МОНОЛОГ НА КЪРТИЦАТА

web

Обичам страстно тъмнината.
Откакто помня с нея съм на ти.
Изравям прохода в земята
и чувам как сърцето й тупти.

Усещам нейното въртене -
безкраен ритъм на живот и смърт.
Земята - бременно вретено -
и аз - в утробата - незнаен кърт.

Да съм сестра на Ариадна,
спасила с нишка светла любовта,
как исках! Но не ми се падна.
И моят дом и път е Самота.

Със Слънцето - небесен мой събрат -
на "сляпа баба" си играя
понякога сред мраморния град -
в градината на Адорая...

И мисля си, че прав е бил Сократ,
четейки надписи надгробни, -
заситил е неистовия град
за мъдри мисли със отрова.

© Лъчезар Селяшки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.01.2002, № 1 (26)