ДОМ-ПАМЕТНИК "ЙОРДАН ЙОВКОВ" - ДОБРИЧ

Кремена Митева

web

"Йовков издигна Антимовския хан в нашата литература и го насели с добруджанци, а добруджанци му издигнаха този прекрасен дом, като така изразиха своята голяма любов и почит към творчеството и личността му." Тези думи, написани в летописната книга на дом-паметник "Й. Йовков" от дъщерята и внука на писателя - Елка Йовкова и Боян Попов, на 28 ноември 1980 г., синтезират основанията на хората от Добруджа да изградят музей на белетриста в град Добрич. Дом-паметникът е открит на посочената дата във връзка с една значима годишнина - 100 години от рождението на писателя. Столицата на Добруджа - Добрич, е естественото място за създаване музей на Йовков, защото писателят пише голяма част от творбите си, опирайки се на спомени и впечатления от този регион: "Във всяка моя работа мисълта ми е в Добруджа. Там е моят пейзаж, там са героите ми. Аз с всичките си спомени и цялото си сърце принадлежа на Добруджа."

Музеят е най-големият и единствен по рода си център, който издирва, съхранява, изследва и популяризира живота и творчеството на Йордан Йовков. Основна цел на Дом-паметника е Йовковите хуманистични послания да станат достояние на максимално широка аудитория. Музеят съхранява общо около 10 хил. фондови единици, пазещи частици от живота и творческата работа на белетриста. Постоянната експозиция представя най-ценните и атрактивни експонати. В хронологичен ред тя проследява жизнения и творческия път на Йовков. Гостите на Дома-паметник имат възможност да видят кръщелното свидетелство на писателя и да се уверят, че неговата рождена дата, някога спорна за изследователите му, е действително 22 ноември (9 ноември ст. стил) 1880 г. Книги, снимки и документи на Йовков връщат музейната публика към младите години на белетриста - даскалуването му в Добруджа, когато прави и ранните си поетически и белетристични опити. Първите издания на първите две Йовкови книги - "Разкази" (1917) и "Разкази" (1918), изложени в експозицията, събират основната част от военните разкази на писателя. Баталната проза на Йовков утвърждава името му на белетрист в българската литература. За нея той получава престижната литературна награда "Иван Вазов".

Музеят показва и пишещата машина "Адлер", на която Йовков работи в Българската легация в Букурещ (1920-1927) и на която подготвя за печат разкази, включени в сборниците "Песента на колелетата", "Старопланински легенди" и "Вечери в Антимовския хан". В кабинета на писателя времето е спряло в средата на 30-те години. В тишината и уюта на тази стая Йовков работи върху своите творби. От стената го гледа баща му Стефан, седнал пред къщата си в с. Чифуткьой, загледан към добруджанската степ. Красивата картина е дело на известния художник и приятел на писателя Борис Денев. Дрехите и личните вещи на белетриста представят интимната страна на човека Йовков, а многобройните ръкописни страници, скици и планове на отделни произведения непрекъснато говорят за творческите занимания на писателя - смисъл на целия му земен живот. Гостите на музея могат да видят също част от преводите на Йовкови произведения на чужди езици, както и редица изследвания върху неговото творчество.

Красивата сграда на дом-паметник "Й. Йовков", съчетание на българските възрожденски традиции с модерното архитектурно мислене, е гостоприемна среда за адекватно представяне живота и творческото дело на писателя. И през третото хилядолетие Йовковите белетристични текстове очакват своите проникновени читатели и тълкуватели. Неговите произведения са евангелие за съвременника, търсещ смисъла на земното си битие.

© Кремена Митева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.11.2003, № 11 (48)