 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОШКА
Разрязваш ябълка червена,
огряла зимния прозорец.
До тебе котката смирена
мълчи. Единствен Бог говори.
И зимни птици, безприютни,
в очите ти прелитат бързо.
И семки ронят се на скута -
узрели в тишината сълзи.
О, мамо, днес недей да плачеш!
Нима забрави? - днес е Прошка.
С павурче бяло и погача
да си простиме всичко лошо.
А ти си ни простила вече
детинските сръдни и грешки -
ранима, слаба, с беден речник -
опазила душа човешка.
Сега на теб да ти простиме,
че все ни бъркаш имената
и криеш в шепи семената
на ябълката - слънце зимно.
© Лъчезар Селяшки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.01.2002, № 1 (26)