Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИТЕРАТУРНА ЖУРНАЛИСТИКА И ЛИТЕРАТУРЕН PR. МОДЕЛЪТ НА СОФИЙСКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ

Марин Бодаков

web

Днес общо за интелектуалната публицистика място е твърдението, че литературната критика у нас вече не съществува. Защо е така? В опит за обяснение се конкурират различни виновници: политическият преход от тоталитаризъм към демокрация след 1989 г., глобализацията, революцията във визуалната култура и дигиталната революция изобщо, спецификите на постмодернизма у нас и неговите пазарни измерения... Внимателното наблюдение на сблъсъка между всички конкуриращи се обяснения за краха на критиката сочи, че в даден момент те неизбежно се сдружават срещу общия противник - медиите, набедени за смъртта на йерархизиращата рефлексия...

Целта на тези кратки бележки е не само да оневинят медиите, които всички ругаят, но и всички ухажват - тяхната цел е, първо, да се опитат да разграничат литературната критика от литературната журналистика. Нещо повече, да докажат, че литературната журналистика ни най-малко не е мъртва, ако съществуването й се базира (на галванизацията) на адекватния литературен PR.

За направените тук твърдения съм задължен на дълбочинните си интервюта с писателката Тодора Радева, програмен директор на Софийския международен литературен фестивал, както и на Демна Димитрова, PR на фестивала. Благодарен съм и на Милена Димитрова, работила за фестивала в петото му от общо шест издания. Като участник във фестивала и негов наблюдател имам сложната роля да преценявам истинността на собствените си твърдения спрямо дистанция, която мога да спазя към изследвания обект.

 

* * *

Литературната журналистика е contradictio in adjecto. Литературата (и още повече литературната теория) и журналистиката (и още повече журналистическата теория) никога не са прикривали особено своята взаимна подозрителност, каквито и тайни съюзи да са съществували помежду им. Борбата им за автономия - и на литературата, и на журналистиката - обичайно се разиграва на полето на оперативната критика в лицето на рецензирането на новопоявили се книги. Но не само там - жертви на противоречията между двете сфери могат да станат и репортажът от литературно събитие, информационната бележка за книга, портретът на автор... И тук в актуалните условия ключово стана мястото на литературния PR - той трябва да създаде максимално благоприятни обстоятелства да бъде балансирана литературата и журналистиката, противоречието в термина да се превърне в хармония. Или, с по-специализиран речник, литературният PR е призван да комуникира конкретно литературно събитие/ издателство/ книга/ кампания в полза на четенето и т.н., като дава на медията информация за неговата същност, програма, основни цели, акценти и се стреми да заинтригува целевата си група, а също да приобщи и ангажира максимално количество публика.

И да започна веднага с критиката. Тук не иде реч за типово прессъобщение, в което дадено издателство съобщава за новопубликувана книга, нейното съдържание и автор (и напоследък преводач), което с известни модификации журналистите могат да препишат и да представят за свой авторски текст. Иде реч за комплекс от дейности, в които често се налага литературният PR - вместо някои (мързеливи) литературни журналисти - да измисли подход, теми, понякога дори сам да направи интервюта, а журналистите да не си правят труда да прочетат подготвените текстове - защото страниците за култура не са интересни за техните началници. Не бива да бъде пропуснат и фактът, че не малка част от младите журналисти избират да се професионализират в културната сфера не поради повишени чувствителност и интерес към нея, а заради пълната им незаинтересованост към външната политика и икономиката и отвращението им към вътрешната политика. Всичко това обаче не гарантира изобщо амбицията им за натрупване на трайни знания за литературния и културния контекст изобщо, за фините механизми на културните индустрии... Затова и жанровите баланси в литературната журналистика са "счупени" - доминират, както ще видим, интервютата с автори, преводачи, издатели, илюстратори и пр., за сметка на интерпретативните жанрове в лицето на рецензиите и обзорите, благодарение на които става ясен континюитетът на литературния процес. Но това не са интервюта, сочещи знание за събеседника, а по-скоро анкети и типови въпросници, годни и за всеки друг интервюиран.

Но към фестивала. Първото издание на СМЛФ беше през 2013 г., когато в София все още нямаше отличаващ се литературен форум - за разлика от повечето европейски столици. Така че основната цел на организаторите беше да създадат мащабно и представително литературно събитие - истински празник на добрата литература. Фестивал, който да представя чуждестранна литература, но да дава и актуална картина на българската литература, да предизвика усещането за равнопоставеност и диалог между свое и чуждо по актуални теми. Другата основна цел на организаторите беше да представят връзката на литературата с другите изкуства - в програмата на литературния фестивал винаги е имало изложби, показвани са екранизации по книги, откъси от театрални постановки, традиционно поезията се съчетава с музика. От една страна, това разширява публиката на фестивала, от друга - създава преживяване, което различава фестивала от всички подобни форуми. Съществена част са и дискусиите по актуални теми, в които програмният директор, след задълбочени проучвания и осмисляне на необходимите баланси, кани за традиционната едночасова подиумна дискусия специалисти от хуманитарните специалности. С времето програмата постепенно, но отчетливо се обособи в различни панели, като екипът на фестивала продължава да изпробва нестандартни формати и се старае всяка година да представи и ново събитие: през 2018 г., например, бяха въведени "рубриките" "СМЛФ представя", "Бързи литературни срещи" и "Тайно поетическо четене".

Изводът от шестте издания на ежегодния фестивал, който съпътства Коледния международен панаир на книгата, организиран от Асоциация "Българска книга" в партньорство с много организации у нас и в чужбина, е че форумът се премества към тематичен фокус, напускайки традиционния досега географски фокус. А през годините бяха представени Скандинавският север, Вишеградската четворка, немскоезичните литератури... Гостуваха звезди от ранга на Адам Загаевски и Дубравка Угрешич. Днес обаче представянето на немски писатели води до по-общ, наднационален, разговор за проблемите на паметта и вината, "пренаписването" на наследството, отговорността на потомците - разговор, който далеч надвишава конкретните географски предели. Програмният екип продължава да работи в три направления. Както казва Тодора Радева в разговор с мен, "От една страна сме обърнати към широката публика, стремим се да представяме качествена литература и да разширяваме кръга на почитателите на книгата; от друга страна - съществено за нас е да работим за гилдията, да засилваме нетуъркинг елементите, да създаваме предпоставки за нови издания, преводи и т.н.; от трета страна - изключително държим на партньорствата. Тоест, стремим се Фестивалът да има образ на надежден партньор; да дава нови възможности за участниците (не само писателите, но и преводачи, издатели, журналисти и т.н.), да бъде нетърпеливо, очаквано изживяване за публиката."

В какъв контекст се случва PR-ът на СМЛФ? Организаторите му, разбира се, отчитат, но не се втренчват в най-широкия контекст на форума с всички проблеми на образованието и културата в България, не се вторачват в епохата на фалшивите новини и фабрикуването на "писателски звезди" чрез лайкове във Фейсбук или през жълта журналистика. В това отношение PR-ът на фестивала знаково си поставя по-скромни задачи: "Бихме могли единствено да вършим добре своята работа, да настояваме за ниво, стил и вкус в нещата, които самите ние предлагаме, и да разширяваме кръга от партньори и публика, които също държат на това" (Тодора Радева). Проблем пред PR-а на фестивала е, че в България много често публиките на различни изкуства си остават в своите полета - и сякаш не им се предлага адекватно да пробват нещо различно. Потенциалната публика на Софийския международен литературен фестивал е публиката на фестивалите за дизайн, джаз, анимация, театър, съвременно визуално изкуство, илюстрация... Затова организаторите се стремят да правят гранични събития, които да съберат тези публики и в резултат те да се убедят, че и СМЛФ предлага интересен подход към съвременността.

Що се отнася собствено до полето на литературата, през последните години се случиха много скандали, разломи и раздели. Фестивалът се опитва да стои извън крамолите, неговата комуникация се води единствено от разбирането си за "добра" литература (във всички жанрове и в повечето "групи" има добри образци, казват организаторите) и да представя цялата актуална картина на съвременната българска литература. Но и да излиза извън традиционно приетите модели за литература - и затова в последните издания чрез различни дискусии организаторите се обръщат и към издателските практики и актуалните тенденции в издателския бизнес, защото това е пряко свързано с литературата. Преводът като изкуство също винаги е бил във фокуса на форума.

За да осъществи качествен литературен PR, екипът на фестивала се основава на споделени ценности и добър вкус, на синхронизирани в много вътрешни дискусии цели и най-вече на доверието, че всеки ще свърши своята част от работата. За да се постигне това, по време на подготовката на фестивалната програма на всяка идея винаги се гледа многостранно: как съответства на "разписанието", фокуса и темите в това издание; как ще се обезпечи организационно, какво изисква като ресурс за осъществяване; как ще се приеме и от медиите, и от тясната, вярна публика плюс възможността тя да заинтригува нова публика. За да не губи връзка с реалността, екипът на фестивала разчита на експертното мнение на журито, с помощта на което всяка година селектира участници, както на партньорските организации и на просветени приятели.

Защо е успешен PR-моделът на фестивала - и той трайно интригува литературната журналистика? На първо място, фестивалният екип изключително внимателно подбира медиите, с които иска да работи: подробно проучва техния профил, публика и стил. И съответно им предлага като медиен фокус даден автор, български или чуждестранен, с конкретна информация за него и творчеството му именно в онази светлина, която би паснала на изданието. Екипът работи подчертано индивидуално и показва голямо и най-вече искрено уважение към качествените литературни журналисти. Затова и Литературният фестивал вече е разпознаваем за голяма част от медиите и журналистите, които се занимават с култура и литература. И само по себе си всяко предложение откъм Фестивала към дадена медия вече е гаранция за качество и смисъл.

Анализът на медийните публикации очаквано сочи, че електронните медии са много по-отзивчиви като количество публикации по отношение на фестивала. Същото важи и за елитните медии. От печатните издания само "Капитал" е редовен медиен партньор на фестивала. Вестниците "Култура" (сега "К") и "Литературен вестник" също, но те са специализирани за литература и култура издания. Натрапва се изводът, че към темите на културата и литературата са обърнати много малка част от медиите, още по-малко приеманите за "масови" медии. Случват се отделни публикации, интервюта, но те са по-скоро инициатива на конкретен журналист, а не редакционна политика. За сметка на това, нараства значението на публикациите в социалните мрежи - особено на резюметата на дискусиите, публикувани на страниците на фестивала във Фейсбук.

Загубата на културни афинитети у журналистите не е проблем само в България. На последното издание на Фестивала през 2018 г. г-жа Бербел Бекер от Международния отдел на Франкфуртския панаир на книгата, която годишно гостува на подобни форуми в пет-шест страни на година, заяви, че е изключително впечатлена от медийния интерес към Фестивала и многото интервюта на писателите-гости (над 70 интервюта за 11 писатели). Сподели, че във Варшава, когато са били с 12 автори, медиите се интересували единствено от нобелистката Херта Мюлер - и с никой друг не взели интервю.

Всичко това, надявам се, подсказва, че крайно индивидуализираният и интимизиран подход към медиите на литературния PR може да доведе до нов тласък в развитието на литературната журналистика, която от своя страна дори да компенсира пропуските на литературната критика.

 

 

© Марин Бодаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2019, № 3 (232)