Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖИВОТИНСКОТО

Морис Фадел

web

Проф. Никола Георгиев ни е учил да не се доверяваме на контекстуалните връзки, зададени от рецепцията на произведението, както и да не бързаме да градим такива. За четенето на повестта "Чернишка" на Емилиян Станев това важи напълно. Още повече, че самата нейна доминираща интенция е дистанцията от контекстуалното. Текстът извършва един радикален жест: той твърдо излиза от класическото присъствие на животното и природата в литературата. Образът на лисицата не емблематизира някаква идея (т.е. не е алегория), не дава сетивно тяло на тази идея (т.е. не е символ), нито я обозначава (не е някакъв друг вид знак). Затова би могло да се каже, че това изобщо не е образ, защото той не представя нищо, а всеки образ е образ на нещо.

Тази без-образност, афигуралност на животното и природата е въведена още в първата сцена на повестта. Тя разказва за малкото лисиче и неговата майка. Ако Ем. Станев се опитваше да придаде човешки ценностен облик на тази сцена, да я "антропологизира", тя би описала любовната свързаност между майката и детето. Тази свързаност например е основният патос на Йовковия разказ "Грехът на Иван Белин". Там идеалната, лишената от притежанията и употребите на плътта майчинска любов е издигната в универсален принцип, разрушаващ границите между човека и животното: "И това, което Иван Белин никога не можеше да забрави, беше тоя поглед и тия очи, на които липсваха само думи. В тях нямаше страх, нямаше грижа за себе си, нито за нищо, което беше наоколо. В тях гореше само огънят на друга болка, дълбока и скръбна. Някой сякаш с ръка стисна сърцето на Иван Белин и той разбра всичко: тия очи и тая мъка му бяха познати. Това бяха очите на всяка майка, все едно дали е тя човек или звяр…" (Йовков 1989: 210).

Подобно нещо липсва в текста на Ем. Станев. Едно от първите изречения в "Чернишка" гласи: "Майчинските инстинкти я (старата лисица - бел.моя, М.Ф.) напуснаха" (Станев 2001: 5). Краят на повестта, описващ ситуацията, когато самото дете на старата лисица - Чернишка - става майка, има аналогичен момент: "В жълтите й (на Чернишка - бел.моя, М.Ф.) очи започна да се появява равнодушие, в погледа й не трепваше вече майчинската загриженост" (Станев 2001: 92). Настойчивото дистанциране от идеята за универсалността на майчинската любов, обрамчващо началото и финала на произведението, показването на временността на тази любов у лисиците, нейното изобразяване не като нещо идеално - ценност, а като инстинкт, откроява доминиращата интенция в "Чернишка": стремежът да се раздели животното от човека, да се опише нечовешкото. Защото една от определящите черти на пред-ставата за човешкото е именно постоянството на майчинската любов, надмогваща промените.

Липсата на съответствие между човешкото и животинското е разкрито и от епизода с неуспешният опит на героя с ироничното име Фоксинов (от английското "fox" - "лисица", "лисугер") да опитоми Чернишка. Опитомяването е практика, в която е заложено йерархично и властово отношение. То поставя човешкото над животинското и е насочено към подчиняването на животното, към превръщането му в част от човешкия свят, схващан като най-добрият възможен свят, като "венец на природата".

Въпреки че води повествованието от трето лице, авторът избягва да заема позицията на традиционния "осведомен разказвач", който дистанцирано и с претенции за обективност представя историята. Най-често научаваме за случващото се чрез описанието на преживяванията и действията на главния герой - лисицата Чернишка.

Основна опасност тук е на Чернишка да бъдат приписвани човешки качества и поведенчески стереотипи. Ем. Станев старателно страни от това. Чернишка не разполага с езиковост. Съответно тя не може да абстрахира. Също водещо при нея не е зрението.

Ем. Станев концентрира повествованието към телесността. Съществена е ролята на обонянието и слуха. На много места в текста се подчертава тяхната значимост. Обонянието и слухът са директен, неопосредстван, необективиран и неотчужден от чистата знаковост контакт със света. Чрез тях се разкрива конституцията на животното. Ем. Станев се противопоставя на възгледа, че паметта и мисленето (а оттук и съзнанието) са изключително човешки привилегии. Чернишка има и памет, и мислене, и съзнание, но те не са базирани върху езиковостта и образа, а върху обонянието и слуха. Мирисът насочва към спомена: "Кокошата миризма бе събудила у него (лисичето - бел.моя, М.Ф.) спомена за тия птици, които майка му довличаше в дупката под скалите" (Станев 2001: 13). Мирисът и звукът водят до умозаключения: "Никъде не се чуваха вече кучетата, отникъде не идваше нито един звук, никаква опасна миризма - сякаш в света не съществуваха нито кучета, нито ловци" (Станев 2001: 41).

Представянето на паметта и мисленето като свързани с мириса и слуха извършва деконструктивна работа по отношение на интерпретацията на тези способности. То ги извежда от утвърденото във времето на европейската модерност схващане за идеалната им същност, за присъствието им в полето на теоретичното. Ем. Станев показва мисленето и паметта като имащи отношение към телесността, като средства за ориентация в света.

Обстоятелството, че авторът подлага на критика разбирането за паметта, мисленето и съзнанието като идеални реалности, не означава, че отхвърля идеалното изобщо. Сред изумителните неща в повестта е от-крояването на идеалното в екзистенцията на животното.

Един от важните епизоди в произведението са отношенията между Чернишка и "красавецът лисугер". Те тръгват от инстинкта: "Властен и нетърпелив нагон обземаше цялото й (на Чернишка - бел.моя, М.Ф.) същество и желанието да срещне някой от своя род се засилваше през тая топла февруарска нощ" (Станев 2001: 68-69). Инстинктът обаче не изчерпва и не обяснява връзката между Чернишка и лисугера. Ето защо Ем. Станев не се спира на сексуалните моменти в тази връзка. Той подчертава нейната любовност, и то в най-високия й идеален и морален смисъл - грижата: "…След три седмици Чернишка престана да напуща леговището. Беше вече бременна и лисугерът пое грижата за нейното изхранване. Според това, дали ловът беше повече или по-малко успешен, той донасяше веднъж или два пъти храна, оставяше я пред входа на дупката и отиваше да се нахрани на свой ред" (Станев 2001: 76). Тематизирайки идеалното и етическото у животното, Ем. Станев спори с вкоренения стереотип, че само хората имат подобни измерения.

Ала писателят не забравя различието между тези измерения и техните човешки аналози. Подобно на майчинското чувство любовта и грижата у животното са преходни: "Напоследък (лисугерът - бел.моя, М.Ф.) започна да се отчуждава от своето семейство. Макар че все още продължаваше да носи по-голяма част от своя лов на лисичетата и да не си дояжда, сега отиваше при тях с неохота и не искаше да знае за игрите им (Станев 2001: 88).

Има обаче един момент в повестта, в който човекът и животното се оказват близки въпреки несъответствията между тях. Това е агоналното, съревнованието, борбата. Значителна част от повествованието представя конфликта между ловеца Приходата и Чернишка. Той не намира разрешение. Никой от двамата герои не постигна надмощие. Ем. Станев не оставя съмнения, че конфликтът ще продължава и след формалния край на текста, което прави от "Чернишка" произведение с неясен, "отворен" финал. В едно от последните изречения се казва: "Тук й (на Чернишка - бел.моя, М.Ф.) бе съдено да живее кой знае докога, може би не твърде дълго, докато Приходата успееше да я убие" (Станев 2001: 94).

Защо е борбата между Приходата и Чернишка? Тя не изхожда от необходимостта. Приходата не тръгва срещу Чернишка, защото е за-страшен от нея. Агоналното неочаквано събира човека и животното, което не означава заличаване на границите между тях. Животното не заприличва на човека, или обратното. Различията помежду им се запазват. Близостта надхвърля техните идентичностни специфики, за да подкопае еснафската интуиция, че светът е уютно, спокойно и хармонично място.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Йовков 1989: Йовков, Й. Грехът на Иван Белин. - В: Йовков, Й. Съчинения в два тома. София.

Станев 2001: Станев, Ем. Чернишка. Пловдив.

 

 

© Морис Фадел
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 6
© Електронно списание LiterNet, 26.01.2008, № 1 (98)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 6.