ЖЕНИТЕ НА СОЦИАЛИЗМА И ЧЕТЕНЕТО
Списание "Жената днес", 1960-1970 г.¹

Любка Липчева-Пранджева

web | НРБ-литературата

1. Запетая + Но

За разлика от многопосочната (безспорно привлекателна) усложненост на проблематиката за женското писане и женските почерци, която през последните две десетилетия провокира удоволствени семиотични игри на преднамерено вписване и разкодиране на женскост, женското четене и моделното поведение на жените читатели не предизвикват кой знае какво изследователско любопитство у нас. Колко, кога, как и най-вече какво четат (са чели) жените (българките) са въпроси, които със сигурност не стоят на дневен ред. Можем да отдадем това пренебрежение към съществен елемент от литературната комуникация на спецификата на традиционните нагласи на контекста или пък на общото подценяване на проблематиката на четенето². Можем да бъдем и добронамерени или поне не толкова критични и да приемем подобна незаинтересованост към женското четене за пряк резултат от модерните социологични проучвания. Щом за съвременниците ни (били те читатели или не) идентификацията през маркери като образователен ценз, професионален статус и определени характерологични белези (активност, комуникативност, инициативност и др.) е далеч по-релевантна от половата определеност³, несъмнено и четенето ще да е на път да се "освободи" от подобни архаизирани модели, които е късно и доста безсмислено тепърва да проучваме. Можем дори да приемем, че незаинтересоваността е всъщност теоретично обосновано разбиране за четенето като тип комуникация. Ако относителната тежест на половата идентичност в интерференцията на множеството диференциращи личността измерения (етническа група, религия, социална прослойка и др.) е високо ситуативно зависима, четенето несъмнено е ситуация, която не предполага особена активност на половата определеност и дори напротив - да си читател, е роля, която изисква способности за многовалентна идентификация с чуждото, различното...

Каквато и стратегия на оправдателност да изберем обаче, какъвто и методически апарат да привлечем, неизбежно ще се наложи да видим, че въпросите Колко, Кога, Как и най-вече Какво четат жените всъщност си имат ясен и простичък отговар и тъкмо тази "яснота" ги поставя отвъд всяка заинтересованост. Жените четат много (или поне по-често), четат между другото (докато изчакват пералнята, докато спи бебето, докато действа боята за коса...) и четат два типа текстове: романи и списания. Четат женски (любовни, розови) романи и женски списания. Оттук наклонената плоскост на сигурното знание естествено и безпроблемно приплъзва към следващите топоси на това изследване. Може и да не сме проучвали динамиката на българското четене и да не знаем особено много за вариантите на читателските профили, но пък знаем, че периодът на държавния социализъм е периодът на най-интензивното (контролирано) българско четене⁴. И тъй като розовите (женски) романи по това време са труднодостъпни⁵ - не че са забранени, просто процедурата по одобрение за печат предварително ги е изхвърлила от издателските планове, - жените на социализма ще да са чели основно женски списания:

Стотици читатели на списание "Жената днес" се обръщат с писма и по телефона до редакцията, за да се оплачат, че са били лишени от абонамент за 1970 г. Ние ги разбираме много добре и горещо им съчувстваме. Безсилни сме обаче да направим каквото и да е, тъй като редакцията само издава списанието. С абонамента и разпространението му се занимава ДП "Разпространение на печата" - София. Тиражът на списанието за 1970 г. не е намален. Ако някои колективи считат, че техните бройки са неправилно намалени, трябва да се отнасят до РЕП София (1969/12/10)⁶ (подч. мое - Л.Л.-П.).

Когато фактите потвърждават стереотипите... предварителни бележки като настоящите се оказват неизбежни.

Цитираният текст е редакционно съобщение, което влиза в пряк диалог с читателите и индиректен (но невъзможен за пропускане от самите читатели) диалог с властта и нейните правила на регламентирано разпространение. Съобщението е поместено в абсолютната среда на списанието, почти скрито под каре с подробна репортажна информация, обещаваща потребителско блаженство: "Новини от стари и нови заводи". Ако редакторите бяха търсили най-атрактивното и видимо място за съобщението си, несъмнено щяха да използват като привличащ вниманието акцент финалния за броя материал "За новогодишната вечер". Всъщност мястото на тяхното съобщение е на страницата, отделена изцяло за рубриката "Писма до редакцията" и за редакционните коментари към тях. На тази страница, а не под скучноватите цифри за предвиденото производство на топено сирене и цветен кристал, читателите, изпратили недоволстващите си писма или просто звъннали на редакционните телефони, биха търсили официалния отговор на издателите. Редакционният текст следователно е "запазен" само за най-ревностното четене - това, което не пропуска нито ред от изданието.

Да се вгледаме по-внимателно в цитирания текст. Освен че заявява натиска на една почти агресивна потребност от четене на женското списание, той би могъл да постави и доста въпроси. Дали "безсилието" на редакторите не звучи по-скоро като добре премерена демонстрация на сила? Хвалба или заплаха съдържа изявлението за тиража? Утеха и "горещо съчувствие" ли поднася редакционното съобщение или по-скоро предлага на "колективите" да потърсят правата си, пък и да се замислят върху нормите за разпространение? Щом тиражът на списанието не е намален, очевидно е, че търсенето е нараснало. От друга страна, самото допускане, че може да бъде намален, не е ли напомняне предупреждение за съществуването на такава санкция? И още нещо - тиражът ще да е пределно висок, ще трябва да е постигнал някаква абсолютна норма, щом няма дори и намек за възможното му разрастване.

Декемврийският брой на списанието от 1969 година не съобщава за какъв тираж става дума. Днешното знаене на числата лесно би могло не само да предложи солидна аргументираност на изследователския интерес към изданието, но и да породи съпоставителни проекции, които да доведат до своеобразно "митологизиране" на присъствието му в медийния ландшафт. Ето как звучи подобен разказ:

"Жената днес" е най-старото българско списание, излизало без прекъсване от октомври 1945 г. до ден-днешен. В своя пик през 60-те, 70-те и 80-те се печата в смайващия тираж от 500 000 бройки на български и още 150 000 на руски. Списанието спокойно е можело да печата и 1 милион, ако тиражът му не е бил съзнателно ограничаван - заради лимита на хартия, която по онова време се е раздавала централно. Списанието става втората печатна медия в държавата по тираж и влияние след вестник "Работническо дело". За разлика от абонамента на "Дело" обаче, който е бил задължителен за партийните ядки, да се абонираш за "Жената днес" е било много сложно - за това са се искали комбинация от връзки и късмет. По време на абонаментните кампании редакцията става свидетел на почти истерични сцени - сръдни, сълзи, ходатайства... (Димова 2005).

Годишният указател "Български периодичен печат" помни други цифри. През 1967 г. тиражът на списание "Жената днес" възлиза на 300 000 броя, през 1970 е 326 420, като изданието му на руски език ("Болгарская женщина") достига до 70 000 броя. За същия период издание с най-близък до женското списание тираж е детският вестник "Септемврийче" - 266 605 броя. Що се отнася до тиража на вестник "Работническо дело", то той е с двойно по-високи стойности: 650 150 (Български 1969; 1972). Разбира се, не политическият официоз, ежедневникът с ранг на правителствено издание, е реалното съпоставително поле на списанието. В неговата естествена конкурентна среда попадат другите две женски списания "Лада" (от 1961 г.) и "Божур" (от 1956 г.), попадат обаче и ежемесечни издания с обща информационна и културна насоченост като "Антени" (тираж 30 840) и "Паралели" (102 410 броя) или популярни масови издания като списание "Здраве" (160 000 броя). Тъкмо в това поле "Жената днес" печели както с числата на тиража си, така и с устойчивостта на присъствието си.

От октомври 1945 година изданието е с неизменно участие в читателския репертоар на всички поколения жени, живели през социализма. Широкият му тематичен диапазон е резултат от амбицията на издателите му да обхванат специализираната си аудитория в максималистичния й обхват (жените читатели по цялата верига на вътрешната социална и културна стратификация на обществото). Страниците на списание "Жената днес" несъмнено могат да предложат изобилен материал на всяко проучване, което се интересува от култура на ежедневието при социализма и идеологемно конципиране на женскост, от медийни и литературни дискурсивни практики, налагащи през четенето социалноповеденчески модели. Текстовостта му не може да бъде пренебрегвана и ако въпросите за женското четене (какво и как четат жените) отказват да спрат до откровената яснота на отговорите от готовото знание. Пряката връзка между негативните стереотипи за женско и тривиалните четива (женско + роман, женско + списание) заслужава самостоятелно културологично проучване, тук обаче ще се задоволим само с онова аксиоматично предговаряне, което би опазило собственото ни четене от подобно конотиране.

Определението жените на социализма еметонимно изговаряне на по-пространните и по-точни формули като жените по времето на държавния социализъм, жените на социалистическа България. Едновременно с това то е и събирателно понятие, чиято условна обобщеност предполага (а не отхвърля) огромното разнообразие от поведенчески модели, които конкретните варианти на четене биха изявили. Тъкмо формите на диалогичност, с които работи списанието, позволяват на места да се открои индивидуалният глас на (реалния) читател. Без да пренебрегваме властта на редакторската намеса и в тези текстови полета, ще се възползваме от подобни вклинявания на "автентично четене" като коректив, който подлага на проверка абстрактната обобщителност.

Целта на проучването не е да се изгради "осредняващ", еднакво валиден и сведен до някакви задължителни елементи модел на женско четене, а да се потърсят процесите на вътрешна динамика. Анализите на текстове с рефлексивно (в съответствие с ортодоксалната пропедевтика) и нерефлексивно използване на идеологемните концепти за женско ще очертае мястото на четенето в тях и функциите, които му се отреждат с оглед на базисни опозиции като нормативно-деструктивно; патриархално-модерно; свое-чуждо. Комуникативните стратегии на изданието и техните изменения, от друга страна, сами по себе си демонстрират динамиката на едно променящо се читателско поведение.

Жените на социализма безспорно не четат нито само списания, нито само списание "Жената днес". Отвъд задължителния набор от четива, налаган от образователната система, книгоразпространението предлага богат избор от оригинални и преводни заглавия. Една от задачите на списанието е да ориентира (правилно) в потока от появяващи се заглавия, да представи с публикуване на откъси или да препоръча чрез кратки анонси избрани художествени текстове. Реконструкцията на модела за "образцово" четиво, предназначено за жените, поставя изключително важния въпрос за съотнасянето му с официално поддържания "висок" литературен канон.

Литературният дискурс и неговата съпричастност в продуцирането на образи репрезентации на полова идентичност имат още множество други проявления по страниците на изданието. Списанието би трябвало да предоставя естествената среда на диалогичност между женските гласове на писателките и поетесите и тяхната аудитория. С какви текстове участват утвърдените, с какви - дебютиращите автори и доколко четенето реагира на тяхното включване? Постигната ли е въобще диалогичност и отвъд (дискурсивно зададените) различия в стиловите регистри, съществуват ли проблемни полета, тематични ядра, в които гласовете на пишещи и четящи наистина да се засрещат? Поставянето на четенето във фокуса на изследователския интерес предотвратява една от основните опасности на подобни проучвания - склонността женското да се опакова в пашкула на беззащитна жертвеност на всякакъв тип манипулативни процедури. Стремежът да се демитологизира социалната политика на социализма понякога не по-малко опредметява, замразява жените до безволев и безвластен обект на чужда, форматираща воля. Нищо чудно, че повечето историографски "снимки" на жените от периода на държавния социализъм неизменно проектират един и същ процес - как патриархалният диктат на мъжа над жената в домашната среда се подменя с диктата на държавата и партията и в социалната, и в домашната среда.

Остава да уточним времевия диапазон на изследването. Едно цялостно проучване на пълното течение на списанието би проявило динамиката на няколко базисни обрата в социокултурния контекст и би било доста мащабно начинание, което е най-добре да се предприеме от екип, гарантиращ интердисциплинарния подход. От друга страна, макар че не липсват културологични изследвания, които в подкрепа на тезите си да използват по един или друг начин текстовия масив на списание "Жената днес" (вж. Стоичкова 2009; Шаркова 2011), конструирането му като самостойно изследователско поле не е предприемано и едно десетилетие е вероятно оптималният времеви отрязък, който би изявил възможната ефективност на подобен подход.

Периодът от 1960-та до 1970-та година дава достатъчно шансове за това. Началото му устойчиво демонстрира прокламирания като прогресистки проект на социализма за еманципация на жените. Началото (първите 3-4 години) активно съучаства с всички инструменти на медийната комуникация в набавянето на "реалност", на легитимна видимост на модела за новата социалистическа личност. В усилията на това редакторско задание има и ентусиазъм, и споделено вярване, и доста откровен тон на властови надзор. Стилистиката на 50-те в началната текстовост не е нито само ехо, нито само следа от сгрешена матрица, която е в процес на преодоляване. Тя присъства достатъчно интензивно, за да може да бъде извлечена като цялостна парадигма на социално строителство; достатъчно активно проявена в нея съответно е и концепцията й за четенето - като образцова пожеланост и като практика на ежедневието.

В края на периода стои един текст на Мария Динкова, който от жанровата и методологическата си насоченост през отстояваните тези до избора на реторика и на озаглавяване буквално трасира следващото десетилетие, предговаря основните тематични полета в диалозите на редакционния екип както с читателската аудитория, така и с представителите на властта. Разпрострян в няколко поредни броя на 1970 г.⁷, текстът е коментар на резултатите от обширно социологическо проучване за "положението на жената в производството, в обществения живот и семейството" (1970/6/4). Проучването се основава на анкетния принцип и е поръчано от списанието и от Комитета на българските жени⁸. Вътрешната структура на коментарния текст е отчетливо логически очертана чрез тезисни подзаглавия: "Историческият крах на традицията", "Разкошните плодове на революционната политика", "Големите промени са по-лесни от по-малките"... "В категорията на заместниците", "Управляват ли жените?", "Има ли време българката за обществена работа?", "Проблеми, породени от социалния прогрес" и др. Само тези няколко подзаглавия са достатъчни, за да се видят сменената нагласа за диалог, отказът от поведението на институционални глашатаи, опората о едно различно, аналитично и дори действено, критично настроено четене. Началото на текста ясно заявява тези различия:

Помествало в продължение на години репортажи, очерци, разкази и стихове за ударничките, звеноводките, инженерките, лекарките, фрезиските и стругарките, нашето списание сега иска да поговори със своите читатели на езика на социологията и да предложи на вниманието на обществеността поредица от цифри, чрез които науката измерва достойнствата, качествата, възможностите, завоеванията и трудностите на онеправдания до скоро пол (1970/6/4).

М. Динкова избира за заглавие на текста си двустепенна идентификационна игра. "Жените, днес и утре" е лесно разпознаваемо, неточно (вариращо) цитиране както на заглавието на класическия за социализма текст на А. Бебел⁹, така и на именуването на самото списание "Жената днес". На абстрактната обобщителност, назоваваща категория, на "Жената" като теоретическа фигура на ортодоксалната комунистическа идеология е противопоставена множествеността на ежедневието, множествеността на реалните социални актьори, на които всъщност принадлежи и бъдещето. Подзаглавието извежда двусмислието на дистанцираното позоваване в класическата формула на наративното случване на света: "Едно социално чудо и едно голямо НО".

2. Кой чете "Жената днес"?

Въпросът съвсем не е лишен от основания. Да си припомним началото на редакторското съобщение в декемврийския брой на 1969 година: "Стотици читатели на списание "Жената днес" се обръщат с писма и по телефона до редакцията, за да се оплачат, че са били лишени от абонамент за 1970 г. ...". Ревностното четене, към което е отправено обяснението, не е маркирано по никакъв начин като женско. Редакторите говорят за "читатели", на които горещо съчувстват, говорят и за колективи и полагащи им се бройки, без да уточняват "женски колективи" или поне да намекват за необходимост от справедливо съотнасяне на бройката на отпуснатите абонаменти с бройката на жените в колективите. Внимателното вглеждане в словообразувателния избор на редакционните екипи (ще ни се наложи да го направим по-нататък) ще потвърди, че употребата на формата "читатели" не е страничен ефект от навична "неправилна маскулинизация" на съществителните¹⁰. Можем да открием и множество употреби, които недвусмислено открояват ония ситуации, в които се търси контакт единствено с жените от читателската аудитория на списанието: "По този повод в редакцията се получиха много писма. Някои читателки като... (1962/1/11); "Решихме да предложим на нашите читателки да ни разкажат искрено за своя живот..." (1969/12/9); "Всяка читателка трябва отново... Редакцията ще Ви бъде благодарна, драги читателки..." (1970/5/20).

Когато назовават рубриката си "Писма до редакцията", редактор(к)ите имат предвид тъкмо писмата на жените (читателки) и на мъжете (читатели). И не се колебаят особено, ако трябва да демонстрират усърдното мъжко четене на изданието си. Те или обобщаващо подчертават наличието на представители в своя аудитория и на двата пола ("В редакцията се получиха много писма от девойки и младежи..." - 1962/3/19; "Когато се получи новият брой на списанието в нашето многобройно семейство, надпреварваме се кой пръв да го прочете... - 1962/5/18), или публикуват откъси от самите писма на читателите мъже. В брой осми от 1961 година Иван Петров от Видин настоява за публично порицание на семействата, останали с едно дете ("Те заслужават упрек"). "Ето как им помогнахме" - гордо разказва Ст. Ковачев, справил се с вредните навици на съседките си клюкарки (1962/4/16); младши лейтенант Ангелов пита "Трябва ли съпрузите да живеят разделено?" и настоява за помощ от редакцията на списанието (1962/5/17), а млад мъж от София откровено разказва за горчивото си ежедневие с ревнива и груба съпруга (1968/5/18). В повечето случаи писмата са подписани и дори уточняващо е включена социалната позиция на читателя - например: Крайо Краев, учител-пенсионер (1968/5/18). Когато все пак се появяват само инициали, личи, че не ситуацията "мъж чете женско списание" създава дискомфорт, че изборът да се скрие самоличността е продиктуван по-скоро от публичното споделяне на лична история, от приеманото за прекомерно разголване на интимното.

Доказателство за факта, че отзивчивостта на мъжете читатели към списание "Жената днес" не е страничен ефект или спорадично явление, а резултат от преднамерена комуникативна стратегия на списанието, е наличието на отделни материали или дори на цели рубрики, които ангажират ако не доминантно, то поне в равна степен и мъжкото четене: "Родители, как възпитавате своите деца?" (1962/6/10), "Разумно да обичаме децата си" (1962/1/12) и др. Наред с възпитателните текстове, които обучават в ролята на "добрия родител" ("Да не разглезваме децата си!" е основната педагогическа повеля на десетилетието) и текстовете, които най-общо се борят с конформизма на съвременника, с "еснафската" му потребителска ненаситност, откриваме и множество четива за "добрите съпрузи/другари" и "ужасните съпрузи/другари". Есета, фейлетони, статии, очерци, карикатури (жанровият диапазон е доста пъстър) обучават в актуалния социален модел за мъжко и мъжки тип поведение както в ежедневното, така и в празничното битие. Но ако изначалната, програмна нагласа на създаващия списанието екип е за "сдвоен" адресат, до каква степен "Жената днес" продължава да бъде "женско четиво"?

Всъщност текстове с подобна на коментираната по-горе тематична ориентация експлицират много ярко невъзможността да се отдели "полът" от политическите и културните сплитания, в които той неотменно се произвежда във всеки ежедневен контекст. Докато високият идеологически дискурс се занимава с макрорамката на революционните изменения и ежедневници като "Работническо дело", "Земеделско знаме", "Отечествен фронт", "Труд" и др. разгръщат патетичната мащабност на неговата текстовост, ежедневието на частното и интимното, на дома и трапезата, на справянето с простудите, на домашното по математика, на туршиите и лютеницата и почистването на петната от тях, на цялото битово "дребнотемие" се озовава изтласкано/приютено на страниците на едно женско списание. Битът, семейната среда, от друга страна, поемат цялото разнообразие на конфликтността между традиционните (патриархални) нагласи и модернизацията, индустриализацията, урбанизацията... между традиционните роли на женско и мъжко и все още неизпробваните, непроявените в целостта си нови поведенчески модели. Спрямо патриархалната нормативност образцовото на женската идентичност е революционно променено, но идеологическата повеля за модернизация, за извеждането на жените в нови социални роли, е свързано с прекодиране на поведенческите модели и на мъжете. От ориентация по отношение на модерното - следващо не само идеологическите повели за равноправие, но и новите законодателни разпоредби¹¹ - се нуждаят и жените, и мъжете. Жените имат за задача да усвояват различен властови потенциал, да откриват границите му в практическия дискурс и да съчиняват лични стратегии за справяне с разминаването между символен потенциал и реален статут. С почти същите задачи трябва да се справят и мъжете. Допустимо ли е съпругата (другарката) да има по-висок образователен ценз? Може ли една жена да бъде толкова равноправна, че да отказва да последва съпруга си по пътя, начертан му от Партията и Родината? Може ли нейната професионална реализация да диктува неговото биографично? Едва ли младши лейтенант Ангелов е единственият мъж, който се нуждае от ориентация сред драматичната неяснота на промените и... чете списание "Жената днес".

Друг тип мотивация провокира/разрешава любопитството към женското списание на мъже читатели като загрижения за морала "учител-пенсионер" или като "социалния педагог", превъзпитал наведнъж двете си съседки, след като впрегнал естествено дадените им "лоши женски качества" в полезна обществена дейност. Подобно четене на "Жената днес" има несъмнен идеологически, надличностен потенциал. Още класическите текстове на марксизма (Фр. Енгелс, А. Бебел, В. Ленин) обявяват разрешаването на "женския въпрос" за част от общия процес на класовата борба (оттук и тезата за двойното робско битие на жената работничка при капитализма). Освен всичко друго това означава, че "женският въпрос" не може и не бива да бъде въпрос единствено на жените и на техните организации¹². Едва с "пълната победа на комунизма" Ленин очаква да се случи окончателното преобразяване на живота на жените и това обяснява защо на социализма се пада сериозната задача за възпитанието и превъзпитанието на жените чрез обществото и в съответствие с новите му норми за социална интеракция. Важна съставна част на официалната реторика съответно е ангажиментът на властта, висшата политическа грижа за жената, за нейното професионално реализиране, за успешното й включване в обществения живот, за пълноценната й осъщественост като майка... Надзорът над женското (а и отговорността за него) е сменил риториката си, но с нищо не е изключил мъжката си конституираност. Няма съответно нито женски текстове, нито женски списания, които да стоят отвъд мъжкото педагогическо четене, отвъд коригиращия авторитет на Учителя.

Има и един трети, чисто хипотетичен вариант на обяснителност, свързан с демонстративното присъствие на "мъжко четене" по страниците на списание "Жената днес". Да се имитира подобно четене, не е никак сложно. От днешна гледна точка е без значение дали име като Иван Петров (съчленяване на местоименна семантика от типа никой и всякой в единен именен комплекс) е измислено; дали идеологически праведният гняв на писмото му, толкова удобно и навреме заявен, че да отприщи цяла заклеймяваща кампания на редакторите на списанието, е автентичен. Несъмнено бихме могли да открием документирано битие на поне един Петър Иванов например, чието мислене, емоционален строй и езикова фигуративност да са в подобна и дори в по-висока степен обрасли с казионна клишираност. Инициалите също не са непременно проиграна анонимност, а сюжети като "един момък търси майка си" не си и струва да бъдат специално съчинявани. Всъщност напълно достатъчно е да се публикуват всички получени в редакцията писма на мъже читатели (броят на публикациите не надвишава 7-8 годишно!), за да се поддържа усетът за наличието на такава аудитория активен. Сдвоената комуникативна стратегия на определени рубрики ще постига останалото, а то никак не е малко. Защото инсценирането на мъжката гледна точка, озвучаването на мъжките гласове в диалогичната структура на списанието, е систематично прикриване на един от основните дефекти на идеологическите постулати за равенство. То заявява активното (съ)участие на мъже в териториите на бита, на ежедневието и справянето с всичките видове трудова повинност - на полето, в завода, в училището, на опашките за хранителни стоки, пред готварската печка. Без него обръщението родители в рубрики като Родители, как възпитавате своите деца? ще се окаже евфемизъм на майки; без него ще се окаже, че мъжкото и женското говорене обитават принципно разнородни сфери на социалистическата действителност и пораждат драстично оразличен вариант на нейна публичност.

Дори и мъжкото четене на списанието да е било точно толкова активно, колкото го заявяват редакторските му проекции, не то прави въпроса Кой чете "Жената днес" истински значим. Жените са реалната аудиторна среда на списанието, читателките му са несравнимо повече от мъжете читатели и поставянето на въпроса всъщност се нуждае от преформулиране: Каква е целевата група на "Жената днес"? Наистина ли едно издание на Комитета на българските жени, претендиращо да бъде "обществено-политическо и културно-художествено списание", успява да бъде желано и търсено четиво за толкова много и толкова различни жени?

Ако се доверим на С. Тоншайд, списание поначало е събирателно жанрово понятие (Тоншайд 1996: 114), обхващащо 4 основни типа издания: масови нетематични (за цялото общество по всички теми); масови тематични (спортни, музикални; за обзавеждане, за градинарство и др.); за целева група по всичките й проблеми (женски списания, младежки, професионални) и тематични за целева група (младежки музикални)¹³. Седмичните моралистични списания, занимаващи се с практически въпроси на възпитанието, здравеопазването и ежедневните домашни задачи, са непосредствените медийни предходници на женските списания. Макар и активно оспорвана, двудялбата на класически и модерни женски списания всъщност бележи друга времева граница в развойните процеси - през 60-те години на 20-ти век започва усилена диференциация на женските списания, която съответства на социалната и обществена диференциация на самите жени. Докато класическите женски списания боравят с аморфен образ на жената и интегрират чрез консенсусни теми и необвързващи визии милиони читателки, съвременните женски списания се ориентират към социалния статут и възрастта на жените от конкретна целева група. В резултат на съпоставително изследване на 4 женски списания (Freundin, Cosmopoliten, ELLЕ, Tina) Ю. Рьозер откроява основния принцип на диференциацията им: с увеличаването на възрастта и/или снизяването на социалния статус на целевата група на изданието се свиват текстовите пространства на еманципацията и ролевите (действените) прояви на жените, като процесите на модернизация могат дори изцяло да отпаднат от тематичния регистър на женското списание (Rцser 1992). Други доминантни теми в сериозния изследователски масив около списанията на жените (впечатляващ и като обем, и като вариации на методологическите подходи) са пряката зависимост на изданията от рекламния сектор, социалните им функции, проектираните фантазни женски образи и идентификацията с тях, интерпретаторски репертоари на читателките и т.н.

Българското списание "Жената днес" от 60-те години на ХХ век трудно би могло да бъде вместено в анализационните матрици на повечето от тези изследвания. Въпреки че избраното десетилетие доста плътно съответства на появата на разделителната за европейския контекст ос класически - модерни женски списания, изданието се "изплъзва" по отношение на най-значимите й класификационни признаци. То демонстративно разчупва стегнатия тематичен обръч на класическите списания: мода и ръкоделия; рецепти и домакинстване; възпитание и здраве. Наличието на традиционни "мъжки" теми като политика, икономика, техника, спорт и др. подчертава отказа на редакционния екип да се ръководи от каквито и да било ролеви клишета за "женско" и "мъжко" в сферата на духовните интереси. Обещанието за "обществено-политическо и културно-художествено" четиво понякога запълва до 90% от страниците на списанието - коментари на световните политически процеси, репортажи и очерци за актуалната българска събитийност, художествена литература, отзиви за театрални постановки и изложби, интервюта с интелектуалци... Домакинята и кръгът от нейните тематични полета получават финалните две до три страници в най-добрия за тях вариант. Каквито и модификации да търпи издателската стратегия на списанието през десетилетието, основният "грях" на класическите женски списания не може да му бъде вменен. Нито един брой на "Жената днес" не може да бъде сведен до функциите на практически указател от типа "Как да се харесаме на мъжа?", на наръчник за желаната жена (съпруга, домакиня, майка). Ако девизът "Всичко в името на професионалната реализация на жената"¹⁴ е знаменателно важен за появата на модерния тип женски списания, българското списание е авангардно в основните си визии за жените и женските роли още от първите броеве на своята издателска история, т.е. значително по-рано от случването на разделителната ос.

Несъответствията с модерното обаче са не по-малко впечатляващи. Преди всичко списанието държи в синхрон с нормативния идеологически речник да конструира диалог с целостта на аудиторията и да поддържа този диалог активен, без да бележи с каквито и да било маркери вътрешна йерархичност. Лекарка, тъкачка, шофьорка, пенсионерка или дебютираща поетеса - всяка читателка на списанието трябва да бъде въвлечена в едни и същи теми, в една и съща стилистика на разгръщането им, в еднакво фантазиране по моделно зададената женскост. Натискът на унифицирането изглежда абсурден за днешните нагласи, но е достатъчно да разгледаме няколко броя от 1960 година например, за да се уверим, че е автентичен. Образцовата женска фигура и огромната маса от жени, които трябва да бъдат обучени в процеса на постигането й - това е единствената разделителна линия, която списанието легитимира.

Читателките, естествено, са обучаваните. И това четене няма нищо общо с развлечението или с удоволственото пилеене на време. Дори и в раздела за карикатури няма да открием фигурата на жена, разгръщаща разсеяно лъскави страници на списание и плъзгаща любопитен поглед по примамливи предложения. Четенето на "Жената днес" е част от амбицията за самосъздаване, от споделеното следване на консенсусен проект за жена, на всеобщ ценностен хоризонт и всеобщ морал. Активността на подобно четене е сведена до една функция - до готовността му да съучаства в процеса на обучението си. Няма съмнение, че проектирането на такъв тип целева група връща списание "Жената днес" назад, далеч преди всякакви разделителни оси, преди самото (оспорвано) наличие на класически женски списания, в етиологичната му медийна среда на седмичните моралистично възпитателни издания. Странна е обаче не толкова обучителната му методика (тя е част от идеологическия фон на контекста), странно е доброволното включване на читателската аудитория. Настойчивостта на толкова много и толкова различни жени да търсят списанието, да си купуват всеки пореден брой, а при късмет и годишен абонамент; да остават верни читатели за десетилетия наред.

Комуникативна ситуация с едновременно случване на свръхмодерност (еманципираната жена професионалист) и почти предмодерно (пасивното възприемателско поведение) е възможна само в една конфигурация. Откриваме я в брой втори и брой шести от 1962 година експлицитно описана. Д-р Куманова е лекар в хисарската болница, млада жена с многостранни културни интереси: "Аз обичам стихове и стари песни, обичам театъра...". Монологът й е прекъснат от посещението на пациентка. "Не, тя не е дошла нито за пеницилинова инжекция, нито за "цяр". Тя държи в ръцете си бял плик и отзивчивата доктор Куманова веднага разбира "болката" на жената, изважда писалка и с едър, четлив почерк попълва адреса на плика" (1962/6/10). Вторият текст има за заглавие оценъчна констатация, която със сигурност е дело на редактор: "Когато се работи със сърце...". Стилистичната редакторска намеса ще да е продължила и по-нататък, текстът обаче дава достатъчно ясно свидетелство за интересуващата ни проблематика и тя стои отвъд стилистичните му игри:

Искам да разкажа накратко за работата на нашата женска комисия, в която участват 15 жени. Казвам нашата, защото действително е на жените. Имаме изградени 55 учебни звена, в които се учат около 900 жени. В тях участват и жени от турското и циганското малцинство. Жените проявяват голям интерес към темите за комунистическото възпитание на трудещите се, за възпитанието на децата и др. Заедно с лекциите ние четем и художествена литература. [...]

Нашата културно-просветна работа продължава и през лятото, на полето. Изградихме апарат от четци, които четат най-интересните материали от ежедневната преса и ги разясняват на другарите. Четците са изключително жени. [...] През време на почивките са прочетени над 200 книги.

Нашите жени са чисти, спретнати, трудолюбиви. Те са високодобивнички и на полето, и в кравефермите, уредни домакини и добри майки (1962/2/13).

Неграмотността е проблем, който социалистическата власт вече е обявила за преодолян. Да не беше спецификата на регионалното (Хисаря, Перущица) вероятно подобна информация не би се прокраднала по страниците на списанието. Общото в двете ситуации е не това изплъзване на повърхността на текста на нежелана реалия (все пак едва ли всичките 900 обучавани жени са неграмотни), а включването на фигурата на "професионален" четец. "Четците са изключително жени", твърди втората публикация. И още: "прочетени са над 200 книги по време на почивките" - прекомерността на хвалбата (или обемът на книгите ще да е бил абсурдно малък, или обемът на почивките - абсурдно голям!) косвено потвърждава високата стойност на четенето в актуалния ценностен диапазон. Четецът следователно е специален посредник в една високо ценена комуникативна зона. Той притежава компетенцията и властта да подбира, подрежда и интерпретира четивата. Той замества усилията на личната активност, на постепенното индивидуално образоване; пести време и предотвратява пилеене на енергии. Подобно на жеста на доктор Куманова отзивчивостта му е разчетена на доверието и пасивната зависимост на възприемателя. Едрият четлив почерк гарантира проходимостта на връзката с другия/другите/света. Списание "Жената днес" е професионалният четец, който гарантира тази връзка на българските жени. То подрежда "най-интересното" в "обществено-политическо и културно-художествено" битие, подрежда и самото случване на новите, модерните, жените на социализма.

Ако си заплетена в двойната мрежа на идентификационната матрица на "високодобивничка" (в града или на полето) и идеална (патриархална) жена - чиста, спретната и трудолюбива, уредна домакиня и добра майка - не може да не възприемаш посредническата роля на списанието с щастлива благодарност. То е шансът ти да се видиш поне веднъж месечно като модерна и успешна, но най-вече като различна от безкрайната родова верига на жените преди теб. С "Жената днес" в ръка се интересуваш от поезия и музика, научаваш за театрални постановки, съчувстваш на милионите ограбвани и унижавани жени по света, съучастваш в модернизацията на човечеството. Веднъж месечно четенето (всъщност вслушването в гласа на четеца "Жената днес") те ражда като самостоен човешки индивид с воля на творец. Набавя ти реалност по отношение на свръхвзискателното образцово моделиране на Жена.

Искейпистката функция на списанието го прави търсено и желано от различни като емоционална и психическа нагласа жени, разтваря диапазона на читателската му аудитория към многовариантни социални реализации. Тя обаче трудно би обяснила позиционирането на жените с по-висок социален статус (инженери, лекари, химици, архитекти, поети, художници и т.н.) сред читателската група на списанието. Четенето е базисна част от техния професионализъм и те не се нуждаят от четци посредници, дори напротив - би трябвало да са развили особена недоверчивост към чуждите интерпретации. Повечето от тях разполагат със специализирани издания, които коментират специфични проблеми на гилдията им. Разполагат освен това с вестник "Народна култура", списание "Театър", списание "Паралели" и т.н. Повечето от тях притежават и естетически вкус, далеч надхвърлящ скромните визии на прокламираната от списание "Жената днес" култура на бита. Докъде се е разпростирала в действителност целевата група на изданието?

Претенцията, че списанието репрезентира възможната колективна идентичност на жените на социализма и съответно достига до (чете се) от всяка една от тях, се проявява на всички нива на структурирането му. Това съответно е и претенция на всички сфери на комуникативната му активност. Тя е заявена в заглавието, демонстрирана в изключително широкия тематичен обхват, поддържана в стилистиката на открити диалози на редакционния екип с читателките, налагана през типа поведение в социалния свят. Списанието задава въпроси, изпраща "рейдови бригади" на проверка, публикува резултати, намесва се в конкретни съдби. Поне от средата на 60-те списанието поддържа поведенческия модел на реална институция. И ако ръководството на Комитета на жените е формалното основание за подобен статут (всъщност списанието издържа комитета), високият тираж, настойчивото му (пазарно) търсене е реалното основание на публичната му власт. Ето защо тиражът му заслужава малко повече внимание.

В началото на 1970 г. Държавното управление за информация публикува подробна статистика за "Жените в Народна република България". 110 страници с таблици поднасят детайлирана информация за участието на жените в икономическия, социалния и културния живот на страната, за жените в семейството и домакинството и предлагат примамливата възможност през числата да се създаде "обективен" анализ на реалностите от 60-те години. При цялата наложителна предпазливост в използването на обработената и наготово поднесена информация¹⁵, не можем да се откажем поне от най-общата ориентация на тази статистика. Още на първите две страници на публикацията откриваме интересуващи ни числа. Към декември 1969 година общият брой на жените в България е 4 232 840. От тях 2 563 919 са жените във възрастовия диапазон от 16 до 60 години (предполагаемата читателска аудитория на списанието). Това означава, че при тираж 300 000 броя списанието е имало реалния шанс да достига до 12% от възможната аудитория, т.е. до почти всяка осма от жените в съответния възрастов диапазон. Отъждествяването на числото на отпечатаните екземпляри от един брой с числото на потенциалните му прочити не е правомерно. Няма как обаче да бъде отчетен вариантът на съжителството на две, а понякога и три поколения жени в едно домакинство, което значително би повишило резултата. Пренебрегваме функциите на много добре развитата през периода библиотечната мрежа, пренебрегваме варианта на колективния абонамент (1 бройка за комсомолската организация в N-ския цех) и неизчислимите варианти на личните контакти, на предоставянето на списанието за прочит по частен път. Но дори и да е силно подценен, резултатът "достъп до всяка осма жена" е достатъчно висок, за да легитимира изключителната представителност, за която претендира списание "Жената днес".

Да се опитаме да си представим тази читателска аудитория. Според статистиката на Държавното управление за информация през 1969 г. 51,5 % от жените са с начално и основно образование, 34% са със средно (общо, специално и техническо), 3,3% са с полувисше и 5,7% с висше образование (ДУИ 1970: 11). Едва 0,4% от заетите жени са на ръководна длъжност във ведомства, управления, предприятия и институти (ДУИ 1970: 20). 85, 3% от жените са омъжени (ДУИ 1970: 10), 49% от всички жени с деца имат две деца, 53, 8 % от жените с деца до 7 години разчитат на родственици (т.е. на бабите) при отглеждането им и 52,7 % от децата в училищна възраст "сами се гледат" (ДУИ 1970: 82). Едва 0,6% от всички заети жени не участват по никакъв начин в домакинстването, а 36,6% извършват съвсем сами цялата домакинска работа (ДУИ 1970: 83). Затова пък 43,7% от всички жени четат редовно вестници, списания, художествена или друга литература (ДУИ 1970: 88).

Високата представителност на извадката, която съставляват читателките на списание "Жената днес", допуска съотнасяне с данните от статистиката, прякото им наслагване обаче е абсолютно немислимо. Достатъчно е да си представим, че всички българки с висше образование четат списанието - за 1969 г. това са 52 745 (ДУИ 1970: 55), и ще се окаже, че процентът им сред читателската група на "Жената днес" е двойно по-висок от този на статистическата информация. Или пък, че всички редовно четящи жени (43,7%) следят и списание "Жената днес" - тогава всяка бройка от изданието ще трябва да се чете от 3 до 4 жени. И все пак статистиката на Държавното управление за информация очертава с доста ясни контури фигурата на "всяка осма жена" - на читателката на списанието за 1969 г. Нейният образователен ценз е сравнително нисък (85,5 % от жените са с основно и средно образование); тя задължително работи, но работното й място е по-скоро в диапазона на ниското заплащане; омъжена е, отглежда поне едно дете (по-вероятно е да са две) и в най-добрия случай поделя домашните задължения с близките си (съпруг, родители). Модерната, еманципирана жена, разчитаща на поне минимална финансова независимост, идентифицираща личностната си реализация със самостоятелно и свободно направен избор, жената - творец и съзидател, ако си позволим това втурване в патетиката на 60-те, е знаменателно изключение в читателския кръг на списанието. Нейното място е другаде - по страниците на самото издание.

Във всеки брой на "Жената днес" можем да открием поне една такава фигура. В брой 3 на 1961 г. тя е главна лекарка на санаториум, в брой 4 на 1962 - конструктор, в брой 8 на 1965 е архитект и е спечелила престижна международна награда¹⁶, през 1966 зачестяват поетесите, а през 1968 тези жени дори си имат собствена рубрика: "Жени, за които се говори". Във витринната втора страница на брой 12 на 1969 година под тържествуващия надпис "1969 им се усмихна" са подредени портретите на три жени: поетесата Ел. Багряна, получила златен медал на Международната асоциация за поезия и предложена за Нобелова награда; Донка Бъчварова - 25-годишна тъкачка, отличена с Народен орден на труда, орден "Георги Димитров" и обявена за "Герой на социалистическия труд"; Дина Шнайдерман - цигуларка, удостоена със златен медал от белгийската фондация "Ойжен Изаи". Професионални, възрастови и социални степенувания не съществуват или поне трябва да носят нулева информационна стойност и съответно са изведени извън семантиката на текста. И все пак - цели три награди за една година са били необходими, за да се подреди и "тъкачката" между поетесата и цигуларката. Ако еманципираните, модерните жени на социалистическа България изобщо четат списанието (извън броевете, посветени на тях самите), то те със сигурност го правят през позицията на Четеца, не на читателя - през идентификацията с издателската стратегия. Или тъкмо обратното - настойчивото присъствие по страниците на списанието на тези толкова екстремни като числово изражение на статистиката фигури е указание за идентификационната матрица на създаващия списанието екип, на Четеца. Обратимостта е напълно възможна.

Въпросът Кой чете списание "Жената днес" има още една, задължителна посока на отговаряне. Разгръщането на страниците на списанието от 1960-та към 1970-та година проявява динамика, която не може да остане незабелязана. Още от средата на периода графичното изображение започва да се променя, все по-цветно, по-богато илюстрирано става списанието. Без да са се увеличили като бройка, страниците за мода, за козметика, за чистата суета на красивото са станали много по-видими. Тягостните заплахи "Да не разглезваме децата!" сега звучат като въпроси: "Умеем ли да играем с децата?"; подробни репортажи за естрадната сцена (не за строителната площадка) влюбено разказват за "неугасващи звезди", а "сериозни статии" задълбочено разсъждават върху мистиката на женствеността. Четенето все по-малко обучава... четенето тук означава много повече (доколкото въобще е възможно в света на абсолютния разум) забавление. Именно на това четене съответства статистиката за 1969 година.

БЕЛЕЖКИ

1. Настоящият текст е първа част на по-цялостно изследване. [обратно]

2. Интересът към читателските профили в литературната ни историография е по-скоро спорадичен и единствено изследователите на Българското възраждане могат да се похвалят с по-задълбочени наблюдения. [обратно]

3. До подобни изводи достигат авторите на едно щателно проучване на обявите за запознанства, публикувани в два швейцарски ежедневника през периода 1900-2000 г. Докато в началото на века за жените е характерно подчертаването на семейната среда и съответно на семейните ценности, а за мъжете - професионалния статус и социалното положение, в края на века стилистиката на себепрезентирането почти се изравнява и се побира в скала от личностни качества, които не предполагат конотации на пола. Виж: Бушман, Айснер (2001). [обратно]

4. Статистическите данни за нивото на грамотност на нацията поддържат това знание. Докато днешните ни политици продължават да ни засипват с обещания през коя от следващите "десетилетки" ще постигнем 40 или дори 60% от икономическите показатели на развитите европейски страни и на никого от тях не му хрумва поне да обещае кога бихме могли да "изправим" наклонената кула на Пиза, изследванията за грамотността на българчетата до нивото на 80-те години на 20-ти век, числата от соцстатистиките ще изглеждат обезсърчаващи и съмненията около методиките, които са ги нагласяли, с нищо няма да ни помагат. [обратно]

5. Не бива, разбира се, да се подценява активността на търсещото четене. Тривиалното четиво може винаги да бъде "произведено" в самия процес на рецепция и два толкова различни текста като "Нонкината любов" на Ив. Петров и "Крадецът на праскови" на Ем. Станев да попаднат в лавицата на домашната библиотека до заглавия като "Вечната Амбър", "Страстно обещание", "Сърце от лед" и др. [обратно]

6. За краткост, тук и при следващи цитирания от списание "Жената днес" информацията в скоби изрежда последователно: годината/броя/страницата на цитата. [обратно]

7. Брой 6, 7, 8, 9 на 1970 г. и брой 5 от 1971 г. [обратно]

8. Връзката между списанието и Комитета на българските жени, както и организацията на самото социологично проучване са детайлно описани в статия на С. Шаркова. Авторката проследява процесите, довели до решението на Политбюро на ЦК на БКПот 1973 г. За издигането на ролята на жената в изграждането на развитото социалистическо общество. Специално внимание е отделено на активната роля на редакционния екип на списанието в процесите на формиране на една нова социална политика. Вж. Шаркова (2011). [обратно]

9. Оригиналното заглавие на произведението на Бебел е "Die Frau und der Sozialismus" (Hottingen, Zürich, Verlag der Volksbuchhandlung, 1879). Първият превод на български е от 1893 г. и е дело на Н. Габровски. Преводът е по френското издание на книгата и вероятно пренася неговия избор за сложно, двустепенно озаглавяване: "Жената и социализмът. Миналото, настоящето и бъдещето на жената". Изданието на български език от 1915 г. "съкращава" вече много популярното озаглавяване до варианта "Жената и социализмът. Вчера, днес, утре". Сред самите социалисти книгата битува с още по-съкратен вариант на озаглавяване: "Некои от участващите в заседанието беха чели книгата от социалиста Август Бебел: "Жената днес и утре" и иронизираха съдържанието й. Аз обаче бех идеен и принципален защитник на прокараните идеи от автора й Авг. Бебел и тука застанах на страната на жените" (Русински 2011). През същия период в немскоезичния контекст текстът получава почетното название "Библията на Бебел" ("Bebels Bibel"). [обратно]

10. Добрият тон изисква да уточня и избора за употреби в настоящия текст. Доколкото в българския употребата на женски род при имена за професии и длъжности се приема за "естествена" в ниския диапазон на скалата на престижността и/или при отявлено феминизирани професии (фризьорка, учителка, секретарка) и за "насилена", пейоративна - във високия (министърка, президентка, професорка), очевидно е, че става дума за подценяване на жените, заложено в самата норма за номенклатурни названия. Със сигурност не е невинна пристрастеност към канцеларския стил. Съмнявам се обаче, че излизането от нормата (например министърката на правосъдието) и разширеното (двойно) включване на съществителните в множествено число (учителките и учителите; редакторките и редакторите; читателките и читателите и т.н.) може да постигне нещо повече от претенциозно заявяване на лична позиция. [обратно]

11. Законодателните изменения, които юридически регламентират нов статут на жената, започват още с въвеждането на постановилата равни права на мъжете и жените конституция от 1947 г. и продължават на практика през целия период на държавния социализъм. Предприети са многократни изменения на правното регламентиране на брака и семейните взаимоотношения, на наследственото право, въведени са и множеството регламенти, отговарящи на конкретни политически задачи като например мероприятията за "повишаване на раждаемостта". Последната промяна на семейния кодекс е от 1985 г. [обратно]

12. Обстоен коментар на предисторията на "женския въпрос", на идеологическите и политическите му аспекти и на "разрешаването му по социалистически" в България предлага Ана Лулева (2005). [обратно]

13. Обобщена информация за различните варианти на дефиниране на понятието "женско списание", вътрешната му типология и основните етапи на развитие на този тип списания предлага уводната част на изследването на К. Мюлер (2010). [обратно]

14. Според Рьозер това е девизът, който създава от списание "Фройндин" модерното четиво на новата, еманципирана жена на 20-ти век. [обратно]

15. Предпазливост наистина е необходима. Зад изобилието от данни стоят понякога странни липси, друг път откровен отказ от данни. Можем да научим например как нараства средната продължителност на живота на жените от 1921 до 1967 г., да разберем относителния дял на жените от общия брой на работниците и служещите по отрасли към 1.08.1969 г. или какъв е процентът на "кооперираните селяни" сред неомъжените и омъжените жени, сред разведените и вдовиците. Можем да се натъкнем на изключително любопитна информация за начина на ползване годишния отпуск, за участието на съпрузите в домакинството или за готовността на жените да родят трето дете. Не бива да питаме обаче за броя на неграмотните - такова отчитане въобще не съществува. Ако се интересуваме какъв процент от жените на НР България живеят в градовете, ще трябва да си направим косвени изчисления, например на базата на разпределението на жените с висше образование по окръзи или по относителния процент на жените, заети в селското стопанство. Ще се натъкнем и на стряскащи цифри, които си чакат специализирания коментар на социолози и етнографи като например фактът, че през 1965 г. 7733 "жени-кооператори, постоянно заети в трудово-кооперативните земеделски стопанства", са на възраст между 12 и 15 години. През 1969 г. броят им спада на 5480 - т.е. отчетена е тенденция на намаляване на използването на детски труд. Безспорно положителна е и друга тенденция - през 1965 г. има точно три жени, които заемат поста председател на ТКЗС, през 1969 - жените вече са 16 на брой (ДУИ 1970: 52). [обратно]

16. Ангела Данаджиева - световно известен архитект. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Бушман, Айснер 2001: Buchmann, M., Eisner, M. Geschlechterdifferenzen in der gesellschaftlichen Präsentationen des Selbst. Heiratsinserate von 1900 bis 2000. // Geschlechtersoziologie, Kölner Zeitschrift für Soziologie und Sozialpsychologie. Sonderheft 41. B. Heintz (Hg.). Köln, 2001, 75-106.

Български 1969; 1972: Български периодичен печат. Годишен указател на български вестници, списания, бюлетини и периодични сборници. Съст. И. Фурнаджиев. София, 1969; 1972.

Димова 2005: Димова, М. "Жената днес" - 60 години суета. // Сега, 22.10.2005 <http://www.segabg.com/article.php?issueid=289&sectionid=6&id=00004> (24.03.2012).

ДУИ 1970: Държавно управление за информация при Министерския съвет. Жените в НР България. София, 1970.

Лулева 2005: Luleva, A. "Die Frauenfrage" im sozialistischen Bulgarien zwischen Ideologie, Politik und Realität. // Sozialismus: Realität und Illusionen. Ethnologische Aspekte der Alltagskultur. Kl. Roth (Hg.). Wien, 2005.

Мюлер 2010: Müller, K. Fr. Frauenzeitschriften aus der Sicht ihrer Leserinnen. Die Rezeption von "Brigitte". // Kontext von Biographie, Alltag und Doing Gender. Critical Media Studies, Bd. 5. Bielefeld, 2010.

Русински 2011: Русински, Н. Принос към историята на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивен период) за времето 1900-1903 год. // Жените и ВМРО, 07.03.2011 <http://jenivmro.wordpress.com> (24.03.2012).

Стоичкова 2009: Стоичкова, Т. Жените в социалистическа България - образи и политика. // NotaBene, № 12, 2009 <http://notabene-bg.org/read.php?id=124> (24.03.2012).

Тоншайд 1996: Tonscheidt, S. Frauenzeitschriften am Ende? Ostdeutsche Frauenpresse vor und nach der Wende 1989. Münster, 1996.

Шаркова 2011: Шаркова, С. Социалистическата жена между публичното и частното (1967-1973): визии, противоречия и политически действия през социализма в България. // Годишник на СУ "Св. Кл. Охридски", Философски факултет, книга Социология, том 103. София, 2011, 61-80.

© Любка Липчева-Пранджева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2012, № 3 (148)
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2013
НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов. Варна: LiterNet, 2013.

Други публикации:
НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, Варна: Силуети, 2013.