Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРАЗНИКЪТ КАТО ПОСТИЖЕНИЕ

Огняна Георгиева-Тенева

web

Ще се опитам да разкажа как Асоциацията на учителите по български език и литература (АУБЕЛ) придаде на традиционния празник 24 май собствен съкровен смисъл. Как датата, която отбелязваме официално, може да бъде преживяна интимно.

Преди всичко - Празникът не се „случи” (според едно любимо медийно клише). Той беше постигнат: 1) с труд; 2) с последователност; 3) с находчивост; 4) с убеденост, че битието ни, включително и образователното, освен налагано, спускано, институционално разграфявано може да бъде и самостоятелно моделирано. Така Празникът дойде не случаен, не като инцидент. Той беше резултат от ред съзнателни и вдъхновени, но и грижливо обмисляни действия, методични и обвързани в обща логика (традиционен дефицит или направо липса в нашето живеене в група). Тези действия принадлежат на учителския делник, но са стъпала към Празника. Ето какви са те.

През април 2006 г. се учреди - самонаправи се - АУБЕЛ, включваща преподаватели в различни средни училища (за целите на Асоциацията вж. подробно в сп. „Български език и литература”, 2006/5). Председател на АУБЕЛ е Мариана Бакърджиева, учител в 9. ФЕГ - София, зам.-председател е Иван Велчев, учител в 91. НЕГ - София, секретар е Нелида Перянова - 91. НЕГ - София. За времето от официалното си регистриране до Празника АУБЕЛ осъществи с успех, т.е. при обща професионална удовлетвореност на участващите учители (чийто брой всеки път се увеличаваше), следните срещи: с Неда Кристанова, директор на ЦКОКО, - по наболели проблеми на изпита по български език и литература след 7. клас; с проф. дфн Милена Кирова - по въпроси на създаването на съчинение по цитати; с доц. д-р Татяна Ангелова - за изясняване особености на тестовото изпитване. Тази дейност на АУБЕЛ без съмнение е полезна - защото подпомага квалификацията на учителите по български език и литература. За мен обаче свършеното от АУБЕЛ дотук има и друг, по-специален смисъл. Ще го определя като покълване на „цвят-надежда”: че учителите по български език и литература са все повече граждани, че креативността е все повече тяхна черта, че онова, което наричаме интерактивност в уроците (в отношенията учител - ученик), става все повече белег на професионалното им поведение (в отношенията учител - институции).

И така: Празникът не дойде на празно. Празнуваха учители, създаващи в голяма степен самостоятелно професионалното си битие. Празнуваха красиво, на духовно място - Градската художествена галерия. В началото бяха кратките, умни и философски промислени думи на Иван Велчев - за словото като битие, за изначалната му слятост у нас с делото и покровителството на светците на християнската ни църква. Последва друго слово, художествено: свои стихове четоха Паруш Парушев - учител във Втора английска гимназия - София, Милена Караангова - учител в 91. НЕГ - София, Николай Милчев - учител в 105. СОУ, София. Слушахме приобщени, което, струва ми се, рядко се случва в голяма аудитория, защото, за да си пълноценно с лириката, обикновено търсиш усамотение. Сега обаче усетих удоволствието да съпреживееш нещо истинско и задушевно с други. Нямаше микрофон (не дойде човекът, който отговарял за него). Но притесненията на организаторите се оказаха излишни - словото тази вечер можеше и без технически посредник, то бе станало съ-битие, общо поле на медитация.

Празника на учителите по български език и литература споделиха много гости: почти всички членове на Катедрата по методика на обучението по български език и литература в СУ „Св. Климент Охридски”, други университетски преподаватели, експерти от МОН. Коктейлът (за него АУБЕЛ находчиво бе намерил средства) за мен бе следващ момент на неформалното професионално общуване. Беше непринудено и ведро, беше полезно - разговаряха колеги и приятели, завързваха се нови контакти или се подновяваха стари. Срещаха се души.

Благодаря за Празника, който без АУБЕЛ надали щях да постигна.

Огняна Георгиева-Тенева - член на АУБЕЛ

 

 

© Огняна Георгиева-Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2007, № 5 (90)