Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГОСПОД САВАОТ

Николай Яков

web

Събудих се в ранни зори. Гледах на ИЗТОК и се наслаждавах на сиянието на слънцето. Тъкмо изгряваше и покриваше със светлината си всичко, чак до зенита, и на запад оставаше меко виолетово сияние. Беше ранна утрин, а вече грееше ярко слънце на хоризонта. Гледах слънцето и не можех да откъсна поглед от него. Затворих очи, като мислех да подремна още малко. Сънувах чудни и интересни неща и ми беше много приятно. Отново отворих очи и пак гледам: слънцето не е помръднало от хоризонта. Загледах се и чак тогава проумях, че това, което гледам, не е слънце. Беше нещо друго. Започнах да гледам по-внимателно и тогава различих огнени коси, много остър, но в същото време мек поглед. Изглеждаше като човек, който седи на огромен трон далеч на изток. Реших да ставам... Чак сега отворих телесните си очи, a пред тях беше стената на стаята. Цялата картина изчезна. Нямаше и следа от видението. Мнозина смятат, че Господ е невидим. Започвам с това, защото искам да внеса една малка корекция в тези думи и в много от тълкованията на Библията, не в самата Библия (защото тя е дадена пряко от Бога на Пророкa), а само в грешните човешки тълкования. Библията е дадена не да се тълкува, а да се чете и да се работи и тя не е твърда храна, както казват мнозина, а е най-святата храна. Господ вижда как ходиш по нея и оправя стъпките ти да не би да сгрешиш. Затова и сега пиша тази книга. Прочетох грешни човешки мисли за Свети Слова и Свети Деяния. За Светите Слова трябват само Свети мисли. Като казвам това, то е във всички тълкования и жития, които видях, особено там, където се говори за Света Троица. Затова пиша това четиво, което да даде светлина и да осветява пътя в тъмната нощ. Да послужи за храна до края на Свършека на света. Сега и знанието за живота на Отца от Сътворението на Света до днес е пред очите ми.

Господ наистина е невидим, но с тази разлика, че той не е невидим за всички. Един ден се бях замислил за видението от преди няколко дни - за мен беше БЕЗСПОРНО, че това е сам ОТЕЦ. Без да се усетя, отново гледах на изток и несъзнателно търсех да го видя отново. В унеса на мислите си усетих, че става по-светло. Загледах се и отново на изток видях СЛЪНЦЕТО на изтока. Грееше ярко на хоризонта и всичко се обливаше в мека светлина. Този път бях по-подготвен и внимателно се оглеждах къде се намирам. За моя изненада този път Господ не беше толкова близо като предишния. Виждаше се ясно отново същото създание в човешки образ. Не можех да различа в близост до него има ли някой или нещо, защото светлината беше толкова ярка, че нищо друго не се виждаше. В същото време не ме ослепяваше, както се случва, ако гледаш слънцето.

Мнозина са живели и са го видели, но малцина са тези, които са споделили това, защото едно такова изживяване е толкова съкровено, че само Божията воля може да те накара да го предадеш на човеците. Затова сега пиша тези редове - да се знае, че Бог наистина е видим. Нашият Господ, творец на Всичко Видимо и Невидимо е толкова видим, колкото самите ние се стремим да го опознаем и видим. Припомнете се Илия, който е видял Господа Отца в онзи лек повей - е, лек повей е това, което е споделил с вас, но това, което е видял, е също толкова дълбоко, колкото и това, за което ви говоря. Така сам Илия го разкрива пред хората.

И сам Господ е слязъл, за да си го вземе - пак ли няма да даде да види лицето му и ще го остави в неведение - Казвам ви: и Илия е виждал Бога в лице, но с никого не го е споделил, защото не е била такава Божията воля. Самият Илия най-вероятно никога не е имал желанието да го сподели, както и аз нямах желание да споделям всичко това с вас. Иисус Христос е този, който го пожела. И Адам ли не го е виждал? И Енох го е видял и в своята книга го е описал. Господ не би се скрил, ако го търсиш. И всеки, който твърди, че Господ е невидим и никой никога не го е видял, просто не е разбрал цялата истина. Иисус Христос и той е написал кои ще видят Бога. Така Господ се открива само на онези, които действително искат да го видят, те не казват - "Господи покажи ми се!" - те го търсят през целия си живот, докато Господ не благоволи да се открие пред очите им при това тяхно толкова усилено търсене и тежко понесени страдания, защото откровението на Бога пред грешна душа е толкова страховито, че можете да си загубите ума за дълго време, а след това сте толкова блажени, че не желаете да говорите за преживяното, но то си оставя своя печат върху вас. И още нещо. Един се произнесъл, че Господ Иисус Христос го е обяснил. Той не го е обяснил, а сам Господ Отец е живял чрез Него (Иисус Христос), както сам Иисус Христос живее чрез мен, като пиша тази книга. Какво казва на Филип. "Толкова време си с мен - не видя ли, че аз съм в Отца и Отец е у Мен." С тези думи ви доказвам, че Господ е видим и всички са видели лицето Му, но както виждам, на никого не се е открил кой е, съдейки по думите, които споменах по-горе. Ако пак твърдите, че е невидим, ви казвам, че такова е лицето Му за пред хората и за пред вас, които твърдите, че не го виждате, и с това го гоните от себе си - сигурно и лицето Му не си спомняте, след срещата с него.

И ако пак речете, че е невидим, то ви казвам, че сте сляпо родени и сте излъгали множество народ, защото в слепотата си говорите и те ви вярват, както мнозина повярваха на друг, за деянията на когото ще говоря по-късно. Защото, ако е невидим, то е невидим за ВАС и като не се вижда, казвайте че ВИЕ не го виждате, а не че е невидим. Всичките тези работи се случиха преди десетина години. В книгата няма да са последователно описани, а темата за нашия небесен отец ще е последователна, така както БОГ последователно е сътворил света. Затова и тези, които свидетелстват без свидетелство и се отделят от овцете на моя небесен Отец, предавам за осъждане. Амин.

Ето и сам Господ не е този, който се крие умишлено и съзнателно от очите на човеците. Тежко на този, който мисли, че Господ се крие от очите на собствените си творения или пък е сътворил творенията си така, че да не го виждат! Тежкото е, че след падението на човека, всички човеци са тръгнали към тъмния запад и продължават да вървят натам. Не напразно във всичко, що е писано за Христа, се казва, че идва от ИЗТОКА!

Това е така, защото нашия Господ се намира и живее на изток. Там са небесата и там са ангелите. Всеки казва, че не вижда нашия Славен Господ Саваот, но не видях нито един, който да се обърне на изток и да не го види. Дори свещениците, светиите, патриарсите, всички човеци са обърнати на запад, затова не могат да видят Господ Отец Сътворител на Всичкото Видимо и Невидимо. И не очаквайте от него да отиде на запад, за да ви се представи. Вие сте тези, които вървите на запад и не пречупвате себелюбивата си воля, самоволния си ум и грешното си сърце. Така нашия Господ живее на изток. Не е случайно, че Господ ИИСУС ХРИСТОС иска от нас да си четем молитвите, обърнати на изток, като вярва, че по време на четенето на молитвата човекът ще се обърне на изток и ще види и Него, и Отец му на престола. Също не е случайно, че и храмовете Господни са построени така, че като се служи в тях, молещите се да са обърнати с лице на изток.

Бях на вечеря с един човек, който 'живееше доста високо' финансово, а може би и обществено. Не знам. Заговорихме на темата за живота и съответно му разказах за тези работи, написани в тази книга. Тогава все още не мислех да я пиша. Разказах му за Бога, за хората, за войните. Той ми споделяше някаква комплексирана теория, че всички души са в едно цяло и т.н., не можах много ясно да разбера, но твърдението му беше, че споделя будизма и определя себе си като будист, както и теорията за едната душа, от която са част всички. Като го слушах, ми стана толкова тежко, че не издържах, а обърнах душата му на ИЗТОК и мислех да го заведа при БОГА, когато за моя голяма изненада на гърба му изникнаха криле и полетя към БОГА. Беше го познал. Отлетя до него и му се поклони. Така му се радваше, че аз не можах да реагирам. Стоях там, където бях обърнал душата му на ИЗТОК. Знаех, че този мъж не е кръстен, а си припомнете и това, което написах по-напред. Стоях зашеметен и гледах ангелска красота, макар и не толкова чиста, но истинска красота. Душата на този човек се върна и ме подмина. Даже не ме забеляза. Седна си отново до мен и продължихме разговора си. След срещата с БОГА и телесно беше изменил мислите си и не беше толкова упорит в думите, но вече беше забравил БОЖИЕТО лице. Гледах го, че гледа в тъмния запад, а сърцето ми се късаше от болка, че човек дори да види САМОГО ОТЦА пред себе си, като се прибере, вече го е забравил. Навремето, там на запад се е намирал сатаната, но сега е празно. Паднал е от собствената си пясъчна кула.

Досега не съм видял нито един човек, дори и езичници, които да съм обърнал на изток и да не са познали Бога, и да не са отишли при Него, за да му се поклонят. Болката и тази тежка гибел, която е сполетяла Адам и Ева, като са яли от забранения плод, е, че като видят Бога и се обърнат обратно, за да се приберат, повече не се обръщат, остават си обърнати на запад, прелъстени от сатаната.

Толкова е ясен нашият Господ, че всички го виждат. Ето и сега по Божията воля изявявам това, което Господ благоволи да открие за себе си пред мен, до този момент, в който сядам да пиша тази Света Книга и ви предавам тази Света Истина чрез Знание за Бога, а не чрез Вяра, така както това знание ми е поверено. Знанието е като жито. Дават ти семе и ти сееш. Ако сееш добре и ще ожънеш. Затова и аз ти казвам, че БОГ ми даде и аз ти давам от това, което ми е дал.

Светлината Му и красотата Му са толкова чисти и ясни, че само да се обърнеш на изток, мигом го съзираш и кажеш ли Му: Господи, помогни ми, той веднага дотичва до теб, за да ти се притече на помощ. Истината е, че тази неизменна красота носи такава наслада на духа, че ако успееш до края на дните си да се обърнеш на изток по своя воля, никога повече през цялото съществуване няма да се обърнеш в друга посока. Сигурно се чудите защо Господ не ни обръща, а ние трябва да се обърнем по своя воля. Защото нашата воля е обърната на запад и ако ни обърне на изток, вие пак ще се обърнете на запад, защото волята ви е натам. Ако обърне и волята ви, това означава да ви убие, защото с обръщането на вашата воля ще пречупи и унищожи всичко ваше, като с това си деяние ще сътвори друг човек, който вече няма да сте вие. Ако направи така, то предполагам само, че той би го сторил само по молитвите ви, бавно и внимателно, така както и мен ме обръща на всички страни, за да разглеждам света внимателно. Господ Адам и Ева не уби, когато се отрекоха от него, а такива немощни съвсем няма да докосне, защото ще се разпаднат от допира му. Човек е сътворен със свободна воля и сами виждате от Адам и Ева колко далече може да стигне свободата на човешката воля. Господ не би унищожил един от първите дарове, които ни е дал.

Ето и Господ седи на престола си и всички, които го виждат, се наслаждават на Неописуемото Му Величие и Красота. Ето и сега, като пиша тези редове, поглеждам на изток, защото, ако можех, не бих се занимавал с нищо. Само щях да гледам лицето МУ. Има двама ангели, точно до двете му уши, които Му говорят. Не знам какво, но постоянно са там. Тук е и мястото да ти кажа, че всички небесни създания ще наричам ангели.

Красотата на нашия Господ Саваот не е само в светлината Му и като казвам светлината Му, не разбирай светлина като слънчевата, а Дух Свети, който изхожда от него и те храни, без да те повреди, т.е. без да нанесе промяна у теб.

Величието и славата, които го окръжават са толкова големи, че целият изток от хоризонта до зенита е ярко озарен, а светлината му се простира дале-е-е-ч на запад.

Нищо чудно при това всички да твърдят, че Господ е невидим. Та те виждат само отражението му и отблясъка в далечния и тъмен запад, защото, много просто, човече - те натам гледат. Там наистина не можеш да намериш нашия Господ Отец Сътворител на Всичко Видимо и невидимо.

Седим с няколко Ангела на една маса и си говорим, не си спомням точно какво, но сега, като се сетя, у тях имаше лек трепет и ще разберете защо. Говорим си така и една врата от ляво се отвори. Влезе един мъж - много красив. Седна до мен отляво - аз бях на края на масата. Обърнах се да го погледна и като надзърнах в очите му, нещо у мен рече: БОГ. В очите му виждах целия свят, много красив, направо приказен. В душата му цареше толкова дълбок мир, че в себе си усещах душата ми да лети над гори, планини, езера, да се спуска над реки по техните корита, да докосва птиците, небето... изведнъж се стреснах. Гледах го как бавно си отклонява погледа от очите ми и леко се обърна настрани. Виждах само профила му. Това въобще не ми беше интересно. Исках пак да погледна в очите МУ. Направо ми се плачеше. Гледам леко се обръща към мен и викам сега ще погледна в очите МУ... Не ме погледна веднага. Обърна се към мен, но беше сериозен. Попитах го - "Може ли пак да погледна в очите ти", а той ми отговори - "ДА". Обърна се към мен и гледах, само че вече не беше същото. По късно като се замислих, разбрах, че Господ внимателно ме е пазил, защото след срещата с небесни създания или с БОГА, срещата с човек ти се струва нещо ужасно. Имам предвид среща с човек, изпълнен с грехове. Такава страшна болка е, че се чувстваш на по-страшно място от ада. Така той ми даде да погледна очите МУ, но пазеше душата ми. Повика няколко ангела и те го придружиха. Не знам той как се е чувствал, но за мен това е една от най-съкровените срещи с него. Другите ангели и те се заприготвяха и си тръгнаха. Изведнъж се събудих в леглото. Всичко отново си беше същото. Животът на небето приживе е едно от най-красивите неща, но въпреки че знам какво са даровете Господни, не мога да кажа, че един дар е по-голям или добър от друг, но със сигурност са безценни.

Ето и още нещо, което ще ви открия, той е толкова смирен и толкова тихо е идвал до мен, че съм го познавал, че е той, единствено поради това, че го познавам и знам кой е. Ако не го познаваш, по нищо няма да си помислиш, че е Господ, който Благоволи да дойде внимателно до теб. Още повече, Господ, който те е СЪТВОРИЛ!!!!

Веднъж имах много тежки проблеми. Душата ми видя един старец да стои далеч, да ме гледа и да плаче. Беше приведен, с побеляла дълга коса, като ме видя, че го погледнах, ми се поклони до земята и си отиде, без да каже нещо. След няколко дни отново го гледам и го виждам как се приближава към мен. Доближи се и ме погледна в очите. За мен беше неочаквана красотата на погледа му и дълбокото смирение в очите му. Клепачите леко трепваха, а всичко у него беше като у млад мъж. Контрастът между външния Му вид и вътрешното Му състояние беше огромен. Още не знам какво ми каза тогава, защото все още не мога да чуя ясно думите му, но ТОЙ никога не идва просто така, както и не идва до теб, без да каже нищо. Винаги ти казва какво да направиш, за да се спасиш, а ако не ти достигат силите, те подкрепя то да стане. Всъщност сега като пиша тези редове и най-после започвам да чувам думите му. Утеши ме и ми показа пътя на спасението. Най-после и аз след две-три години да чуя думите МУ. Слава на Бога. И този път Го познах. Не можах да сгреша. Това беше ТОЙ - ГОСПОД сътворител на всичко видимо и невидимо. Много интересно, като взреш ръцете МУ и виждаш цялото сътворение на ЧОВЕКА. Толкова много работи има, по които можеш да познаеш кой е, че просто не можеш да сгрешиш. Най-малкото, душата ти оживява при приближаването МУ, защото Дух Свети е толкова много около него, че възкръсваш. Просто не можеш да сгрешиш. Търси го, човече, и ще го намериш. Той няма да се скрие от теб.

Толкова тих и смирен е. Затова и като някой го призове, той мигом му се притича на помощ. Това цялото, за което говоря, за хората - на земята - се нарича ВОЙН, а за небето и спасените е ЖИВА ДУША.

Когато те погледне, изпитваш такова съвършено блаженство, че целият ти дух се разтапя и Господ като види това, леко те понася на ИЗТОК, за да можеш да видиш по-ясно всичко това, което заобикаля него и небесния свят и да се насладиш на вечния Му и неизменен живот.

Толкова смирен и благ е Господ Саваот, че няма и следа от могъществото му или от това, че той ни е сътворил от пръст. Единствено, ако си по-наблюдателен, когато разговаряш с него, можеш да разбереш светостта му по толкова невинните движения, леко трепващи очи и толкова дълбоко вярващ поглед, че цялата тази чистота, за която говорих преди малко, е Толкова Величествена пред моите очи, че остава незабележима. Тя избледнява на фона на тези малки детайли. Може би се запитвате как съм го познал - ами има ли дете, което да не познава баща си, има ли агне, което да не познава майка си, и има ли стадо, което да не познава пастира си.

Ето така си го познавам и така си го зная, така си му и вярвам.

Ето и Господ Саваот е такъв. Но ще ви открия и още нещо. Ако и да не го видите, погледнете, съвършенството му е описано в Библията. Сътворил Адам от пръст и му вдъхнал дихание, сътворил го по свой образ и подобие - Божий Образ и Божие Подобие в неговото величие. Подобни сме нему, защото, ако сме същите като него, то тогава кои ще сме ние ЗА БОГА?

Истинско величие и красота. Като ти описвам сега Господа Наш, виждаш ли истинското Величие на Човека преди неговото падение. И замислял ли си се каква ужасна болка и страдание е принесло това падение на нашия Господ Отец Сътворител на Всичкото Видимо и Невидимо.

Замислял ли си се за това толкова съвършено творение, наречено Човек, което е сътворил със Собствените Си Ръце, какво тежко страдание му е причинило.

Толкова дълбоко е наранен, че го видях и до днес да боледува от загубата на това свое творение. Ще ти открия и още нещо за нашия Всеблаг Господ. Неговото съвършенство. При цялото страдание, което Адам и Ева са принесли на Бога, той не ги е изоставил и не просто ги е изгонил от Рая, голи и скитащи се, а ги е облякъл (дал им е Канона, за да познават неговите слова) и ги е изгонил и макар да е проклел земята, на която ще живеят, все пак е оставил да им ражда плодове. Отново им е дал хляб, а не камък. Проклел е и змията, като с това я е отделил от Адам и Ева и тяхното наследие.

По-късно на първия, за когото слязъл, - Енох - му дал да види небесата приживе.

Толкова благ и милостив е, че при продължителност на живота 500-900 години Господ е взел Енох на 365 години от Земята. После не изоставил наследието на своето творение, въпреки че проклел тежко Адам и Ева.

Изпратил множество пророци. Дал СВЕЩЕНИТЕ СКРИЖАЛИ И СВЕЩЕНИЯ КИВОТ - Собствения си Свят Дух, да служи на хората, за да могат да се покаят и да намерят опрощение пред очите му. Дал им и Закони, с които да могат да се изправят, защото хората дотогава били беззаконни. По късно изпратил и най-скъпото си - ЕДИНОРОДНИЯ СИ СИН. Дори него не се поколебал да даде, за да спаси рода човешки от ноктите на сатаната, от проклятието и от тази дълбока гибел, която е застигнала Адам и Ева поради прегрешението им.

Много ми беше интересен живота на Моисей и затова, като четях петокнижието се взирах, за да видя какво е станало. Така (дотогава, не знаех, че скрижалите са две плочки, мислех си, че всяка божия заповед е писана на отделна плочка) ясно се виждаше Моисей, който държи в ръцете си двата скрижала.

И замислете се само, нито един път не е казал на нито един човек или пророк, колко дълбока болка изпитва през всичките тези изминали хилядолетия.

Дори и намек няма в словата на пророците. А ние никога през тези хилядолетия не се обърнахме да кажем - "Господи, прости ни за болките, които ти причинихме". Някой ще каже - "Нали е Господ, можеш ли да го питаш така?" Ще ти кажа и за това - няма по-скверно нещо от този въпрос. НЯМА. Толкова сквернословно е това, че нито един човек не се обърна да види Господ дали го боли от греховете ни, а всички викат ли, викат: Господ е жив. И ние се покланяме на живия Бог. Тогава да го бяхте пожалили, като е жив. Когато някой ви вземе мръсните пари, вие викате - "Обраха ме Господи, убий го!", а на него сатаната му отне най-скъпото му - първо, множество от Неговите Ангели, после Неговото творение, сътворено със собствените му ръце, с вдъхнато от него дихание за живот. Сътворено по Негов, Божий образ. Затова и сега, като виждам нашия Господ Саваот, и като го чувам да ми говори, нито веднъж не усетих и повей от болките, които са му нанесени от човеците, нито раните си откри, толкова е благ и всеопрощаващ, и толкова смирен.

А красотата му е истинско животворно величие. Достатъчно е да видиш благия му образ и цялата му красота, за да оживееш. Мигом оживяваш и в душата ти се лее цялото блаженство на сътворението. Ето и на небесата, когато там го видях, при ангелите. И на тях им служеше по същия начин, както и на нас грешните, както на тях не видях да откаже нещо, така и на нас нищо не видях да ни откаже. И не забравяйте, че ангелите са свети, а ние сме мъртви грешници и блудни синове и дъщери. И въпреки всичко Господ идва и ни служи и нищо не ни отказва. И за да знаете, че нищо не ни отказва, ще ви опиша следните две случки.

Първата, когато Господ е извикал Моисей при себе Си и му предал Свещените Скрижали. Това, което искам да отбележа, е, че освен Скрижалите Господ поискал да му даде и Свещения Кивот още когато му е дал първите скрижали. Тогава Моисей отказва Кивота, по-късно строшава и скрижалите в гнева си, при непокорството на евреите пред Божията воля. Господ го вика втори път и му ги дава втори път - и скрижалите, и кивота. Помислете си само, колко са благи и колко ценни са за него хората, за да им опрости това, че са Му ОТКАЗАЛИ един път кивота - СОБСТВЕНИЯ МУ СВЯТ ДУХ - и са строшили Скрижалите - ЗАКОНИТЕ - та го вика втори път, за да му ги даде отново. Вторият път Моисей приема и Скрижалите, и Кивота, а нататък историята се знае горе-долу от Библията. И понеже дните на човеците от миналото и бъдещето са в ръцете ми, то тези картини са пред очите ми и виждам лицето на Бога, и това, което мога да ви кажа, е, че по него има само блаженство и дълго търпение.

Въпреки че още там се вижда по-късната смърт на Господа Нашего Иисуса Христа - че ще бъде предаден и убит. Съвсем ясно се вижда, че Нашият Господ слиза от небесата и е промушен с копието на предателството. Но не с копието на кръста, а от предателството. Това е най-страшната смърт за нашия Господ и най-голямото страдание за Отца. Всеки казва, че Господ е безсмъртен и не може да умре, аз ви казвам, че той не е безсмъртен, а има вечен живот, а това са две много противоположни неща. Вечният живот носи страдания и смърт за тези, които обича, и пак възкръсва и е жив, а безсмъртието е самата смърт на светостта, но за това ще ти разкажа по-долу.

Толкова блажен е бил нашият Господ, като е гледал хората, че дори и това им е простил и им е дал изкупление.

И последното нещо, с което смятам да приключа, за величието на Отца и колко е възлюбен човека, е, че на земята досега са се родили седем Ангела Господни и Господ Иисус Христос. Шест са живели преди мен, а седмия го знам кой е и това ще стане известно на края на света.

Това е нашият Господ, така както го видях, и това е, което ми откри за себе си, и което успях да видя с очите си. И сега, като завършвам тези редове за славата на нашият Господ Отец Сътворител на Небето и Земята и на Всичкото Видимо и Невидимо, искам да изложа и най-съкровеното, което до момента никой не ви го е откривал.

Животът на нашия Господ Иисус Христос, не е просто живот, а това е животът и на самого Отца на земята, чрез живота на неговия Син и Славата, която е на земята, е цялата Слава на Отца, както и лицето на Христа е лицето на Самого Отца на земята, затова и имайте мярка, като споменавате името на Сътворителя, защото, като разпънаха Христа преди две хиляди години, разпънаха и самого Отца и толкова по-страшно го разпънаха, колкото повече Пилат си уми ръцете, и законниците, и фарисеите поискаха греха от разпятието да падне върху тях - които по произход са евреи - получили законите пряко от Отца.

Ето, грехът падна върху им с моето раждане и сега вечната смърт е тази, която стои на пътя им.

И последното нещо, на което искам да обърна внимание, е, че Господ не "изпитва сърца и утроби", защото, ако изпитваше, нито един жив човек нямаше да стане светец след идването на Христа. Нито един! Това, което върши Господ, е да ни служи сам със Себе Си и всичко, което има, за да можем да се просветлим и с това да го познаем и видим, така както го е виждал Адам преди падението си. Това са едни от най-страшните думи, които съм чувал за Господ Саваот и за Иисус Христос. Ето сега и Страшният Съд, това е отредено не за съд, а за възкресение, за опрощение. Някой си страхлив, себелюбив и прегорделив казал, че щяло да бъде страшен съд и земята да гори и т.н. Ужасни и смехотворни неща. Не страшен съд, а освещение и причастие идва, защото, както не изгоря къпиновият храст от огъня, така и ние няма да изгорим при освещението. Самото освещение наистина е огън, но не за съд, а за възкресение. Защото, ако беше за съд, Христос нямаше да даде да бъде разпънат, а щеше да осъди предателите си и още тогава да ги погуби. Затова и идва освещение за живот и денят на второто идване на Иисус Христос се нарича - ДЕН НА ОСВЕЩЕНИЕТО НА ЧОВЕЦИТЕ ЗА ЖИВОТ. Ето и неговият знак се вижда на небето, засега само по великите пости. Наближава и времето, когато ще се вижда постоянно.

Страшното на това, което се е случило преди две хиляди години, е разпъването на Христа, но да разпънеш Христа е едно, а да разпънеш и Отца е съвсем друго. Това е нашият Славен и Красив Господ, Всеблаг, Всеопрощаващ и Блажен от Живота, и Смъртта на Своя Единороден Син. Роден преди всички векове. Светлина от светлина, Бог истинен от Бог истинен Роден. Не сътворен. И не за смърт ви благовестявам, а за опрощение и вечен живот.

Слава тебе Господи, Сътворителю на Всичко Видимо и невидимо. Амин. Амин. Амин.

 

 

© Николай Яков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2002, № 1 (26)