Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОФ. ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА
(15.03.1930-10.01.2007)

Маргарита Димитрова

web

Проф. Елена Георгиева е една от най-ярките личности в българското езикознание от втората половина на 20. век. Нейните трудове съдържат трайни приноси в науката и за практиката. Неизчерпаемата й енергия, обичта към науката и към езика, несломимият й дух оставят отпечатък върху научната общност и върху всички, които я познаваха.

Проф. Елена Георгиева е родена в гр. Брацигово, където завършва средно образование. Интересът й към езикознанието се проявява още през студентските й години в Софийския университет. След едногодишно учителстване в Никопол и по покана на проф. Л. Андрейчин тя е назначена в Института за български език при БАН, където преминава целият й професионален живот. Работи като технически сътрудник (от 1953) и като научен сътрудник (от 1959). Специализира (1968-1969) в Москва и Ленинград при В. Адмони и Н. Шведова. През 1970 г. защитава докторска дисертация. Избрана е за ст.н.с. ІІ ст. през 1975 г. и за професор през 1983 г. Проф. Елена Георгиева чете лекции по съвременен български език в университетите в Шумен (1975-1978) и Пловдив (1976-1978); лектор е по български език и култура в университета в Лион, Франция (1971-1974).

Проф. Елена Георгиева е носител на медал "100 години БАН" (1970) и на орден "Кирил и Методий" (1982) за постижения и активна практическа дейност.

Проф. Елена Георгиева е автор на повече от 300 монографии, студии и статии в няколко научни и приложни области: граматика на съвременния български книжовен език (основно синтаксис, но и морфология и словообразуване); терминология; история на новобългарския книжовен език; езикова култура; обучение по български език в средното училище.

В областта на граматиката основните интереси на проф. Елена Георгиева са свързани с неизследвани и малко изследвани проблеми от българския синтаксис. Тя е автор на монографиите "Обособени части в българския книжовен език" (1964), "Словоред на простото изречение в българския книжовен език" (1974), "Обособените части на изречението от синтактично и от стилистично гледище" (1983), "Словоред на усложненото просто изречение" (1987) и на редица статии и студии.

В трудовете си върху обособените части проф. Елена Георгиева дефинира, описва и класифицира тези изреченски структури. Тя теоретично изяснява същността на обособяването като синтактично явление и причините за него: смислови, комуникативни, синтактични и стилистични. Авторката обръща внимание на функционално-семантичните и структурните разновидности на обособените части и на съпътстващите ги в някои случаи морфологични явления, на трансформационните им отношения с други синтактични структури, на словоредните им особености. Комуникативната значимост на обособените части и стилистичните аспекти на употребата им са разгледани обстойно. Проф. Елена Георгиева засяга и някои практически въпроси, свързани с обособяването: необходимостта от уместна и умерена употреба на обособени части и за редуването им със синонимни средства, пунктуацията при обособени части.

В трудовете си върху словореда проф. Елена Георгиева разглежда реда на основните структурни части на класическото просто изречение - подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелство и сказуемно определение, и комуникативната роля на този ред. Тя дефинира усложненото просто изречение като междинен тип, който структурно се съотнася с простото изречение, а смислово и интонационно - със сложното изречение. Авторката разглежда не само обичайните усложнени прости изречения, които съдържат обособени части, вметнати думи и изрази, присъединени части, но включва в анализа си и изреченията с еднородни части, обръщения, повторени и сложни части. Авторката проследява различните словоредни особености от структурен характер и търси тяхната връзка в прагматичен план с оглед на актуалното членение на изречението. Тя се спира и на словореда при такива типично прагматични явления като частиците и междуметията. Проф. Елена Георгиева установява връзката между словоредните промени и особености на комуникативната ситуация и интенцията на говорещия. Промяната в словореда води до различна комуникативна натовареност на отделните изреченски части, до поява на нов или допълнителен рематичен център, който може да изразява субективна модалност и/или да изпълнява стилистична функция.

Проф. Елена Георгиева има интересни наблюдения и върху други граматични явления: залога на глагола, употребата на преизказни и непреизказни времена в публицистиката, отглаголните съществителни, както и върху някои проблеми на словообразуването (сложни съществителни). Тя е една от основните фигури в тритомната академична "Граматика на съвременния български книжовен език" (1982-1983/1993-1994), като е съавтор на концепцията, член на редколегията и един от авторите във всеки том.

Проф. Елена Георгиева е един от първите български езиковеди, които активно се занимават с проблемите на терминологията в българския книжовен език. Тя изнася редица доклади и публикува статии върху терминообразуването от езикова гледна точка. Като член на Комисията за лингвистична терминология на славянските езици към Международния комитет на славистите проф. Елена Георгиева е автор на българската част от "Словарь славянской лингвистической терминологии" (Прага, 1979). Тя е и един от съставителите на уникалния "Речник на българската граматична терминология. Ч. І. 1835-1962" (1988), където също е автор на предговора и на теоретичния увод "Развитие на българската граматична терминология". Съставител е и на единствения "Обратен речник на българския език" (1975) под редакцията на проф. Л. Андрейчин.

Първите по-мащабни стъпки на проф. Елена Георгиева в науката чрез студията "Синтаксисът в Славянобългарската история на Паисий" (1962) преплитат интереса й към синтаксиса с проблематиката от историята и теорията на новобългарския книжовен език. И в тази област авторката има впечатляващи приноси. Тя прави ценни изследвания върху идеите, книжовното дело и езиковата практика на редица възрожденски книжовници, деятели и учени: Паисий Хилендарски, Найден Геров, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петко Рачов Славейков, Марин Дринов, Васил Априлов, Захари Стоянов, Димитър и Константин Миладинови, Юрий Венелин. Нейните статии и студии са публикувани в най-авторитетните български научни сборници, напр.: "Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век" (1979); "Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници" (1983); "Строители и ревнители на родния език. Пантеон" (1982). В трудовете си проф. Елена Георгиева откроява както ролята на видни български книжовници от всички краища на езиковата ни територия в изграждането на новобългарския книжовен език, така и родолюбието и нравствения облик на възрожденците. Тя разработва и общи и теоретични въпроси от историята на новобългарския книжовен език: проследява идеята за единен книжовен език през Възраждането, споделяна от много просветители, и практическите стъпки към нейното осъществяване. Обект на научното й внимание е и стремежът към изграждане на новобългарския книжовен език като национален (напр. "Опит за интерпретация на книжовните прояви при изграждането на българския книжовен език през периода на Българското възраждане" (1980); "Идеята за единен книжовен език през Възраждането и нейното конкретно осъществяване" (1981). Проф. Елена Георгиева разглежда както връзката на новобългарския език с езика на дамаскините, така и културното му взаимодействие с други славянски и неславянски езици, което в някои случаи (напр. с руски) определя като двупосочно. Авторката предлага нова периодизация на историята на новобългарския книжовен език, в която се разграничават новобългарският книжовен език от съвременния български книжовен език. Проф. Елена Георгиева е съредактор и един от основните автори в академичната "История на новобългарския книжовен език" (1989), където разработва някои възлови въпроси (връзката на новобългарския книжовен език със старобългарския и с езика на дамаскините; ролята на дамаскинската книжнина като свързващо звено между стария и новия книжовен език; влиянието на руските печатни книги върху новобългарския книжовен език; значението на черковнославянския за книжовноезиковото строителство през Възраждането), както и по-конкретни въпроси (напр. за унификационните процеси в новобългарския книжовен език, за неговото правописно устройство, за обогатяването на лексиката по различни пътища).

Проф. Елена Георгиева се интересува и от състоянието на книжовния език в съвременната епоха и изследва езика и стила на редица български писатели: Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров, Димитър Талев. Тя отбелязва и важното място на видни български езиковеди в науката и културата чрез статиите си за акад. Александър Теодоров-Балан и за професорите Беньо Цонев, Любомир Андрейчин.

Проф. Елена Георгиева активно работи и в областта на езиковата култура и на популяризацията на знанията за българския език. В това отношение е вярна последователка и истинска ученичка на проф. Л. Андрейчин. Тя е автор на многобройни научнопопулярни и популярни статии, езикови бележки, материали за бележити езиковеди в списанията "Български език", "Език и литература", "Български език и литература" и в периодичния печат. Редовно изнася беседи с такова съдържание и води подобни рубрики по Радио София и по БНТ. Научен организатор и редактор е на предаванията "Родна реч" по Радио София (1975-1991). Тя е член на редколегията и участва в съставителството на книгите от поредиците "Езикова култура", "Знания за езика", "101 въпроса за...", където неизменно присъства и като автор на отделни статии. В резултат от практическите и теоретичните занимания на проф. Елена Георгиева с проблемите на езиковата култура и на нормата и кодификацията на книжовния език е дейността й като инициатор, отговорен съредактор и автор на "Правописен речник на съвременния български книжовен език" (1983/1995). Тя е от създателите на концепцията за речника и инструкцията за изработването му, както и автор на част от теоретичния увод. Кодификационната й дейност продължава и с "Кратък правописен речник на съвременния български книжовен език" (1989). Учен с тънко чувство за актуалните промени и тенденции в езика, проф. Елена Георгиева активно продължава кодификаторската си дейност и след политическите промени чрез участието си като автор в "Правопис и пунктуация на българския език. Съвременно състояние" (1998).

Проблемите на обучението по български език, с което основно е свързано равнището на езиковата култура в обществото, вълнуват проф. Елена Георгиева през целия й творчески път. Тя е съавтор в редица учебници по български език за средното училище, които винаги са преиздавани, и на методически ръководства за учителите. В редица статии авторката обсъжда съдържанието на училищните учебни програми по български език, целите на обучението по български език, качеството на различни учебници от езикова гледна точка, ролята на общообразователното училище за езиковата култура в обществото.

Проф. Елена Георгиева притежаваше неизчерпаема енергия и желание да участва като специалист и гражданин в научния и в обществения живот. Тя изнасяше доклади на престижни научни конференции у нас и в чужбина, беше член на редица научни съвети и комисии, на редколегии, редактор на научни сборници и други научни издания, рецензент на научни трудове, ръководител на докторанти.

Човек със силен дух, изпълнена с обич и чувство за дълг към науката и към езика, тя надмогна дългогодишната си тежка болест и до кончината си участваше в научния ни живот. Пишеше отзиви и рецензии за научни трудове, изпращаше доклади на научни конференции, публикуваше научни и приложни статии и езикови бележки, редактираше трудове. В последните си години създаде рубриката "Езикова култура" в сп. "Български език и литература", където направи ценни публикации по актуални проблеми и явления от днешния български език.

Ще запомним проф. Елена Георгиева като талантлив и всеотдаен учен, отзивчив колега, гражданин с будна съвест и човек с позиция.

 

 

© Маргарита Димитрова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 1.