литература, бизнес..." - Български език и литератра, 1992, № 6).

С написаното дотук се надявам поне малко да съм успяла в опита си да дам своето обяснение защо Любомир Георгиев е член на редакционната колегия на "Български език и литература" от 1964 г. до днес и как е станал "живата история" на списанието (вж. статията му за 50-годишнината на изданието - "Български език и литература", 2008, 6), защо неговото мнение за постъпили в редакцията статии е уравновесено и убедително, защо проф. Мария Герджикова го нарече "литератор и преподавател по душа и призвание", защо е награден с орден "Кирил и Методий", както и с ред други институционални отличия, защо творческата му личност е получила не само институционални признания, а и персонално уважение и обич от ученици, студенти и колеги.

Ще завърша с мисъл на Любомир Георгиев, която умишлено няма да уточня библиографски, тъй като за мен тя е не обикновен цитат, а ключ към неговите текстове, методически, но и литературоведски, и въобще към неговата научна съзидателност: "Преподаването на литература излиза извън рамките на т.нар. изпълнителско методическо творчество" (подч.м., О.Т.).

Един от големите в световната хуманитарна мисъл, М. Бубер, казва, че възрастта е нещо прекрасно, ако не си се отучил какво значи да започваш, но по един млад, вещ за началото начин. Дай, боже, всекиму такъв път през годините, който позволи на Любомир Георгиев почти на осемдесет да напише статия като "Хари Потър и Ян Бибиян", модерен и оригинален интертекстуален прочит (вж. "Български език и литература", 2010, 1).

Честит рожден ден! Честит юбилей!

 

 

© Огняна Георгиева-Тенева
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2010, № 4
© Електронно списание LiterNet, 07.11.2010, № 11 (132)

Други публикации:
Български език и литература, 2010, № 4.