ИЗ МЪРТВИЯ ДОМ

Любен Каравелов

web | Из мъртвия дом

IV.

ИЗОЛИРАНИЯТ АРЕСТАНТ

Пробуждаш се недоволен и раздразнен и в такова настроение минава целият ден. Измъчва те и самотата, и глупавата, без всякакво изражение физиономия на стражаря, и скриптенето на бравата; изолираният затворник без да ще, става раздразнителен болник. Не един мирен и кротък човек е ставал свиреп, зъл, готов на всяко зло - стига само да не е образован. Озлобението се явява почти у всеки човек, който е пил «тайната» на единичния. Омраза към всичко и всички обзема душата на арестанта; той крачи бързо из своята клетка, гърдите му се надигат и кипят, а ярост почва да го мори. Но най-тежко от всичко е, че единичният арестант е принуден сам да понася своята тъга и досада, защото няма кому да си изкаже болките, та да олекне на възбуденото му сърце. Когато човек се оплаче някому, тогава тъгата му намалява наполовина, също както, ако изкаже някому радостта си, тя става от това 99 пъти по-голяма и тогава човек се чувствува напълно щастлив. Дребнавата себичност да се облечеш «по модата» и да се покажеш на света, на пръв поглед ни се струва твърде глупава, но тя има голямо значение в нашия живот: първо, ако хората се обличаха само за да скрият голотата си, тогава те биха почнали да се увиват във всякакви дрипи; второ, след модата почти винаги върви духовното подражание, което съпровожда човешкия напредък. Когато у един народ се появи стремеж към подражание, става очевидно, че този народ има право на възкресяване. Така поне мисли В. Белински. Но колкото по-мълчаливо и по-затворено трябва да се държи арестантът, толкова по-силно и по-яростно се развива озлобението му. В този ням и мъчителен гняв арестантът прекарва дни, месеци, дори години. Той издава неми стонове, кълне се, че ще отмъсти, и често характерът му става все по-лош и по-лош и след време се проявява в живота и в отношенията му с хората - по най-злобен и опасен начин. Неразвитите и необразовани престъпници, лежали дълго в окови, по-късно стават още по-злобни и безчовечни; от тях са излизали най-страшните убийци и отмъстители. Един от пещенските арестанти, на име Бауер, ми разказа следната случка: Преди няколко години - казваше Бауер - един венецианец се загледал в една своя гиздава землячка, която му се откликнала и той щял да се жени за нея. Да не чуй дяволът! Джузепе, така се казвал италианецът, не се харесал на родителите на девойката и те насила дали момичето на другиго. На сватбата бил поканен и Джузепе, защото бил някакъв далечен роднина на младоженеца. Пили за здравето на жениха и невестата и когато чашата стигнала до Джузепе, той запял песен, в която се кълнял, че ще отмъсти на своя съперник, който разрушил щастието му, и на родителите на девойката, които презрели пламенната му любов пък и на самата невеста, която го измамила люто. Разбира се, това не се харесало на «съответните» лица и те намислили да се отърват от страстния влюбен. В Австрия всичко е възможно и затова обвинили Джузепе, че е държавен изменник и го затворили във Виена. Трябва да спомена, че Джузепе имал едва двадесетина години. По характер бил тих и мирен, а по очите му можело да се види, че не е способен да причини зло дори и на мравката. Единадесет месеца Джузепе страдал изолиран сам в ареста на следствените власти и характерът му се променил из основи. Когато австрийските следователи видели, че няма достатъчно основания за обвинение срещу венецианеца, пуснали го на свобода; но било късно. За две години «младото латинче» извършило страшни злодейства: бил главатар на разбойници, бунтовник, убиец, крадец и т.н. Родителите на неговата мила, съперникът му, пък и самата му изгора, която в нищо не била виновна, били заклани; когато след това попаднал в тъмницата в Торино, той се нахвърлил и върху ключаря и го заклал и най-после се побъркал.

«И мирното и лениво кученце става зло и побеснява, като го вържеш със синджир - продължи Бауер и една едра сълза се търколи по лицето му. - Ето да вземем мене. Има няколко месеца, откакто съм арестуван, а характерът ми се променя не с дни, а с часове. Всеки месец или по-право всеки ден чувствувам в себе си все по-голяма и по-голяма омраза към хората и жадувам за отмъщение, яростта ми толкова се е засилила, че съм сърдит и на родителите си, дето са ме родили...»

Естествено, ненавистта става още по-силна, когато арестуваният знае, че в нищо не е виновен. Аз лично си спомням за един разбойник и убиец, който станал такъв поради неправдата, която властта му бе причинила. Нашите сръбски и български хайдути (не крадците), италианските и гръцките бунтовници, Пугачов и Стенка Разин, с една дума, повечето от тъй наречените разбойници са се появили поради неправдата и гнета на другите хора.

Дългото усамотение поражда злоба и у образованите хора, при които разумът е достатъчно силен, за да покори страстта и хладнокръвно да проучи своето положение. Покровски, когото руското правителство държа изолиран десет месеца в «Петербургската петропавловска крепост», почти полудя; един ден от сутрин до вечер се молил богу пред иконите; на другия ден се подигравал и с вярата, и с бога, и с правителството; а на третия бягал в гората и от гняв не можел да гледа човешко лице; а при това същият Покровски, преди да го арестуват, беше много умен, образован и способен човек. Друг пример за пораждане на зломислие и злоба по този начин може да се види в характера на младия Бланки, демократически вожд през 1848 година.

Да кажем нещо и за този прочут човек. Бланки е роден в Ница през 1805 г., ранен е през 1827 г. по време на народното въстание, а през 1830 г. отново се явил на барикадите. Като разбрал, че превратът с нищо не е помогнал на сиромасите, той се дига против Юлското правителство. Два пъти лежал в тъмница, но през 1837 г. бил помилван и освободен. Оттогава Бланки става най-отчаяният бунтовник; не е имало съзаклятие във Франция, в което той да не е замесен. В заговора на Барбес от 1839 г. Бланки бил между първите водители и затова бил осъден на вечно заточение на остров С. Мишел. Освободен от февруарския преврат, Бланки застава начело на комунистическата дружина, става един от главните водачи на упорството и подстрекателството. Заради нападенията върху парламента от 17 март и 16 април 1848 г. Бланки е откаран на десетгодишно заточение в Бел Ил. През 1861 г. за участие в демократичното движение отново е осъден на четиригодишен тъмничен затвор.

От наблюдения в европейските изправителни затвори се знае, че затворените в отделни килии затворници имат пристъпи на безумие във вид на прекалени афекти. В затвора съм виждал много спокойни хора, които си въобразяваха какви ли не чудеса и ужаси, щом ги затвореха в единочката; виждал съм и такива, които се успокояваха веднага, щом ги пуснеха между другите. Когато ги затварят в изолираните килии, те се карат, дори се бият с ключаря, а като ги връщат в общата килия, те се целуват със своите «съквартиранти», плачат като деца и се радват като смахнати. Тази болезнена чувствителност и злобна раздразнителност на затворника се проявява скритом и при най-нищожния повод в затвора, и на разпита при следователите, и пред съда. Понякога упорството и грубостта, които следственият чиновник смята за толкова «важни» знаци, не са нищо друго освен обикновена болнава раздразнителност в организма на единичния арестант; работа, която се обяснява не със «злата воля», а с паталогическото разстройство на организма, което е последица от мъченията в затвора и от ограничението на свободния и нормален човешки живот. По този начин много невинни хора са признавали, че са виновни.

© Любен Каравелов
© Стефан Елевтеров - превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2002
Любен Каравелов. Из мъртвия дом. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Любен Каравелов. Събрани съчинения в 12 тома. Т. 4: Стихотворения. Драми. Мемоари. София, 1984.