Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАКОВИНА
web
Едно момче се вслушва
в изящна раковина,
до своя татко сгушено
във морската градина.
И сякаш два делфина
са детските обуща,
смирени от морфина
зелен на въздух душен.
- Не чуваш ли морето? -
попита пак момчето.
- Морето днес тъгува...
- Така май ти се струва.
Да си вървим - отвърна му бащата.
И хвърли раковината в тревата.
© Лъчезар Селяшки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.01.2002, № 1 (26)
|