Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИТЕРАТУРНАТА МРЕЖА
(Интервю с ръководителя на екипа на LiterNet Георги Чобанов)

Огняна Георгиева-Тенева

web

LiterNet е пионерът във виртуалното пространство, обособил територия за българска художествена литература, критика и хуманитаристика. Представете идеологията, с която започнахте своето уникално за България дело.

През есента на 1998 г., когато идеята за създаване на Литературна мрежа се породи, беше задължително да се запозная с присъствието на българската литература, критика и хуманитаристика в Интернет. Оказа се, че на различни сървъри са публикувани доста текстове - поезия и фантастика, но са трудни за откриване от евентуалните си читатели. Тогава реших, че е необходимо да има малко ред в морето от информация и започнах една по същество библиографска дейност, с която стартира LiterNet и която в момента е обособена като Библиотека. Малко по-късно посещаващите уебсайта автори и преводачи поискаха да се открие и зона за публикуване на техни текстове. Това беше една от причините вместо класически автори да представяме предимно млади и/или непопулярни на широката читателска аудитория автори. Така двата компонента - електронна библиография и електронно публикуване - залегнаха в основата на начинанието и до голяма степен и досега определят и изразяват "идеологията" на моя проект. Всеки има не само право, но и възможност да достигне до аудиторията на Интернет и нашата задача е да подпомогнем това естествено влечение към четене и писане особено в ситуацията на порно- и геймър агресия. А привличането на стойностни автори и текстове от различни сфери на хуманитаристиката, разкриването на десетки рубрики, интерактивността на определени зони са опит за култивиране на виртуална среда, която да образова и генерира нови идеи и послания.

LiterNet  е вече на две години и половина - време, за което уебсайтът се разрасна, придоби известност, много посетители, сътрудници, приятели. Как ще коментирате настоящото му участие в културния живот на страната?

Много е трудно да се дефинира "участие в културния живот на страната", когато става дума за дигитална платформа като LiterNet. По-скоро може да се говори за участие в пораждащите се български виртуални зони за култура в Интернет. В този смисъл ние участваме в обмена на идеи, текстове, автори, посетители между по-големи и по-малки сродни уебсайтове. Търсен партньор сме за ред инициативи - от организиране на литературни конкурси (150 г. от рождението на Вазов) до създаване на общи интерактивни ниши. Но за мен лично, ако LiterNet присъства по някакъв начин, то е не в институционализирани прояви, а в способността му да бъде открит и диалогичен към читатели и пишещи, в опита му да провокира контакти и да създава споделимо поле за ценностите, на които продуктите на литературата и културата са носители.

Имате ли конкуренция?

Литературата и хуманитаристиката не са сред най-атрактивните и наситени зони в българския Интернет. И въпреки това има отделни уебсайтове, които успяват да поддържат добро равнище и темпо на нарастване. Но се чудя кое е по-полезно за нашите посетители - конкуренцията или партньорството между нас, защото това са все по-често взаимноизключващи се понятия.

"Български език и литература" е първото периодично издание, което намери място в LiterNet. Какви са предимствата на едно списание, когато то има и електронен вариант?

Много предимства има едно списание, когато поддържа своя електронна версия. Ще спомена само някои от тях. На първо място то става достъпно за много по-голям брой читатели, намиращи се из целия свят. Може да бъде четено по всяко време на денонощието, а не само когато библиотеките работят. Не е без значение и фактът, че по този начин списанието си прави реклама сред аудитория, която никога не би се заинтересувала от него. Бих споделил нещо любопитно относно електронната аудитория на вашето списание - по начало то е ориентирано да бъде в помощ на учителите по български език и литература, но интернет-средата е друга и към него се насочват предимно ученици и студенти, поне това се забелязва по време на кандидатстудентските кампании, когато посещаемостта рязко скача. Освен популярност обаче списанието по този начин привлича автори, както и абонати и купувачи.

Наскоро на пазара се появи необичаен компактдиск - "Най-доброто от LiterNet 2001" - първият CD-ROM в България, който предлага не музика, а текстове - от сферата на изкуството, културата, образованието и хуманитаристиката. Място е намерило и течението на сп. "Български език и литература" за 1999 г. Какви цели си поставяте с издаването на този компактдиск?

Бих искал първо да благодаря на "Аксес Консулт" ЕООД за подкрепата, без която това начинание не би било възможно. Идеята ни бе да направим опит за разширяване на аудиторията на LiterNet, защото компактдискът дава възможност да се ползват богатите ресурси на уебсайта, без да е нужна връзка с Интернет - да не забравяме, че тази услуга за България е все още скъпа и мнозина ползват карти с твърде ограничен времеви достъп. Друг аргумент бе необходимостта да се съхранят текстовете така, че да се защитят нашите автори от евентуални посегателства, включително чрез придобития регистрационен номер от Министерството на културата.

Вие сте преподавател в ДПКУ "Д-р Петър Берон". Какви са впечатленията Ви за популярността на Глобалната мрежа и в частност на LiterNet сред учителите по български език и литература?

В ДПКУ "Д-р Петър Берон" от няколко години организираме курсове за компютърна и интернетна грамотност с учители от хуманитарния цикъл. Започваме от мишката и клавиатурата с идеята през поредица от модули да достигнем не само до владеене на най-необходимите им програми и уебсайтове, но и до придобиване на самочувствие при среща с учениците. В момента ученици и учители населяват радикално различни светове и от това страда освен общуването между тях и общуването със света на литературата и хуманитаристиката.

LiterNet мисли и за учениците. Как конкретно? И в тази връзка - какво според Вас е бъдещето на виртуалната класна стая?

Не мисля заниманията си като самоцел. Още в самото начало стартирахме модул за дистанционно обучение, част от който са наскоро откритият Тестов център по езикова култура, изключително популярният сред учениците Кобур за пищова, кандидатстудентските конспекти и теми, самите текстове от Библиотеката, която поддържа хипервръзки към почти всички изучавани в училище автори, както и богата критическа литература, включително и публикуваната по страниците на "Български език и литература". Даваме консултации, рецензираме теми и въобще - опитваме се да създадем интерактивна среда, която да бъде подстъп към виртуалната класна стая. Неизбежно е в обозримо бъдеще и у нас човек сам да избира не само учебно заведение и специалност, но и по кое време на денонощието и в коя част на света да се обучава, докато е в дома си. Особено перспективно в това отношение е непрекъснатото обучение, което специалистите, например по български език и литература, трябва да поддържат.

Ще продължа с един виц, колкото и да звучи странно за едно научно списание. Попитали 3-годишно дете как казва кучето. "- Бау" - бил отговорът. "- А как казва котето?" "- Мяу" - отвърнал малчуганът. "- А как казва мишката?" "- Цък-цък." Вашите синове Ви помагат в огромната работа около LiterNet. От "цъкане" с компютърната мишка остава ли им време за четене на книги върху хартиен носител? И въобще как виждате връзката ученик - компютър?

През вица зад въпроса Ви прозира оправдана тревога и аз няма да правя опит да я разсея, а по-скоро ще я насоча в друга посока. Моите малчугани редуват четене на приказки с компютърни игри, което може да се изтълкува и като обитаване на един и същ жанр, и аз нямам опасения за тях самите. Но не бива да оставаме до частния случай и да си затваряме очите за обичайните занимания на децата пред компютъра. Нито да крием отговорността си като родители и учители и да сочим за виновни технологиите. Те могат да помагат точно толкова, колкото и да вредят. Както са казали древните гърци, всичко е в мярата. Бих добавил - и в умението ни да си служим с технологиите. Защото не е достатъчно да купиш компютър на децата си, а да им покажеш какви възможности им дава. Как да направим компютъра максимално полезен за нашите деца - ето големия въпрос пред българското образование и пред българското общество.

Къде е Георги Чобанов литературоведът?

Заниманията ми с литература не са престанали, но са сериозно трансформирани. Интересът ми към българската класика е успореден от интереса ми към случващата се сега българска литература. Преди коментирах и тълкувах, сега редактирам и рецензирам. Това са различни начини да се остава в литературата и в удоволствието, което текстът може да даде. Но няма да скрия, че редакторската работа, контактите с авторите не само обогатяват, но и изморяват, още повече, че темпото е съвсем различно от това в реалния свят. Все пак се надявам да дойде момент, в който да остана насаме с текста и да заплитам мрежата от значения със същата енергия, с която сега изплитам Литературна мрежа.

 

 

© Огняна Георгиева-Тенева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2001, № 4
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2002, № 8 (33)

Други публикации:
Български език и литература, 2001, № 4.