Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Яков

web

Сътворението на човека е най-дивното нещо, което се е случвало през дните на сътворението на Света. Господ е казал малко неща на Моисей за сътворението, но ще се опитам да ти го открия така, както съм го живял. И да знаеш, че човекът е сътворен от видимото и невидимото на пръстта. Не само от това, което виждат очите на телесата, но и от това, което ще се опитам да ти открия, защото никак не е просто да ти го открия.

Разликата между мен и теб е, че аз знам кое е по канона, а ти не знаеш, въпреки че ти, който четеш, може да си свещеник. Но канонът е даден на Адам и Ева при изгонването им от Рая. Образът на това можеш да видиш, в кожените дрехи, с които Господ е облякъл Адам и Ева. Този канон се предава от род в род. Има и такива, които са го изгубили и са се отрекли от канона и те няма да преминат съда. Канонът е даден на Адам и Ева, за да разбират кога им говори Господ и кога сатаната. Затова и цялото това моление го пиша по канона на Господа, а не по стар или нов канон, както твърдят някои за стария и новия завет и за старите, и съвременните християни, затова предавам на осъждение за геената огнена тези, които твърдят, че има повече от един канон, че канонът на старите християни е еди какъв си, а на днешните друг или има отстъпление от него. Канонът е един. Затова и ще ти кажа и първите редове, които е написал Господ - "Ще ви спася, деца мой. Много ме боли от това което става, но истината ще я знаете, когато дойде моят син да ви извести за края на вековете. И т.н.". И продължава с това кой кога ще се роди - не как ще живее, а само кой кога ще се роди и цялото родословие на човеците, както и великите дати от сътворението на човека до страшния Съд, който идва. И още много други неща, на които няма да се спирам. Предавам на осъждане за огнената геена, ако някой преиначи думите ми и даде друго чрез моите думи. Така ми е дадено да го живея и да го знам, така ти го давам.

На другите след мен ще се открият и други истини, но на мен тези истини са ми дадени. Амин. Амин. Амин. И антихриста го виждам как се скита из църквата и смъртта му как наближава, но Господ ще запази смъртта му за пред хората, за да могат да се облажат от силата Му, за това, че са откупени с кръвта Му, и за това, че сам Господ не ги е забравил през всичките изминали хилядолетия. Амин. Амин. Амин. Свет, свет, свет е Господ Саваот. Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас. Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас. Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас. Амин. Амин. Амин. Господи Иисусе Христе, спаси мене, грешния. Амин. Амин. Амин.

След като Господ сътворил целия свят, решил да сътвори и човека от пръст. Не да се роди от земята, а да го сътвори. И ето Сътворил го Господ по Свой - Божий Образ и Божие Подобие МЪЖ и ЖЕНА. По-късно Господ казва и ето: "Ева бе прелъстена от змията, която беше най-хитрата...". Вдъхнал му дихание за живот и човекът станал жива душа.

Човекът е сътворен от пръст и той, както и всичко живо, което господ наредил да роди земята, също е жива душа. Разликата между живите души родени от земята и живата душа - човека, е Божият Образ. Господ осветил творението си и го нарекъл човек - мъж и жена ги сътворил.

Господ вдъхнал дихание за живот и хората придобили живот пред очите Му.

Божието дихание не е като диханието на човека, то е докосване, осветяване и оживяване на Светия Дух. Така Господ вдъхнал дихание за живот и осветил творението Си.

Живата душа - творението човек (умишлено не споменавам Адам и Ева, за да не поглеждаме към сторения от тях грях, а и за да ти се открие истинската Светлина на Божия Образ и Божието Подобие), е било всичко това, което е човекът. От най-видимото до най-невидимото, което било осветено за живот. Човекът имал вечен живот - отбележи си - вечен живот, а не бил безсмъртен. Вечният живот предполага, че можеш да умреш поради грях или поради ближен, но пак оживяваш, докато безсмъртието дори господ го отхвърля. За безсмъртието съм отредил да ти го разкрия в раздела за демоните. И така живата душа, сътворена по Божий образ и подобие, имала вечен живот.

Поради това, че е Божий образ, тя имала всички качества на нашия Отец, а поради това, че е и по подобие, единственото ограничение било в творчеството, т.е. че не може да ТВОРИ живот. Да сътвори нещо и то да придобие живот. Това е единственото ограничение пред сътворената жива душа. Тук искам да отбележа, че някой си твърди, че ангелите са ограничени, ако бяха ограничени, то сатаната нямаше да се възгордее и да падне поради делата, които е разбрал, че може да върши също както и Господ. Но за тях достатъчно съм говорил. И така, другото нещо, което е писано, пак от грешни мисли човешки, че ангелите не могат да бъдат вездесъщи - също не е вярно, защото какъвто е Господ, такива са и ангелите Му. Аз като човек имам цялата светлина на сътворението у себе си и всичките дни на миналото и бъдещето, та Ангелът Небесен ли няма да го има.

Някой ще каже "Господ ти дава" - не, той ме откупва от смъртта, за да придобия вечен живот приживе, защото съм воин пред Него. Това прави Господ. Той не може да ти даде това, което не искаш. И така, всичко, което било присъщо на Бога, било достъпно и за човека. Носел се във висините и живеел свят живот, можел да бъде навсякъде, където е необходимо, защото е бил жива душа, а не телеса с душа, които ги владее смъртта. Живял така човекът и Господ се облажвал от това свое Свято по същността си творение. Вечният му живот и блаженството един ден били прекратени като удар с меч. И тогава Господ сътворил Адам и от реброто му сътворил Ева и запълнил с плът - проклел ги поради греха им.

Змията прелъстила Ева и тя яла от забранения плод. Така и смъртта влязла в света.

Четох, че някой си твърди, че плодът бил вкусен и хубав; аз този и всички, които го казват, ги предавам на съд за осъждане в геената огнена и вечно да бъдат свързани там, защото той не е по-различен от змията изкусителка. Щом е забранен плод, той само привидно е хубав и вкусен, а на Ева се е сторил такъв, защото тя в мисълта си вече се е била отрекла от Бога и е била прелъстена от змията. Затова и плодът й се сторил такъв, но на това ще се спра в отделна глава. Видял Господ падението на хората и ги проклел, дал им Канона, за да го познават, когато им говори, и ги изгонил от райската градина. Ето така това величествено творение, сътворено по Божий Образ и Божие Подобие, след като станало жива душа с вдъхнато дихание за живот и осветено от Бога за светост, се превърнало в познатите ни вече Адам и Ева, над които владеела смъртта. Така Адам и Ева вече не били живи души, а станали телеса и жива душа. Това е сътворението на Човека, колкото величествено, толкова голямо и страшно е поради падението му. И толкова голямо е величието на Бога, защото още тогава, когато Господ изгонил Адам и Ева от Рая, им обещал спасение, но така им го дал, че да не се прелъстят от надеждата за спасение и да не могат да бъдат спасени. И сега, когато виждам страшния съд и края на дните ти, казвам: пази се на съда, защото там гори и сухо и мокро. Прости ми Господи, прости мене, грешния. Амин.

 

 

© Николай Яков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2002, № 1 (26)