Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОСЪЗНАТИ ПРОБЛЕМИ ПРИ КНИЖОВНОЕЗИКОВИТЕ НОРМИ

Маргарита Димитрова

web

Изследването е осъществено върху въпросите, зададени по телефона на служба "Езикови справки" при Института за български език при БАН за 10 дни (в периода 26.08.2002-29.11.2002). През десетте дни са постъпили 102 въпроса. В съдържателно отношение въпросите са свързани с 14 области на кодификация. Количественото разпределение на въпросите между областите е изключително неравномерно. Открояват се 4 области, които изчерпват 74 % от ексцерпцията. Това са слято, полуслято и разделно писане, пунктуация, правопис на букви в думите и правопис на главна буква. Зададените въпроси са свързани изключително с писмените норми. Само в 1 % от случаите има въпрос за правилното място на ударението в думата, т.е. засяга се правоговорна норма. В някои, но отново малко на брой случаи, въпросите са свързани с книжовноезикови норми, които се реализират и в устната реч, и в писмения текст.

Представени по типове, въпросите могат да се групират по следния начин:

1. Слято, полуслято и разделно писане: 32 % от въпросите

При колебания във връзка с тази правописна норма въпросите са свързани с избор между полуслято и слято писане. Разделното писане рядко се допуска като правилен вариант. Най-често се пита за изписването на термини или на сложни думи и словосъчетания, които често се срещат в определени дискурси. Според материала от направената извадка новата лексика рядко съдържа осъзнат правописен проблем. Трудно е класификацията на въпросите от тази група да се детайлизира според писмените намерения на гражданина, задаващ въпроса, защото най-често формулировката е "Как се пише", а не "Правилно ли е да се напише...", т.е. налице е избягване или отказ от самостоятелно вземане на решение. Ето обичайни примери за този тип въпроси, представени правописно правилно:

метал-халогенни (лампи); тридименсионен; корозионно заплашен; корозионноустойчив; образ символ; взаимно допълващ се; мастиленочерен; млечнокисел; проектобюджет; заместник-министър; зам.-министър; източноевропейски; западноевропейски

2. Пунктуация: 15 %

Най-често задаваните въпроси са свързани с употребата на запетая като вътрешноизреченски препинателен знак. За други знаци при вътрешноизреченска пунктуация обикновено не се пита. Краеизреченската пунктуация предизвиква колебания в специални случаи - напр. при заглавия номинативни изречения, но такива въпроси се задават доста рядко и не са попаднали в извадката.

Колебанията при пунктуацията на запетая са свързани със случаи, при които няма съвпадение между синтактичния тип, изискващ запетая, и лексикалния маркер, обичаен за този тип, напр., когато подчиненото изречение не започва със съюзната дума или когато пред съюз и свършва обособена част. Колебания предизвикват и изречения с усложнен синтаксис, изречения, съдържащи условия за прилагане на изключения от правилото, сложни съставни изречения, които започват с подчиненото, напр.: Щом ти казвам, значи е истина.

Към типичните въпроси за пунктуация спадат и два случая, при които се наблюдава нарастване на количеството грешки в популярните издания, напр. в печата. Първият от случаите е колебания дали да се постави запетая след косвено допълнение или обстоятелствено пояснение, когато такава се намира в началото, напр.: От името на ръководителя на нашето ведомство(,) бих искал да Ви поднеса моите поздравления.

Друг случай представляват честите колебания при думата като, тъй като, от една страна, не се отчита омонимията между предлога и съюза, а от друга страна, запетаята се възприема като свързана с определена лексика, а не със синтактичния строеж на изречението, напр.: Използва се и в комбинация с химиотерапевтични продукти(,) като продукт с допълнителна функция.

3. Правопис на букви в думите: 15 %

Този тип въпроси включва твърде разнородни случаи, общото между които е, че се пита за кодификация на графичния запис на устна реч, независимо дали този запис е свързан с някакво книжовноезиково правило (напр. ятов преглас), с правописна дублетност, с транскрибция и транслитерация на чужди думи и др. под. При задаването на въпрос от този тип за гражданина е съществено да установи "как е правилно" в конкретния случай, който е негов правописен проблем, без съотнасяне с правописен принцип или правило и независимо от проявите на хиперкоректност. Ето някои примери за такива въпроси.

Дублетност: взЕмам и взИмам; зрЯлост и зрЕлост.

Ятов преглас: видЕли; кафЯви.

Кодифицирано опростяване на правописа: нараСТВам - нараСНа.

Чужди думи, вкл. собствени имена: клавиАтура; софтуе(Ъ)р; фен/фън шу/шуй; БелАрус, Банкок.

4. Главна буква: 12 %

В тази област най-ярко се отразяват промените в нашето общество и отварянето му към света, а оттук - и към писмените норми на други езици. Колебания при правилното графично оформяне на названия от типа Община/община "Слатина", които съществуваха и преди. Днес има тенденция главната буква да се употребява в два случая, противоречащи на българските писмени норми и очевидно дължащи се на чуждо влияние. Първият случай е названия на длъжности да се изписват с главна буква, напр.: областен управител на област Монтана; директор; изпълнителен директор; председател. Тук спадат и случаите, при които има тенденция с главна буква да се изписва опорната дума от съставните собствени имена, названия на институции, както е в следния пример: Програмите се осигуряват от правителството. Вторият случай е свързан тенденцията всички думи от съставните собствени имена да се изписват с главна буква, напр. Софийски районен съд. Тук трябва да се причислят и случаите на описателни названия с геополитически характер, които не са собствени имена и трябва да се изписват с малка буква, но има тенденция да се изписват с главна буква, напр. централно- и източноевропейски страни. Разширяването на такива правописни грешки предизвиква колебания и съмнения, че има промяна в правилата, а оттук - и осъзнат проблем при книжовноезиковите норми.

5. Други случаи на книжовноезикови проблеми

Тези случаи са твърде пъстри и варират от редактиране на текст до паронимна замяна на думи. Книжовноезиковите норми, към които се отнасят, се разпределят процентно спрямо направената извадка по следния начин.

Редактиране на текст, напр. сватбена покана, инструкция за пациента към лекарство: 5 %.

Употреба на пълен и кратък член: 3 %.

Речев етикет - граматична форма, условия за употреба и правопис на формите за учтивост: 3 %.

Употреба на предлози, напр. значение на предлог, замяна на един предлог с друг, изпускане на предлози, избягване на повторението им и др.: 2 %.

Употреба на възвратните местоимения и съответните им лично и притежателно местоимение, като въпросите най-често са за избор между си и му и между негов и свой: 2 %.

Значение на отделни думи, като се пита най-често за специална лексика без оглед на това дали е нова, или не: 2 %.

Употреба на звателна форма: 2 %.

Правилно ударение на думите: 1 %.

Употреба на кавички: 1 %.

Други случаи, които обикновено не са свързани само с книжовноезикови норми, като например разграничаване между *юдЕизъм, юдАизъм и юдЕЙство: 4 %.

Направеното изследване очерта една специфична картина. Тя се оказва различна от тази, която се разкрива при обратен поглед: преценка на владеенето на книжовноезиковите норми чрез анализ на допусканите грешки. Очевидно има съществена разлика между вида и количественото съотношение на грешките, които се допускат, и на проблемите, които се осъзнават. Националната проверка по български език, проведена пред зимата на 1997 г., показа, че втора по честота грешка (след отделянето на смисловите части на текста на нов ред) е тази при употребата на пълен член - допускат я 40 % от изследваните тогава седмокласници. По телефона на служба "Езикови справки" обаче не се задават въпроси за правилната употреба на новия ред, а употребата на пълен и кратък член е осъзнат проблем в незначителен брой случаи.

Разликата между осъзнати и реално съществуващи проблеми при книжовноезиковите норми се нуждае от специален подробен и задълбочен анализ, който очевидно трябва да засегне най-малко две страни: кодификацията на нормите и начините за пълноценното им усвояване.

 

 

© Маргарита Димитрова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 4
© Електронно списание LiterNet, 01.11.2005, № 11 (72)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 4.