ЗАДУШНИЦА

web

гробището е нива
на мъртви илюзии и вечнозелени чемшири
всеотдайно преливана
с безответни сълзи и вино
методично лочеща
закъсняло обичане
неуморно поникваща
спомени и мраморни плочи

гробове пресни чернеят
сред неприбраната стара реколта
рохката пръст е белег
за новородена болка
която от сухата гръд на земята
наивно идва да суче
и има четирсет дни
самотата
да изучи

мама вече не плаче
на татко на гроба
нейната болка подмина
десет години
нейната болка порасна
(навътре - уместна посока)
вече не бърка неловко
в очите на хората
а си мълчи
възпитано

може би татко някак и на нея е успял да каже
че там е светло
светло и красиво
че душите живеят добре
и лошите даже
само едно им тежи -
живите -
глухотата ни шумна
дето пречи да ни пошушнат 
надеждица -
че отсам са и раят, и адът,
и чистилището

но нищо -
оттам има кой
има кой
да ни наглежда.