Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ГОРОЛОМОВ

V. ДОБРИ И ЗЛИ ДУХОВЕ В ЕДНА КРЪЧМА. - КМЕТ-АРТИСТ. - ЕДНО ЗЛО НЕ ДОХОЖДА САМО

Йордан Йовков

web

Джурковата кръчма1 в Пчеларово не беше кой знай каква сграда - обикновена селска кръчма, но сега, рано сутрин, както беше поприметено, чисто, каквото слънце грееше в прозорците, вътре, може да се каже, беше хубаво, приветливо: околовръст все дъсчени пейки, лъснати като лакирани от много сядане, станали желти като восък, стените варосани, бели, по стените - портрети...

Вън се чу да бие камбана - неделен ден беше. Иззад една маса, на пейката, там, дето досега се беше виждала някаква купчина, завита с кафява шуба, нещо се размърда, раздвижи се, шубата се подигна като колиба, свлече се и под нея се показа един човек чорлав, току-що2 събуден от сън, погледна най-напред уплашено, после се съвзе, кихна, оправи на една и на друга страна мустаците си и каза:

- Бре! Аз съм се успал. Джурка3, добрутро!

- Добрутро, Димо. Наспа ли се? Как спа?

Човекът - петдесет, петдесет и пет годишен селянин - все пъшкаше, кашляше. Гологлав беше, с голямо, издуто чело, с много бръчки по лицето си, бръснат, с доста дълги мустаци. Не беше едър, не беше и много добре облечен, но пак имаше важен, чорбаджийски вид - или беше кмет, или най-малко,4 бивал е кмет. И наистина, той беше Димо Райнов5 от Саръджа6, голям партизанин, който преди осем години беше кмет на Каралийска7 община (в нея влизаше и Саръджа), а оттогаз8 все тичаше да събаря кметовете, та да стане пак той кмет. Днес за околийско партийно събрание, утре за окръжно9, вдругиден10 за посрещане на някой големец от София, бай Димо беше все по пътищата11 - отива в града или се връща от града. И много често се случваше, както сега, да остане да пренощува в кръчмата на Джурката.

А тя беше кръчма, която човек мъчно можеше да отмине. Вън, в къра, може да е лошо време, студ, виелица, но додеш ли до Джурковата кръчма, като че влизаш в пристанище - тихо, завет, кръчмата с чердак12 отпред, обърната на припек, отстрани откъм запад, откъдето също духат резливи студени ветрове, като вълнолом, пространен навес. Теглиш каруцата там, туриш чуловете на конете, дадеш им малко сено - и хайде в кръчмата.

По стълбите се върви полека вече, тъй че има време да се прочете написаното с тебешир над вратата: „Честита Новата 1926 гудина”13. Вътре е топличко. Зад тезгяха някъде, висок и слаб, с изпъкнали сини очи и с дълъг нос като на евреин, стои Джурката. Не му се сърдете, ако не ви види и не ви поздрави. Занят е, работа има, пък и бавно пипа - когато пише, туря очила, после, за да вижда надалеч, дига ги на челото си. Но той пак навреме ще ви донесе поръчаното - печена наденица, пооваляна в пепелта, но вкусна още на гледане, ще ви сложи и шише черно вино. Тогаз тоя залисан и заспал човек ще оживее, ще се усмихне, очите му ще светнат и сега ще разберете какъв добър и сърдечен човек е Джурката.

Той имаше много деца, все момичета. Приличаха си едно на друго като зайци, а всички приличаха на баща си. Понякога - откъм къщи, през малката врачка, която гледаше към двора на Джурката, те влизаха в кръчмата. Най-напред идеше най-голямото - тринайсет-четиринайсет годишно момиче, то носеше малко дете на ръце, а друго водеше. И още три-четири, все по-големички, идеха отзад, боси, синеоки, с къси роклички, с руси коси, възбърнати нагоре като китка и вързани с едно червено ширитче. Като гледаха как всяко дете като че е одрало кожата на Джурката, селяните се смеяха14 и казваха:

- Бе, Джурка, колко деца имаш ти?

- Де да знам - отговаряше Джурката. - Майка им знае.

Веднаж15, при едно преброяване, той наистина се обърка: каза едно момиче, каза две, каза седем. И току се оплете - не знаеше16 вече по-нататък кое кога е родено, кое е Лили, кое Анче, кое Виолетка.

- Не мога, даскале, трябва да ида да попитам майка им, може да има още...

И той ходи, пита, оправи се. Често пъти най-голямото момиче, което водеше другите, за година, за две порастваше, извличаше се17 и ставаше хубава18 синеока мома, стройна, напета, засмяна. И докато пътниците се нарадват на тая хубавица, кога минаваше между масите и се случваше да им донесе нещо - тя се оженваше. Друго момиче заемаше мястото й и водеше децата, за да изхвръкне и то след две-три години като пораснала19 птичка от къщата на Джурката. Но момичетата на Джурката не се свършваха.

Димо Райнов беше излизал вън на чердака, беше се поплискал със студена вода и сега, като се бършеше с края на пояса си, беше влязъл пак. Умен човек и голям подигравач беше, то се виждаше как гледат очите му: отпуснато някак, лениво, но весело, хитро, като че все има нещо на ума си, а не го казва. Потурите му все бяха малко смъкнати, за по-бабаитски вид.

- Е, как ти беше на голите дъски, можа ли да спиш? - попита го пак Джурката.

- Спах... Сам си зная - каза Димо и усмихнат, с дяволити искри в очите, изгледа портретите, окачени по стените. А там бяха наредени ликовете на всички партийни шефове20. Джурката не можеше21 да откаже на ония, които ги продаваха, често пъти хора силни на деня, пък, от друга страна, мющериите му бяха от различни партии и той не искаше да обиди никого. И затуй беше ги окачил всички като икони в черква. Ето го Стоилов22 - хубаво избръснат, с пълно лице, с торбички под очите. През рамото му е опасана лента на някой орден. Гешев23 гледа изпод стъклата на очилата си със спокоен старчески поглед. Ниско остриган, с голям нос.24 Радославов25, с разчесани на път по младежки коси, с брада на стар войвода. Гледа някак през рамо с твърд, малко надменен поглед. Тончев26 - хитро усмихнат под края на белите мустаци, с верижка от очилата до над ухото. И той е с лента през рамо. Каравелов27 - с простички дрехи, нито загрижен, нито засмян - лице и брада на чист българин балканджия. Стамболийски28 - широкоплещест, ъгловат, намръщен, сякаш на едро дялан от камък. И по-нататък идеха: Малинов29, Тодор Тодоров30, Ляпчев31.

Хубава есенна сутрин беше. Влязоха първите посетители: Бившият32, Данаил33, даскал Гатю34.

- О, здравей, партийо35 народна! - извика Бившият радостно и се здрависа с Дима.36 - Идем ли37, идем ли?

Искаше да каже: идем ли на власт. Бившият беше тънък, слаб, висок. Някога и той беше бивал кмет и оттогаз му остана тоя прякор.

- А какво прави Гуньов38? А буля Гуньовица39? Не може да се побере във вратата нали? - засмя се Бившият.

Гуньов40 беше адвокат в града. Неговата жена, пълна, бяла, беше най-хубавата жена по вкуса на селяните41.

Даскал Гатю, пенсиониран учител, слаб, болнав, с шал около врата, седна насреща Дима, събра прилично колената си, сложи ръце на бастуна си и попита:

- Какви са политическите новини, Димчо? Ще има ли нов кабинет?

- Ще има, даскале. Мъти се нещо.

- Какво каза Гуньов за изборите - питаше Бившият.

- Изборите? Отложени са изборите. Няма да разтурват камарата.42

Димо се наведе над ухото на Бившия и взе да му шепне, а в същото време подаде на даскал Гатя, без да му каже нещо и без да го гледа, един брой от вестник „Мир”43. Даскал Гатю тури очилата си и почти се скри между двата листа на вестника.

Третият от дошлите беше Данаил - едър селянин, отпуснат, дрипав. Той теглеше с голяма страст навътре дима на цигарата си и все се смееше, когато Бившият кажеше нещо, за да му угоди. Долнята44 му устна си седеше полуотворена и отпусната45 - както се беше смял или готов да се смее. И тримата, както и Димо, бяха народняци46.

Пред Дима Джурката беше сложил вече горещо кафе. Димо пак потърка очи, попротегна се и каза:

- Успал съм се таз сутрин.

- Как, ти тука ли спа? - учуди се47 Бившият.

- Тука, ами, на голите дъски. Завих се с капламата. Ама какво си патих, аз зная!

- Какво?

Отвъд тезгяха,48 Джурката се поослуша49.

- После ще ви разправя - позасмя се Димо и пак обгърна с очи портретите на шефовете по стените.

В кръчмата все прииждаха селяни. Камбаната биеше за втори път, но селяните, както им се караше попът, наместо да идат на черква, вървяха към кръчмата. По едно време на вратата се показа Иван50/51 и след него - Гороломов52. Селяните не се зачудиха много, защото знаяха53 вече - Гороломов беше в Пчеларово54 от два-три деня,55 - че тоя висок човек с широкопола шапка, с брада, който свири на китара и пее, се занимава със застраховки. Гороломов и Иван седнаха на една маса и си заръчаха кафе. Гороломов беше си дал дума да не се меси в политика и да си гледа работата. Целта му, както беше решил още вкъщи56 - беше да поизучи селяните, да избере ония от тях, които щеше „да тури в коша”, т.е. да застрахова. Ето защо той извади една малка зелена книжка - „Полезни съвети на деятеля по живот”57 -58 и се престори, че чете. Сегиз-тогиз59 Иван му шепнеше нещо.

Кръчмата се напълни с хора. И глъчката стана голяма. Ония, за които нямаше място по пейките или по столовете, стояха прави и даваха ухо ту на тоя, ту на оня разговор. Други чакаха даскал Гатя да прочете вестника и да каже новини.

Един висок млад селянин влезе, със загоряло лице, с юнашки вид. Сребърна обеца имаше на ухото му.

- О, бай Димо60 - извика той. - Добре дошел! Кога дойде?

- Димо спал тука - каза Бившият.

- Тука ли? Тук ли спа, бай Димо?

- Тук спах - рече Димо. -61 Но каквото си патих, сам зная.

Едно позамълчаване, каквото се случва често, кога говорят много хора, позволи почти на всички да чуят думите на Дима. И дадоха повече ухо. Димо се усмихваше, като гледаше нагоре, към портретите.

- Кажи, кажи - настояваше Бившият.

Дори Джурката, който седеше зад тезгяха, погледна Дима строго и каза:

- Димо, какво си патил, казвай. Какво само дрънкаш? Прибрах те да спиш, пък ти...

Димо повтори по-настойчиво:

- Какво патих аз тази нощ в таз кръчма!...

- Да не те е обрал някой?

- Да не са те нападнали паткани - каза Данаил. -62 Паткани има много. На един, като спал, изгризали му носа.

- Не е паткани. По-лошо.

- Е казвай де! - разсърди се Бившият. - Стига си ни въртял.

Селяните все слушаха.

- Аз снощи - започна Димо,63 - като си отиде Джурката, легнах си ей там е, на пейката, завих се с капламата. Изкарал съм един сън, събуждам се - лошо ми е, ще умра, нещо ме души. Не мога да разбера какво ми е, ама, казвам ви, умирам. Бре, каква е таз работа! Ставам, поглеждам нагоре:64 аз съм бил легнал под Радославов! Той слизал да ме души! Станах65, вземам си капламата, лягам си ей тук, под Гешева, и спах до сутринта като агне...

Силен смях екна в кръчмата. На няколко пъти тоя смях утихва и пак избухва. Тъкмо в тая минута в кръчмата влезе кметът, Токата66. Селяните замълчаха и не защото Токата беше радославист67 и можеше да се докачи, а тъй нà, не го обичаха и не искаха да му дадат случай да се посмее. Искаха просто на просто да запазят една тайна от него, каквото и да е. Токата, дето се казва, беше яре от стара коза, разбра, че замълчаха зарад него, но не се докачи, а присторено любезно каза:

- Какво сте се насъбрали тука? Що не вървите в черква?68

Тъкмо сега бяха влязли децата на Джурката и Токата ги помилва по русите главички. Той каза шепнишком нещо на Джурката, след туй засмян, важен, напет - той беше пълен, нисък, с руси, почти бели мигли69 - тръгна да си излезе и от вратата пак каза:

- Хайде, хайде вървете на черква!...

Щом излезе Токата, селяните пак се разсмяха.

- Е, бай Димо - каза един. - Радославов те души, а?

- Ами, души ме, ти казвам.

- А под Гешева спиш добре. Е, то се знае70, нали си народняк!

- Видя ли какъв шеф имаме? - говореше Бившият.

Гороломов се въздържаше с мъка да не се намеси. Той повече се наведе над „Наставления на деятеля по живот”.

Вън Токата престана да се преструва71 и се показа такъв, какъвто си беше - кипнал, ядосан. Насреща му идеше Рачо разсилният.

- Камберски!

- Аз, г-н кмете.

- Слушай, ела по-насам. Отваряй си ушите, че ще ги отворя. Какво ядеш, какво плюскаш? Кога стоиш пред началството си, да не дъвчеш като коза. Слушай: там, в кръчмата, е оня гражданинът с брадата, щурият оня, дето пей и свири на китара, нали го знаеш?

Рачо с пълна уста кимна с глава.

- Там е и Димо Райнов, и Бившият, и Данаил. Нямам вяра аз в тез народняци. И в тоя брадатия нямам вяра. Ще идеш там и ще слушаш: щом заговорят за политика, вземе ли да държи някой реч и72 чуеш ли да кажат „правителство”... „конституция”... „широки народни маси” - ще дойдеш веднага да ми кажеш. Разбра ли?

- Правителство... конституция... широки народни маси - повтаряше си Рачо, па извика: - Разбрах, г-н кмете!73

- Хайде тичай!

Когато Рачо влезе в кръчмата, селяните още се смееха и още поглеждаха портретите по стените. Като безплътен дух, Рачо се промъкна и се долепи до стената в един ъгъл.

- Токата станал голям черковник - каза Данаил, - кара ни да вървим на черква. Той да върви, да е станал поп, не кмет. Нали тъй, Бивши?

- Поповете... Остави ги тях, поповете!

А Димо пак тъй на всеуслишание разказа:

- Изонзи ден Дели-Исуф-Куюският поп, старият, афоресаният, си идел от града, ама - направил главата. Като дошел до Мусу-бей, заспал в каруцата, а конете влезли в нивата и взели да пасат зеления ечемик. Дохажда полският, хваща конете за юздите и тегли каруцата с попа наедно в селския капан74. Стават мусубейчани, гледат: в капана поп!

Селяните пак се засмяха.

„Ето с какви глупости се занимават”75 - помисли си Гороломов и усети, че единият му крак позатрепера76.

- Бай Димо - каза той, - одеве ти разправяше, че Радославов те бил душил, то нищо. Радославов удуши България, туй е лошото. Две войни, две катастрофи и ето на кой хал додохме...77

Селяните бяха се смълчали и го гледаха.

- И не само Радославов е виновен, виновни са всички партии. Разправят ми за 16 юни78. Всички, всички са виновни.79

- Как тъй всички? - каза Димо. - Гешев например? Той си даде оставката.80

- Виновен ли е народът? - каза Бившият.

- Виновни сме всички! - почти изкрещя Гороломов. - Трябваше да се внимава. Трябваше тъй да се действува в политическите сеанси, че да доде на власт антантофилската опозиция.81 И щеше да доде, ако не бяха гласували с бели бюлетини...82 Тъй че щяхме да имаме короната на едно мнение и антантофилското правителство на друго. Аз изразявам това на народен език - като два вола, кога орат и единият тегли на една страна, а другият на друга, ще ударят в крушата. Тъй царят и антантофилската опозиция нямаше да имат едно мнение и България щеше да остане неутрална.

- Брава! - извика Данаил. - Брава!

Димо Райнов поклати глава.

- Бай си, бабо, за бълхи.83 Когато колата се прекатури, пътища много.

Бившият мълчеше замислен.

- Г-не, ти имаш право - каза Данаил, - тъй както каза, тоз наляво, онзи надясно - и плугът в крушата, т.е. щяхме да останем неутрални. Тъй е! Тъй!

Той щеше да седне на мястото си, но се обърна пак към Гороломов и каза:

- Бе, господине, защо вий учените не дохождате да ни поучавате. Ей нà сега, като ни каза, светна ни на очите, разбрахме. Дохождайте по-често, говорете ни. Ако една жена, като не вижда мъжа си, забравя го, че какво остава до народа, като не вижда учените си...

Гороломов не видя, че Данаил хитро намигна на Дима и на Бившия84, а поласкан си каза:

„Тез хора искат една реч. Да им държа ли? Защо да не им държа?85 „Почитаемо събрание... в днешния тежък политически момент...” Да, това е хубаво, тъй мога да почна. „В днешния тежък политически момент...” А по-нататък? „В днешния тежък политически момент...” - Гороломов мръщеше веждите си, напрягаше ума си, но нищо не можеше да прибави към тия думи. Но чувствуваше, че гори, трепери, че го обхваща това вдъхновение, което ще го понесе на крилата си, щом заговори. „Почитаемо събрание! В днешния тежък политически момент...” А по-нататък? По-нататък всичко ще си доде на мястото, щом заговоря” - реши Гороломов и стана.

- Почитаемо събрание! - извика той и прекара пръсти през черните си, бухнали нагоре коси.

Селяните замълчаха отведнаж, обърнаха се и учудено загледаха Гороломова. Още не разбираха нищо.

- Искам да ви държа една малка реч - обясни скромно Гороломов.

- Реч ли? Добре, добре - каза Данаил. - Празник е днес, няма работа. Хубаво, хубаво, господине. Джурка, дай една чаша вода тук на масата! Кога се говори, трябва да има вода - обясни той на другите селяни.

Джурката донесе една чаша вода. Гороломов, бледен, намръщен, с изопнато лице, започна:

- Почитаемо събрание! В днешния тежък политически момент... при това тежко положение, когато... когато бушува такава ужасна икономическа криза, когато навред цари такова небивало нравствено разтление... (При тая дума Гороломов усети, че стъпя на здрава почва.) Никога не е имало такава морална разруха и в селото, и в града. Особено в града! Защото там са парите, там са капиталите, там са далаверите! Право е, и в селата имаше банкноти във възглавниците, но това е 2%, а в градовете 60%. И гражданите не държат парите си във възглавниците, а ги прахосват в глупави работи, в прекалени моди, които не подхождат на нашата мизерия, които провокират гладните, които провокират хората, които са в мизерия, моди, които съблазняват...86

- А-а! Видяхте ли! - извика Данаил.

- Мене не ми харесват - продължи Гороломов - големите апетити към всевъзможни празници и пр., и пр.87 Зимъс имаше повече балове, отколкото трябва да има в една бедна страна като нашата. Ако искате да умирите оная Патагония отляво, умирете слабостите си, умирете страстите на вашите сърца...88

- Видяхте ли? - извика пак Данаил.

А даскал Гатю наивно89 попита:

- При баловете има ли страсти?

- Един път туй направено - продължи Гороломов, - вярвайте, че и другите задачи ще се разрешат правилно. Защото нито е хуманно, нито е християнско, когато народът, когато широките народни маси... (Рачо разсилният изскочи из кръчмата), когато децата на ония борци и герои, които възпяваме90, мрат от мизерия, да има такъв лукс! Тъй се създава опасна атмосфера, подготвят се бури, градят се основите на краен песимизъм...

Гороломов млъкна да си почине и извади кърпа да изтрие челото си.

- Г-не - каза му нисичко даскал Гатю, - употребихте две чуждици: наместо атмосфера мòжахте да кажете въздушие и наместо песимизъм - черногледство.91

Гороломов го погледна тъпо, разсеяно, като че не го виждаше. И продължи пак да говори. Говореше все по-разпалено, по-буйно, махаше с едната си ръка, махаше с другата, стискаше юмрук или скръстосваше и двете си ръце на гърдите и задаваше някакъв въпрос. И ето че около вратата на кръчмата се чу шум, селяните там се раздвижиха: като си проправяха път с лактите си, откъм вратата излязоха напред: горският Иван Пеев92, с червено лице и зли очи, с руси, паднали надолу мустаци, като рогчета. Сабята му долу беше обкована с гривни от тенекия. После - Янко93, бивш общински стражар, с още незараснала рана на носа, Атанас Шайката, Черното Павле.

Селяните разбраха, че ще стане нещо, и се спогледаха. Гласът на Гороломов гърмеше:

- Внимание! Внимание! Внимание! Ето какво е нужно в днешния съдбоносен час. Нашата държава прилича на тежко натоварена кола, която слиза надолу из урва. Внимание! Трябва да се запъне колелото с кучката, да се държат здраво юздите на конете, да не се претури колата...

- Защо сте я натоварили? - извика Черното Павле.

Гороломов го погледна.

- Питам: защо сте натоварили толкоз колата?

- Аз не съм я натоварил. Аз давам пример.

- Пример... Знайме ги тез примери94 - изръмжа Атанас Шайката.

Високият селянин с обецата гледаше намръщено, с омраза95, Черното Павле и му каза тихо, като че изсъска:

- Махни се!

Дори даскал Гатю се намеси:

- Ех, Павле, и ти...

Черното Павле погледна селянина, погледна даскала и повтори:

- Искам да ми каже защо е натоварил толкоз колата...

Какво стана след това, не можа да се разбере. Високият селянин като че каза нещо на Павле и като че го мушна в гърдите. Към него се спуснаха горският Иван, Янко, Атанас Шайката. Дигна се врява, чуха се удари, паднаха чаши и се счупиха. Някой сграбчи портрета на Гешев и го тръшна на земята96. Гороломов най-напред беше като втрещен, после, какъвто си беше висок, сложи и двете си ръце върху рамената на един селянин, но два юмрука се стовариха отзад по гърба му. Гороломов се обърна - други два юмрука по гърба му.97 В същия миг двама-трима общински стражари нахлуха в кръчмата98: „Стойте! Стойте!” - викаха. Селяните се разделиха на две, показа се Токата.

Като посочваше с пръст ту тоя, ту оня, Токата казваше:

- Тоз... тоз... тоз!

Стражарите веднага грабваха посочения и го туряха настрана.

- Тоз!... Тоз!...

- Ама защо и мене, г-н кмете, аз такова...

- Тоз! - продължаваше Токата. - Тоз! - и посочи Гороломова.

Един стражар хвана Гороломова99 за лакътя. Гороломов се обърна да каже нещо на Ивана, но Иван го нямаше. Като подплашено стадо, из двете врати всички, които бяха вътре, избягаха навън. Гороломов рече да си вземе чантата, стражарят помисли, че иска да бяга, преграби го през кръста и го хвърли настрана. Кръчмата беше празна. Останали бяха само арестуваните. На пода се валяха една спитена обувка, един калпак и бастуня на даскал Гатя. Самия даскал Гатю го нямаше никакъв.

- Закарайте ги в общината! - изкомандува Токата. И прибави: - В маазата!

Арестуваните, заобиколени от стражарите, тръгнаха. Тук бяха Бившият, Данаил (Дима Райнов Токата не посмя да арестува) и трима-четирма други селяни. Между тях, с наранена гордост, поусмихнат, крачеше Гороломов.

Когато вече в кръчмата нямаше никой, отнякъде излезе Джурката, доде, разгледа кое беше здраво, кое счупено, после се върна зад тезгяха и, като сне очилата си от челото на носа си, написа в един тефтер от сива халваджийска книга следното: счупени 8 чеши 100 ле.; две чении 40 ле.; едно шише с винуту 45 ле.; пуртрета на Гешуф скъсан 120 ле.100

И като тегли една черта, написа отдолу под нея: вреди и загуби от битката 305 ле.

А арестуваните отиваха към общината. Далеч зад тях, бавно, с ръце отзад, наперен като петел101, пристъпяше Токата и си подсвиркваше102. Той беше доволен. Доволен беше и от своите „момчета” - Иван Пеев, Янко, Атанас Шайката, Черното Павле. Всичко стана тъй, както беше го наредил: когато Рачо доде да му каже, че в кръчмата се държат речи, той прати „момчетата” да предизвикат скандала, а след туй отиде той и арестува ония, които му трябваха103. В тия работи Токата беше голям майстор.

- Свободни избори ли? - говореше той. - Може, защо не, не съм против. Но има хора прости, неуки, трябва да го научиш какво да прави, къде да върви, трябва да го просвещаваш.

И той ги просвещаваше тъй, че често някой от мястото, дето го бяха просвещавали, трябваше да го носят право на болницата. Друг не беше и за болница: цял посинял, дето го похванеш - вика, охка. Такъв го събличаха гол, обвиваха го в пресни кожи и два-три дни седеше вкъщи, като лехуса.

Само веднаж „момчетата” на Токата го засрамиха. Пак беше на един избор. Всичко, разбира се, беше се свършило благополучно, изборът беше спечелен. Дойде околийският началник, стана събрание в читалището. Тъй като се шушнеше, че опозицията готвела нещо, за всеки случай Токата скри „момчетата” горе в галерията. Сам той взе да държи реч.

- Говорят - каза той, че в изборите сме си служили с насилия, че имало побойници, чомагаши, че съм имал бил някакви момчета. Кой каза туй? Да го докаже! Де са чомагашите? Де са момчетата ми?

Като чуха това, скритите в галерията „момчета” помислиха, че ги викат, показаха се горе, небръснати, с пламнали очи, със сопи, и завикаха:

- Тук сме, г-н кмете! Тук сме!

Други времена бяха.104 Тогаз тия работи минаваха.105 Токата искаше да бъде по-предпазлив. Той не отиде в общината, а се поразходи из селото. „Момчетата” му се изредиха при него и му разказаха какво се говори - как селяните одумват случката106, кого смятат прав, кого - крив. И чудно нещо: за Гороломов не се говореше лошо. Сам Токата нямаше нищо против тоя веселяк, който пее и свири, неговият удар беше насочен главно против народняците. Освен туй тоя рошав дърдорко - де да го знаеш? - може да излезе човек с връзки и да ти докара бела на главата.

Токата се върна в общината. Като влезе в коридора, той107 стъпи на капака на мазето, на който имаше желязна халка и през нея напреки беше прекарана тояга - и с наведени очи, ослушан, попита:

- Г-н Гороломов, как сте?

Отдолу като из гроб някой се обади:

- Добре съм. Само че малко е студено...

По-надълбоко чу се гласът на Бившия:

- Беззакония се вършат тук. Насилия се вършат. Позор! Позор!

Токата се усмихна и влезе в канцеларията. След малко заповяда да доведат Гороломова. Той се приготви да бъде любезен, позасмя се, зачука с пръсти по масата. Намисли какво да говори - нека тоя гражданин да го не мисли за прост. Преди няколко години той имаше за секретар-бирник един изпаднал живописец, самоук, с когото се разбираха добре.108 Двамата по общински работи бяха отишли в София и като бяха в кабарето, Токата забеляза, че когато момичетата додат да събират парса и се спрат до секретар-бирника, той казваше: „Артист!” - и след тая дума те не настояваха и го оставяха. Добра дума, лесен начин да се отърве човек! Тогаз и Токата, като му поднасяха ченийката, самоуверено, през рамо, казваше: „Артист”. И не искаше да знае защо момичетата примират от смях.

Токата чакаше Гороломова. Ето го той влезе. Разсилният застана зад него. Гороломов беше доста бледен, косата и брадата му бяха разбъркани. Токата го гледа, гледа, па каза:

- Бе, г-н Вероломов...

- Гороломов - поправи арестантът.

- Нищо де, все едно. Бе, г-н Гороломов, вий барем сте учен, интелигентен човек сте, бива ли тъй? Не знаете ли, че политическите събрания са забранени? Що не си седите в града?

- Г-н кмете, аз съм инспектор-аквизитор на застрахователно д-во „Рила”. Аз ходя по застраховки.

- А правите събрание.

- То не беше събрание... Така, експромтом...

- Как?

- Експромтом.

- Добре де, добре, разбирам. Слушайте, г-н Вероломов.

- Гороломов.

- Нищо де, все едно. Аз трябваше да ви съставя акт, но нейсе, от мене да мине. Има грешка - има прошка. Друг път да знаете... Друг път да не правите така.

Токата посегна да поеме преписката, която му подаде един писар. Писарят му пришепна нещо. Очите на Токата попораснаха: „Такваз ли била работата!” - като че казваше погледът му, докато слушаше писаря.

Той прочете един-два листа от преписката и погледна. Прочете още един-два и пак го погледна. После109 каза:

- От Каралийската община... Не... - Токата погледна в преписката - от околийското управление ви търсят, загдето там, в Саръджа, сте се представили за съдия. Незаконно сте си присвоили чуждо звание. Значи, вас ви бива и за туй, а? - каза Токата. И гласът, и погледът му бяха вече други.

- Г-н кмете - каза разсилният, - един стражар от околийското.

- Нека дойде.

Като звънеше с шпорите си, с преметната карабина на гърба, влезе млад стражар, погледна усмихнат Гороломова, като да го познаваше, и подаде един плик на кмета. Токата удари плика с едната му страна по масата, разпечата го и зачете писмото. Изведнаж той скочи, зачервен, ядосан.

- Бе ти какъв си? Кой си? Що за човек си? - викаше той на Гороломова. - Гороломов ли си, Вероломов ли си, Гърмидолов ли си, не искам да зная! Не си чист човек ти, туй зная аз. Аз, като те видях още, разбрах що за стока си. Я - и с брада!... Интелигентен...

Токата, задъхан, седна и взе пак писмото в ръце.

- Ей нà110, и туй е за тебе. Искат да бъдеш откаран под стража в окръжния съд. Не си се явил първия път. Сега те искат под стража.111 Съди те окръжният лесничей Га-Га...

- Галов.

- Да, Галов. За обида и клевета.

- Галов е вагабонтин! - избухна Гороломов. - Аз ще го докажа.

Токата изгледа Гороломова, поклати глава и седна. Той112 се поуспокои, чукаше с пръсти по масата, усмихваше се. Но нещо недобро имаше в очите му, загрозени от изрусяли, почти бели ресни по клепачите. После той позвъни. Влезе писарят.

- Бай Димитре - каза Токата весело, като че канеше някого на сватба, - приготви едно препроводително писмо за г-н Вероломов.

- Гороломов.

Токата махна с ръка.

- Г-н кмете - каза Гороломов. - Позволете - две думи.

- Никакви две думи.

- Моля... само две думи...

- Не!

Токата погледна разсилния и му направи знак с пръст: пръстът му посочи навън, посочи нагоре, след туй изви и посочи право надолу, към земята. Разсилният разбра, завъртя се, взе Гороломова близо до себе си и го изведе вън. В коридора капакът на мазето пак се отвори. Гороломов поприбра пешовете на палтото си, наведе се и заслиза надолу по стълбата.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Джурковата кръчма - кръчмата на Димитър Джурков в с. Пчеларово била продълговато и масивно за времето си здание с чардак отпред, издигнат на повече от метър над земята. При хубаво време Джурката поставял там грамофон с дълга фуния. Вътре край стената на кръчмата била поставена скамейка. Лицевата страна на сградата гледала на юг. От източната страна били налепени в един ред няколко помещения - първите за живеене, а другите за различни работилници. На западната страна имало две малки стаи, които се давали под наем на шивачи и бръснари. След това идвал широк и дълъг навес, защитен от север с каменна стена, към която били залепени яслите за добитъка на пътниците. Пред зданието на няколко метра от лявата страна зад чардака имало закопан в земята цилиндричен камък, висок 50-60 см. Наричали го „пинек таш”, т.е. „камък за качване”.

Кръчмата била разположена срещу църквата. Сградата й заедно с всички пристройки била училищен имот. Още след построяването си тя била давана на различни наематели. От началото на 20. век докъм 1915 г. постоянен наемател на кръчмата бил Димитър Джурков. След възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. кръчмата била преустроена в читалищен салон, а през 1957 г. била съборена и на нейно място издигнали хлебопекарница. Вж. Иванов (1988). [обратно]

2. току-що - в първата публикация изписано слято „токущо”. Започва да се изписва полуслято от изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956). Полуслято е изписано и в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

3. Джурката - прототип на героя е Димитър Ганчев Джурков - син на добрички кръчмар. Той също става кръчмар, най-напред в Добрич, а после в с. Пчеларово. Джурката умеел да подбира добри напитки, закуски и мезета и да услужва на клиентите си. Цялото му многобройно семейство работело около кръчмата. Той имал 14 (по други сведения 12, вж. Иванов 1988) деца, три от които момчета. Жена му била красива и добра жена. Момиченцата му също били изключително нежни и услужливи деца. Джурката знаел привичките на всеки от своите клиенти, разговарял приветливо с тях, шегувал се, опитвал се всячески да им угоди. Вж. Минев (1969: 356-357). Димитър Джурков умира на 7 юли 1946 г. Вж. Иванов (1988). [обратно]

4. Тази запетая липсва в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

5. Димо Райнов - действително лице от с. Саръджа, бивш кмет в с. Каралии. Опартизанен селянин, който постоянно чакал да падне някое правителство, за да стане кмет. Вярвал, че кметството му се полага по наследство. Бил доста умен, въпреки че знаел само да се подписва. Много приказвал и обичал да си пийва. По убеждения народняк. Вж. Минев (1947: 260). [обратно]

6. Саръджа - днешното добричко село Росица. Село в България от 1878 до 1913 г. и от 1940. Преименувано с министерска заповед 2191, обнародвана на 27.06.1942 г. Вж. Речник на селищата (1989: 233). [обратно]

7. Каралии - днешното село Красен, Генералтошевско. Село в България от 1878 до 1913 г. и от 1940 г. Преименувано с министерска заповед 2191, обнародвана на 27.06.1942 г. Към днешното с. Красен през 1942 г. е присъединено предишното с. Белоклас. Вж. Речник на селищата (1989: 158). [обратно]

8. оттогаз - в първата публикация е изписано разделно „от тогаз”. Започва да се пише слято от изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956). Слято е изписано и в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

9. В изданието от 1973, 1978 и 1983 година погрешно е написано „окръжна”. [обратно]

10. вдругиден - изписано е разделно „в други ден” в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

11. На това място в първите издания на романа е имало запетая. Тя отпада в изданието в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956), както и в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

12. чердак - висока покрита площадка на къща.

В изданието на романа в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983) е дадено според съвременната книжовна норма - „чардак”. [обратно]

13. 1926 г. - по това време Южна Добруджа, чиито реалии авторът визира в романа си, е под румънска власт. Първоначално тя е завладяна за периода 1913-1916 г. и по-трайно през 1919-1940 г. През септември 1940 г., след сключването на Крайовския договор, Южна Добруджа е възвърната на България. 1926 година е лоша за добруджанци. През юли за три-четири дни румънски жандармерийски банди избиват 45 селяни от Старо село, Сеново, Денизлер и др. Само месец след това българска полицейска потеря обгражда и след сражение убива Дочо Михайлов и трима негови четници. Съществуват съмнения, че разочарован от коминтерновските игри, Д. Михайлов умишлено се подлага на куршумите. След неговата смърт приключва четническият период на борбата в поробена Добруджа.

В романа „Приключенията на Гороломов”, въпреки посочената година - 1926 г., няма и бегъл намек, че героите живеят под румънска власт. Напротив - повествованието акцентува (както никога у Йовков!) върху българския политически живот и нрави. Писателят транспонира актуалните въпроси на деня в Царство България на „добруджанска почва”. А в България още в началото на 1926 г. проф. Ал. Цанков подава оставка на правителството си. Новото (второ поред сговористко правителство) е съставено от партийните среди с министър-председател А. Ляпчев. Самият проф. Ал. Цанков обаче става председател на Народното събрание. През февруари същата година е гласувана амнистия, въпреки че тя е частична и условна. В края на 1926 г. на българското правителство е отпуснат заем, който се използва за настаняване на бежанците (бежански заем).

По същото време самият Йовков е извън България. Той е чиновник в Българската легация в Букурещ. [обратно]

14. смеяха - „смееха” в изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956), както и в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

15. веднаж - „веднъж” в изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956), както и в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

16. не знаеше - в първата публикация на пета глава отрицателната частица „не”, вероятно поради техническа грешка, е изписана слято с глагола - „незнаеше”. [обратно]

17. извличаше се - израстваше.

В изданията на романа до Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956) словоформата е дадена като „изличаше се”. От Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983) нататък е „извличаше се”. [обратно]

18. На това място неправилно е поставена запетая в изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956), както и в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

19. В първата публикация - „порастнала”. [обратно]

20. Дядо Станьо Чобански от с. Каралий (дн. Красен) си спомня, че всъщност по стените на кръчмата на Филип Сивков от същото село били окачени портретите на всички партийни лидери. Който бил на власт - на лично място, който бил в опозиция - в кьошето. По този повод Йовков често се шегувал: „Филипе, галиба този скоро ще го потулиш в кьошето!” Вж. Волен (1973: 58). А колегата учител на Йовков Ловчо Стоянов си спомня, че селяните често разказвали за преспиването на Димо Райнов в Джурковата кръчма и за съня му, че се бори с Радославов. Вж. Минев (1969: 355). [обратно]

21. В първата публикация на главата погрешно е изписано „можеще”. [обратно]

22. Д-р Константин Стоилов Стоилов (1853-1901) - доктор по право. Един от лидерите на Консервативната партия. Частен секретар на княз Александър Батенберг, а по-късно и началник на политическия му кабинет. От 28 юни до 20 август 1887 г. е министър-председател и министър на финансите. В началото на 90-те години на 19. в. е един от инициаторите за създаване на т.нар. „съединена легална опозиция” против първия стамболовистки режим. След падането на Стамболовото правителство (май 1894 г.) е поканен от княз Фердинанд да оглави новия кабинет. В края на юни 1894 г. полага основите на Народната партия, която от декември същата година до януари 1899 г. възглавява самостоятелно управлението на страната. Като министър-председател д-р К. Стоилов допринася за нормализиране на дипломатическите отношения между България и Русия и за международното признаване на княз Фердинанд за законен български владетел. Вж. Куманов (1991: 141-143). [обратно]

23. Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) - до 1883 г. е един от лидерите на Народната (съединистка) партия. В края на 1883 г. се премества в София и поема управлението на Българската народна банка. Един от главните инициатори за покровителствената политика на българската държава спрямо родната ни индустрия и занаяти, за създаването на търговско-индустриалните камари в страната, както и за преустройството на земеделските каси, създадени в страната още през 1878 г. През 1901 г., след смъртта на д-р К. Стоилов, е определен за лидер на Народната партия. От 22 февруари до 25 октомври 1901 г. Ив. Гешов е председател на XI ОНС, а от 16 март 1911 г. до 1 юни 1913 г. е министър-председател и министър на външните работи на коалиционния кабинет от народняци и прогресивни либерали. От 26 юни до 23 юли 1913 г. е председател на XV ОНС. След сливането на Народната и Прогресивната партия е един от нейните лидери. Вж. Куманов (1991: 144-147). [обратно]

24. На това място в изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956), както и в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

25. Д-р Васил Христов Радославов (1854-1929) - доктор по право на Хайделбергския университет. Първоначално е привърженик на Либералната партия. По-късно преминава на страната на Ст. Стамболов и новообразуваната от него Народнолиберална (Стамболова) партия. На 16 август 1886 г. д-р В. Радославов е назначен за министър-председател и министър на външните работи до избора на новия български княз - юни 1887 г. Принуден да подаде оставка, той скъсва със Ст. Стамболов и през 1887 г. създава своя партия под името Либерална. След падането на Стамболовото правителство е включен в кабинета на д-р К. Стоилов, но скоро подава оставка поради разногласия с министър-председателя. Д-р В. Радославов отново излиза на преден план в политическия живот на страната след падането на народняшкото правителство през януари 1899 г. Управлението минава в ръцете на неговата партия, в чиито два кабинета той е министър на външните работи. В началото на юли 1913 г., след падането на коалиционното правителство на д-р Ст. Данев и отказа на Ал. Малинов да формира кабинет, с тази задача е натоварен той. По-късно то въвлича България в Първата световна война на страната на Австро-Унгария и Германия. Така д-р В. Радославов става един от виновниците за последвалата нова национална катастрофа. Всичко това заставя цар Фердинанд да се раздели с неговото правителство през юни 1918 г., когато то е заменено с кабинета на Ал. Малинов. Вж. Куманов (1991: 158-162). [обратно]

26. Димитър Стоянов Тончев (1859-1937) - първоначално политически съидейник на Ст. Стамболов, а след това на д-р В. Радославов. Включен в правителството на Радославов като министър на правосъдието (16-26 август 1886 г.). Същия пост заема и в кабинета на Ст. Стамболов (12 декември 1888-20 септември 1891 г.). В правителството на д-р К. Стоилов е министър на търговията и земеделието (19 май-2 октомври 1894 г.). По-късно, по време на радослависткия режим оглавява Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (19 януари 1899-27 ноември 1900 г.). Заедно с група свои съмишленици през пролетта на 1904 г. напуска радославистката партия и основава нова политическа групировка под името Младолиберална партия. През 1913 г. огново участва в кабинета на д-р В. Радославов като министър на финансите (4 юли 1913-21 юни 1918 г.). Един от главните виновници за въвличането на страната в Първата световна война и за последвалата Втора национална катастрофа. Вж. Куманов (1991: 163-164). [обратно]

27. Петко Стойчев Каравелов (1843-1903) - брат на изтъкнатия наш национален революционер и писател Любен Каравелов. Един от лидерите на Либералната партия в Княжеството. Министър на финансите в кабинета на Драган Цанков (24 март-28 ноември 1880 г.); министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 г.-27 април 1881 г.). От 29 юни 1884 г. е отново министър-председател, възглавява Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и е управляващ министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г.-9 август 1886 г.). След детронирането на княз Ал. Батенберг (август 1886 г.) е поставен начело на втория временен кабинет. Включен е и в състава на Регентския съвет до избирането на новия български владетел. През 1894 г. П. Каравелов преименува възглавяваното от него течение в Либералната партия на Демократическа партия. След спечелването на парламентарните избори през януари 1901 г. Демократическата партия излъчва П. Каравелов за министър-председател. В съставения коалиционен кабинет той поема и Министерството на финансите. След бламиране на кабинета му през декември 1901 г. П. Каравелов подава оставка. Вж. Куманов (1991: 134-137).

В основен фонд „Йордан Йовков” на Дом-паметник „Й. Йовков” - Добрич под инв. № 1930 се съхранява ксерокопие на пощенска карта, изпратена от с. Чифуткьой (днес с. Йовково, Добричка област) през есента на 1901 г. от току-що завършилия гимназист Йовков до неговия съученик от Първа мъжка гимназия в София Георги Соколов. Пощенската карта е с лика на Петко Каравелов и с надпис на френски език, представящ го като министър-председател и министър на финансите. Интересен е фактът, че младият Йовков избира за своето закачливо послание на латински език тъкмо пощенска карта с лика на П. Каравелов. Много е вероятно и текстът върху картата да е донякъде инспириран от фигурата на държавника. Неслучайно в писмото до съученика присъстват фрази като „баща на отечеството” и „трибун на българския народ” (срв. Паскалева 2005: 16-18). [обратно]

28. Александър Стоименов Стамболийски (1879-1923) - присъства на учредителния конгрес на БЗНС в Плевен (края на декември 1899 г.) Включва се в съюзното движение от 1902 г. Под негово ръководство се изработва първата програма на БЗНС (1905 г.). Той развива огромна дейност за организационното укрепване на БЗНС в периода до войните и след тях. За антивоенната си дейност през 1915 г. е касиран като народен представител, арестуван и осъден на доживотен затвор. На 25 септември 1918 г. е освободен от затвора и заедно с д-р Райко Даскалов и група министри и народни представители е изпратен при въстаналите войници, за да спре тяхното настъпление към столицата. На 27 септември 1918 г. е провъзгласен за председател на временното правителство. Включен като представител на БЗНС в коалиционния кабинет на Т. Теодоров, формиран на 28 ноември 1918 г. На 7 октомври 1919 г. Ал. Стамболийски съставя правителство с помощта на Народната и Прогресивнолибералната партия, а от май 1920 г. възглавява самостоятелен кабинет на БЗНС. На 27 ноември 1919 г. като министър-председател на България подписва Ньойския мирен договор. Извършването на военния преврат на 9 юни 1923 г. заварва Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, където след няколко дни е зверски убит. Вж. Куманов (1991: 203-208).

Много показателно е отношението на Йовков към деветоюнския преврат, изразено пред проф. Сп. Казанджиев в разговор от 16 януари 1931 г.: „Девети юни беше една грешка. Аз и сега се дразня, когато прославят тая дата и особено кагато я свързват с някакъв подвиг, сторен за България и за българския народ. Какво общо собствено има цялата тая прослава с действителността, която настъпи след девети юни? Нищо! Слязоха едни, за да се качат други - това бе всичко! Интелигенцията нема достатъчно време да се покае и прочисти. Същата, която докара катастрофите на България, пое държавата отново и я поведе по старите пътища. Днес тя е по-грешна, по-утвърдена в злото. Не знам само дали народът ще намери сили в себе си за нов подем - иначе всичко е загубено...”. Вж. Казанджиев (1980: 53). [обратно]

29. Александър Павлов Малинов (1868-1938) - включва се в обществено-политическия живот на страната като съмишленик на Демократическата партия. Привлича вниманието на П. Каравелов и през 1903 г. е определен от него за временен ръководител на партията за периода, през който Каравелов смята да се лекува в чужбина. Смъртта на Каравелов е причина Ал. Малинов да стане новият постоянен лидер на Демократическата партия. Оглавява самостоятелен кабинет на своята партия от януари 1908 до септември 1910 г. Взема дейно участие в обявяване независимостта на България през 1908 г. и в изготвяне на проекта за измененията и допълненията на Търновската конституция, гласувани от V ВНС (1911 г.). В началото на юли 1913 г. е поканен от монарха да състави ново ширококоалиционно правителство, но не успява, защото партийните лидери не се съгласяват да влязат в общ кабинет. Оказал се в безизходица, Малинов отказва мандата. През юни 1918 г. отново му е предложено да състави кабинет. В новото правителство той е и министър на външните работи. В края на септември същата година е подписано примирието с победителите, но при много тежки условия. В края на ноември 1918 г. правителството на Малинов подава оставка и постепенно минава в опозиция. На 29 юни 1931 г. отново става министър-председател на България от името на коалицията Народен блок (Демократическата партия, БЗНС „Врабча 1”, Радикалната партия и крилото на Националлибералната партия, възглавявано от Георги Петров), но за кратко - до октомври същата година, когато подава оставка по „здравословни причини”. Умира в навечерието на изборите за XXIV ОНС. Вж. Куманов (1991: 165-170).

В разговорите си със Сп. Казанджиев Йовков неведнъж обсъжда личността на Малинов. Например на 10 октомври 1930 г. Казанджиев записва: „Йовков гледа фигурата на Малинов, който върви бавно, и казва: „Цялата улица се изпълни с меланхолия; тая бавна крачка, тия очи и този отпуснат нос... Тоя ли човек ще влива кръв в жилите на България и той ли ще я спасява?... Да не вярваш! Той приляга само за някакъв религиозен, погребален ритуал. Загледвал ли си се някога в очите му? Сякаш гледат някъде отвъд. Какво има той с нас, със света? Все ми се струва, кога го срещна, че иде от оня свят - пратеник на мъртвите, - за да повярваме в задгробния живот...”. Вж. Казанджиев (1980: 45).

Около година по-късно (18 октомври 1931 г.) Йовков отново споделя пред Казанджиев, смеейки се: „Чета още веднъж речта на Малинова от завчера, след като го избраха за председател на камарата. Чист хамлетовски дух. Една тиха радост на меланхолията. Малинов има една хубава черта, че разбира кога трябва да си отиде, и винаги има силата да си отиде.” Вж. Казанджиев (1980: 72). [обратно]

30. Тодор Тодоров - вж. Теодор Иванов Теодоров (1859-1924) - председател на VIII ОНС (1894-1896 г.), след което участва в правителството на д-р К. Стоилов (1896-1899 г.). В коалиционния кабинет на Ив. Гешов (1911-1913 г.) и на д-р Ст. Данев (юни-юли 1913 г.) е министър на финансите. Участва и в правителството на Ал. Малинов (октомври-ноември 1918 г.) като министър на външните работи и изповеданията. От края на ноември 1918 г. до началото на октомври 1919 г. е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. Ръководи българската делегация в Париж за изготвяне на мирния договор на страната. Един от яростните противници на управлението на БЗНС (1919-1923 г.). След сливането (ноември 1920 г.) на Народната партия, Прогресивнолибералната партия и Обединената народнопрогресивна партия е един от лидерите на новата политическа групировка. Като министър в правителствата от 1911-1913 г. е обвинен като един от главните виновници за националната катастрофа от 1913 г. Вж. Куманов 1991: 173-174). [обратно]

31. Андрей Тасев Ляпчев (1866-1933) - в края на 19. век влиза в редовете на Демократическата партия и бързо се издига до един от нейните лидери. В самостоятелното управление на партията (1908-1911 г.) първоначално е министър на земеделието и търговията, а след това възглавява Министерството на финансите. Същия пост запазва и в кабинета на Ал. Малинов. В коалиционното правителство на Т. Теодоров (ноември 1918-май 1919 г.) му е поверено Министерството на войната и той става първият цивилен военен министър в България след Освобождението. След бламирането на Цанковото правителство (януари 1926 г.) възглавява новия сговористки кабинет (януари 1926-юни 1931 г.). Успех за правителството му е сключването на бежанския (1926 г.) и стабилизационния (1928 г.) заем. След разцеплението на Демократическия сговор през май 1932 г. застава начело на едното от обособилите се в него две самостоятелни течения. Вж. Куманов (1991: 194-196). [обратно]

32. Бившия - Тодор Стоянов от с. Каралии, брат на Ловчо Стоянов, колега учител на Йовков от с. Каралии. Т. Стоянов е бил кмет на родното си село, откъдето му излиза прякор Бившия. Вж. Минев (1947: 260). [обратно]

33. Данаил - селянин от с. Чифлик Мусубей (днес Долен извор, Добричко). Вж. Минев (1947: 260). Прототип и на герои от други Йовкови разкази: Данаил от „Съд” (Минев 1969: 271); Давид Кьосето от „Стари хора” (Минев 1969: 342). [обратно]

34. Даскал Гатю - вероятно това е даскал Ангел - бивш частен учител в с. Чифлик Мусубей, когото Йовков е изобразил и в разказа си „Празно гняздо” от сборника „Женско сърце” (1935 г.). Вж. Минев (1947: 260). [обратно]

35. партийо - до изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956) включително формата е дадена като „партио”. [обратно]

36. В първата публикация липсва точката. [обратно]

37. „Идем ли...”е с малко „и” до изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956) включително. [обратно]

38. В първата публикация на главата „Гунйов”. [обратно]

39. В първата публикация „Гуневица”. [обратно]

40. Гуньов - пресъздаден е добричкият гражданин Андрей Гунев, родом от гр. Елена. Околийски началник в Добрич през 1895-1899 г. Председател на Народната партия в Добрич, която през 1895 г. печели изборите в града. На 27 декември 1898 г. на Шадраванския площад в Добрич е организиран голям митинг срещу народняшкото управление (общо в страната са организирани около 400 такива митинга). За да го провали, А. Гунев нарежда митингът да се проведе на площада пред кръчмата на Илия Кокинос и хотел „София”. В определения ден Шадраванският площад е ограден от конни и пеши стражари, които са получили заповед да не допускат никого на площада. Те обаче не издържат натиска на тълпата. При сблъскването един конен стражар убива гражданина Серафим Николов. Опозицията използва убийството, за да компрометира околийския началник А. Гунев. Гунев е и редактор на добричкия лист „Добруджанец” (1901-1906, 1911 г.) - орган на Народната партия в Добрич. Занимава се също със застраховки, с представителство и продажба на земеделски машини и др. Собственик на хотел „Велико Търново” и на склад за земеделски машини. Вж. Минев (1969: 357) и История на град Толбухин (1968: 193-194, 199). [обратно]

41. Гуньовица - Гунев е известен най-вече с хубавата си жена - бяла, едра, пълна. В Добрич и в околията, когато стане дума за хубава жена, най-напред се споменава името на Гуневица. Вж. Минев (1947: 260). [обратно]

42. „Отложени са изборите. Няма да разтурват камарата.” - тази част от репликата е добавена ръкописно от Йовков към първата публикация на главата. В края на репликата писателят прибавя и изречението: „Решили камарата да изкара докрай мандата си”, което по-късно зачерква. Въпреки това то присъства в първото издание на романа от 1938 г. и в изданието от 1956 г., включено в Събраните съчинения на писателя в седем тома. [обратно]

43. Вестник „Мир” (1894-1944) - едно от най-дълготрайните български периодични издания. Първоначално печатен орган на Народната партия. Основател и главен редактор на изданието е д-р К. Стоилов. Излиза непрекъснато от 1894 г. до края на Първата световна война. Финансира се от акционерно дружество „Мир”, създадено през 1899 г. От 1920 г. (бр. 6 143) е с подзаглавие „Орган на Народнопрогресивната партия”, а от 1922 г. (бр. 6 568) е без подзаглавие. Първоначално излиза три пъти в седмицата - вторник, четвъртък и събота; от 1905 г. (бр. 1 543) е всекидневник. Представлява интересите на едрата буржоазия в България. Русофилски, а по-късно англофилски вестник. В течение на 50-годишния си живот публикува разнообразни исторически и литературни материали. Негови сътрудници са били: Иван Вазов, Михаил Маджаров, Антон Страшимиров, Ана Карима и др. През 1911-1912 г. излиза „Седмична литературно-обществена прибавка „Мир”. На 10.02.1914 г. вестникът има извънреден брой със заглавие „Кои са виновниците за катастрофата?”. За известно време в. „Мир” се печата в печатницата на осигурително дружество „Балкан”. Вж. Български периодичен печат (1962: 477-478).

Разговор на Йовков със Сп. Казанджиев от 2 октомври 1930 г. свидетелства за това, че писателят също е следял в. „Мир”. Конкретният повод за споменаване на изданието е обсъждането на „Диарбекирският дневник”, печатан в 15-тина броя на вестника. Оказва се, че Йовков също познава подлистника на в. „Мир”, където е публикуван Дневникът, и взема отношение по въпроса. Вж. Казанджиев (1980: 43-44). [обратно]

44. долнята - „долната” от изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956), както и в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

45. В първата публикация „отпустната”. [обратно]

46. народняци - привърженици на Народната (Народняшката) партия. Образувана след правителствената промяна от 19 май 1894 г. от новия министър-председател д-р К. Стоилов. В състава й влизат бивши дейци от старата Консервативна партия от Княжеството и от бившата Народна (съединистка) партия от Източна Румелия. Получава подкрепата на най-богатите търговски и банкерски фамилии в страната - Гешови, Бурови, Губиделникови, Яблански и др. Вж. Куманов (1991: 28-32). [обратно]

47. В първата публикация „очуди се”. [обратно]

48. Запетаята е според първата публикация на главата, характерен пример за Йовковата употреба на запетаи. Писателят обикновено обособява обстоятелствените пояснения. [обратно]

49. При първата публикация „поуслуша”. [обратно]

50. До изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956) включително на това място има запетая. [обратно]

51. Иван - според Георги Вълчев и Ловчо Стоянов, колеги учители на Йовков, Иван Вълчев е действително лице от с. Чамурлии (днес с. Житен, Добричко). Вж. Минев (1947: 257; 1969: 352). [обратно]

52. Гороломов - според Георги Димитров прототип на Гороломов е Тачо Караколев от Свищов, известен с прякора Нен Тачо, инспектор на осигурително дружество „България”. Т. Караколев бил със среден ръст, жив, пъргав, с малка брадичка и буйни мустаци. Пътувал навсякъде из България по осигуровки. Обличал се доста елегантно, говорел хубаво и убедително. Обичал веселието и често устройвал гуляи. Пеел хубави народни песни и свирел на китара, която неотлъчно била с него. Китарата му била поставена в една червена торба. Знаел много анекдоти и умело ги използвал в речта си. Бил голям картоиграч. Вж. Минев (1947: 319). А Ловчо Стоянов посочва като прототип на Гороломов добричкия чиновник по съдебни дела в Земеделската банка Генко Василев, с прякор Рогача. Вж. Минев (1969: 352). Според Георги Вълчев пък образът на Гороломов е съчетание между характеристиките на три действително съществували лица - Тачо Караколев, Генко Василев и самия Йордан Йовков. Вж. Минев (1947: 258). [обратно]

53. знаяха - „знаеха” от изданието на романа в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956), както и в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

54. Пчеларово - село в Добричко от 1878 до 1913 и от 1940. Старото му име е Ели бей. Преименувано с Указ 201 от 2.09.1898 г. Вж. Речник на селищата (1989: 223). [обратно]

55. При първата публикация тази запетая липсва. [обратно]

56. вкъщи - „в къщи” в изданието на романа в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

57. Полезни съвети за аквизиторите по живот (1922). Брошура за служебно ползване на осигурително дружество „Балкан”. Връща се при предаване книжата на деятеля. Светлорезедава на цвят. Съдържа конкретни примери и диалози, които демонстрират как аквизиторът да събужда интерес у клиентите си и как да ги привлича към застраховане. [обратно]

58. Тирето липсва до изданието на романа в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983). [обратно]

59. В първата публикация „сегис-тогис”. [обратно]

60. В първата публикация тук има запетая. [обратно]

61. Тирето липсва в първата публикация. [обратно]

62. Тирето липсва в първата публикация на главата. [обратно]

63. В първата публикация запетаята липсва. [обратно]

64. В изданието на романа в Събрани съчинения в шест тома (Йовков 1973, 1978, 1983) двоеточието е необосновано заменено със запетая. [обратно]

65. В първата публикация е „ставам”. Още в първото издание обаче са се съобразили с редакция на самия Йовков, който ръкописно поправя „ставам” на „станах”. [обратно]

66. Токата - Тодор Панов е бивш общински кмет в с. Карасулар (днес с. Ловчанци, Добричко), но Йовков го пренася в с. Пчеларово. Бил е къс и набит човек, със сипаничаво лице; рус, с руси мустаци. Вж. Минев (1947: 261, 319). [обратно]

67. Токата беше радославист... - привърженик на Либералната партия на д-р В. Радославов, печелила общински избори преди войните. Тя е управляваща през периода юли 1913-юни 1918 г. Но след войните лидерите й попадат под ударите на Закона за съдене и наказание на виновниците за Втората национална катастрофа (22.11.1919 г.). Д-р В. Радославов междувременно напуска страната и остава до смъртта си в Германия. [обратно]

68. Що не вървите в черква? - срв. сходен мотив в „Жетварят” („Поп Дочо поздрави енориашите си, които никога не виждаше в черква, но затуй пък всякога ги намираше в кръчмата...”.); също І д. на драмата „Албена”. [обратно]

69. В първата публикация „клепачи”. Редактирано от Йовков на „мигли”. [обратно]

70. „то се знае” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

71. „престана да се преструва” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

72. „вземе ли да държи някой реч и” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

73. Правителство... конституция... широки народни маси - спазването на Търновската конституция като платформа издига опозиционният Конституционен блок, съществувал от юли 1922 г. до август 1923, представляващ коалиция от Обединената народно-прогресивна, Демократическа и Радикална партия. Тази платформа е възобновена в програмата, с която се представя Народният блок на изборите за ХХІІ ОНС от 21.06.1931 г. Народният блок е коалиция на две крила от БЗНС, Демократическата партия, Радикалната партия, едно от крилата на Националлибералната партия; нейни лидери са Ал. Малинов, Н. Мушанов. Той възниква в опозиция на Демократическия сговор.

За възстановяване на конституцията настоява и Петорката - коалицията на БЗНС-Врабча 1, Демократическия сговор, Националлибелалната партия, десницата на БРСДП и Радикалната партия от 1936, наричана Конституционен блок.

За „широките наши обществени слоеве”, „нашите народни маси”, „широките работни слоеве” или „широките народни маси” се говори в редица публикации на в. „Радикалска борба”, излизал във Варна (6.VІІ-12.VІІІ.1919), срв. ст. „Нашата задача”, бр. 1. [обратно]

74. Попът от с. Дели Юсуф Куюсу (днес с. Лозница, Добричко) действително е познат като пияница. Вж. Минев (1969: 355). [обратно]

75. В първата публикация липсват кавички, а мислите на Гороломов са представени чрез тире като пряка реч. [обратно]

76. ...усети, че единият му крак позатрепера - знак, че героят желае да ораторства - срв. предходните глави. [обратно]

77. Радославов удуши България - има се предвид управлението на правителството на д-р В. Радославов (юли 1913 г.-юни 1918 г.), по време на което България преживява катастрофата след Междусъюзническата война и влиза в Първата световна (европейската) война на страната на Тройния съюз (и отново е изправена пред катастрофа). [обратно]

78. Разправят ми за 16 юни. - на 16 (29) юни 1913 г., при краткото управление на д-р Ст. Данев, българските войски, по нареждане на монарха, нарушават сключеното след Балканската война примирие и преминават река Брегалница, започвайки печалната Междусъюзническа война. [обратно]

79. Всички, всички са виновни. - след приемането на Закона за съдене и наказание на виновниците за Втората национална катастрофа земеделската власт започва атака срещу традиционните парламентарни партии. През ноември 1922 е проведен референдум за съдене на всички правителствата от периода (с премиери Ив. Ев. Гешов, Ст. Данев, д-р В. Радославов, Ал. Малинов). Разговорът отразява политически теми от този период, особено около есента на 1922 г., макар че подобни теми са останали навярно и по-късно. [обратно]

80. Гешев например? Той си даде оставката. - това става на 1 юни 1913 г., когато Ив. Евст. Гешов предава властта на коалиционното правителство на д-р Ст. Данев (юни-юли 1913 г.). [обратно]

81. да доде на власт антантофилската опозиция - в периода 1913-1914 г. тази опозиция е представена от партиите: Народна, Прогресивнолиберална и Демократическа, а БЗНС, БРСДП (широки социалисти) и Радикалната партия са против участие във войната, както и БРСДП (тесни социалисти). Опозиционните буржоазни партии се обединяват по-късно в Граждански блок и са мнозинство в ХV ОНС от 1913 г. По това време правителствената власт е в ръцете на Либералната коалиция (либерали, радослависти; народнолиберали, стамболовисти; младолиберали, тончевисти), която клони към Централните сили. Министър-председател е д-р В. Радославов. Проведените избори през ноември 1913 г. отново са спечелени от съглашенофилските партии, но правителството разпуска Народното събрание и насрочва нови избори през февруари 1914 г., спечелени този път от Либералната коалиция. [обратно]

82. ако не бяха гласували с бели бюлетини... - парламентарните избори през есента на 1913 г. са спечелени от опозиционните партии (вж. бел. по-горе), но те не успяват да свалят правителството. Опозицията не постига единодействие още при гласуването на общ кандидат (Димитър Драгиев) за председател на Народното събрание. Тесните социалисти въобще не гласуват, а земеделците - най-многобройната опозиционна група - гласуват с бели бюлетини и при все че е малцинство, правителствената Либерална партия успява да прокара своя кандидат. След това правителството обявява камарата за „недееспособна” и я разтуря. Новите избори през февруари 1914 г. са спечелени от либералите с гласовете на новоприсъединения гюмюрджински окръг. Вж. Чилингиров (1919: 48-49). [обратно]

83. Бай си, бабо, за бълхи. - поговорката употребява и друг Йовков герой: Гунчо Митин в първата си реплика от І действие на драмата „Албена” („Бая си за бълхи.”). [обратно]

84. ...Данаил хитро намигна... - с поведението си в епизода селянинът Данаил напомня за хитроумния подигравач Данаил от разказа „Съд”. [обратно]

85. В първата публикация липсват кавички, а мислите на Гороломов са представени чрез тире като пряка реч. [обратно]

86. ...моди, които съблазняват... - такива укори са отправени към следвоенното столично общество и в други текстове: срв. Иван Вазов („Един излет из сенките на нашия живот”, в. „Напред”, окт. 1919); Г. П. Стаматов („Малкият Содом”, 1922). [обратно]

87. всевъзможни празници - укор, отправян към Земеделското управление, срв. Милев (1976). [обратно]

88. оная Патагония отляво... - има се предвид неразборията сред различни крила на левите партии (широки и тесни социалисти, радикали, земеделци). В противоположния „десен” политически спектър в началото на 1930-те Народният блок лансира тезата, че трябва да се търси консолидиране на обществото и обезсилване на деструктивните леви сили с умереност и силна власт, а не чрез драстично противопоставяне и терор, както е при управлението на Демократическия сговор. Срв. и по-долу. [обратно]

89. „наивно” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

90. ...децата на ония борци и герои, които възпяваме - явно тук се имат предвид героите от предходните три войни. За съдбата на семействата на борците за национална свобода пише (либералът) Захари Стоянов (в Предисловието към „Записките”). [обратно]

91. употребихте две чуждици - подобно на даскал Гатю, който коментира езика (чуждиците) на Гороломов, Нона („Чифликът край границата”) се шегува с езика на Манолаки.

В началото на 1930-те години проблемът за чистотата на родното слово се обсъжда активно в периодиката. Борбата срещу чуждите думи се води най-вече от списанията „Родна реч”, „Българска реч”, „Юридически преглед”, „Философски преглед”, „Съвременник”. И в други списания и вестници все по-често се появяват бележки и статии, в които се обосновава гонитбата на чуждите думи. Особено продължителна и крайна борба срещу тях води в. „Мир”, чийто читател е и персонажът даскал Гатю. Под заглавие „Избягвайте чуждиците” в течение на 1936-1938 г., отначало почти всекидневно, се посочва необходимостта да се пречисти българският език от чужди думи. Автор на повечето от поместените бележки е самият главен директор - Борис Вазов (с псевдоним Черноризец Храбър). Бележките биват добре посрещнати от читателите и в следващите броеве се поместват все по-често техни писма. По страниците на в. „Мир” в течение на две години са публикувани около 200 читателски писма. Но поради това, че самият завеждащ отдела „Избягвайте чуждиците” е с крайни пуристични възгледи и без особена езикова подготовка, борбата скоро се превръща в безогледна гонитба на абсолютно всички чужди думи. Вестник „Мир” става трибуна на случайни „словотворчески” хрумвания, на различни богоровски по вид предложения, които обаче успяват да увеличат тиража на изданието, защото допадат на „родолюбивите” българи. Това проличава в повечето от писмата. Така борбата против чуждите думи се води вече от позицията на крайния пуризъм и езиков шовинизъм.

Против засилващия се краен пуризъм се изправят някои езиковеди, учени и писатели. В сп. „Просвета” (1939 г.) Ив. П. Плачков също се възправя срещу крайния пуризъм. Изтъква, че бихме станали смешни, „ако речем да намерим чисто български думи за алгебра, атмосфера, квадрат, куб, музика, интерес, публика” и др. Вж. Москов (1958).

„Въздушие” изглежда като читателско предложение от в. „Мир”. Може да е и Йовково „словотворчество”, провокирано от този злободневен тогава въпрос. „Черногледство” е възприет в езика ни „превод” на чуждата дума „песимизъм” (от фр. pessimisme по лат. pessimus ‘най-лош’). [обратно]

92. Иван Пеев - общински стражар от Каралии. Вж. Минев (1947: 261). [обратно]

93. Янко - бивш общински стражар от Каралии. Вж. Минев (1947: 261). [обратно]

94. Знайме ги тез примери - един от „полезните съвети” към аквизитора изтъква именно силата на примера. [обратно]

95. Високият селянин с обецата гледаше намръщено, с омраза - можем да прокараме аналогия между омразата на персонажа към кмета Токата и враждата на Гроздан към селския първенец Вълчан в „Жетварят”. [обратно]

96. „Някой сграбчи портрета на Гешев и го тръшна на земята” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

97. други два юмрука по гърба му - сцени с побой показват и други Йовкови произведения: „Най-вярната стража” (султанът бие Косан); Гроздан удря плесница на Вълчан в „Жетварят”; Татар Христо посяга на другоселеца в „Другоселец”; Рали блъсва назад Златил, който полита и пада („Боряна”); Нейчо и Гърдю се нахвърлят със сопи върху Манолаки в „Чифликът край границата”. [обратно]

98. „в кръчмата” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

99. В ръкописната поправка думата е съкратена до „Гор.” и заменя местоимението „го” от първата публикация на главата. Имайки предвид другите Йовкови текстове, сякаш е логично името на героя да е в падеж. Така го е разчела и Деспина Йовкова в първото издание на романа. [обратно]

100. ле. - такава абревиация на паричната единица, различна от днешната (на сричка вместо на първата буква) срещаме при записана автентична устна реч в търговски тефтери, съхранявани в музея на читалище „Искра” в гр. Казанлък от 1860 и от 1893 г., които цитира Чудомир (1971). Там възрожденският търговец отбелязва: „Април 7-ий, сряда са гледа Лалиното дело и платих на адвокат Мирюв 8 ле.”. [обратно]

101. наперен като петел - сравнението от първата публикация липсва в трите самостоятелни издания на романа от 1938, 1940 и 1943 г., както и в изданието му в Събрани съчинения в седем тома (Йовков 1956). [обратно]

102. „и си подсвиркваше” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

103. „когато Рачо доде да му каже, че в кръчмата се държат речи, той прати „момчетата” да предизвикат скандала, а след туй отиде той и арестува ония, които му трябваха” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

104. Други времена бяха. - намек за крилатата фраза за политиката „со кротце, со благо и со малко кютек”. Приписват я на Андрей Ляпчев, който поема властта от януари 1926 г. От друга страна, в епизода са явни алюзиите с „избирателите” на бай Ганя. [обратно]

105. „Тогаз тия работи минаваха” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

106. „как селяните одумват случката” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

107. „той” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

108. един изпаднал живописец, самоук - образът буди асоциации с Недко от „Жетварят”. [обратно]

109. „погледна. Прочете още един-два и пак го погледна. После” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

110. Ей нà - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

111. „Не си се явил първия път. Сега те искат под стража.” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

112. „изгледа Гороломова, поклати глава и седна. Той” - липсва в първата публикация, добавено от Йовков след редакция на текста. [обратно]

 

 

ОБЯСНИТЕЛЕН РЕЧНИК НА НЯКОИ ДУМИ И ИЗРАЗИ

Афоресан: от църк. (гр.) афоресам. Отлъчвам от църквата, проклевам.

Бабаит (ин): - м. разг. (тур. babayiğit). Юначага, мъжага.

Барем: от тур. bari - поне, най-малкото.

Брава: отлично, прекрасно; от ит. bravo ‘смел’.

Врачка: вратичка.

Експромтом: арх. падежна форма от лат. еxpromtus. Според Речник на чуждите думи (1932) експромпт: реч, слово, нещо изведнаж, без подготовка стъкмено и казано, изнесено наяве; от лат. ex ‘из’ и promptus ‘прав’, глаг. prômere (pro-emere) ‘изваждам, изкарвам; показвам’. Expromptus: прич. от expromo; ‘готов’ impromtu ‘експромпт, без подготовка’. За други значения вж. Речник на чуждите думи (1970).

Занят: от рус. - зает.

Инспектор-аквизитор: според Речник на чуждите думи (1932) аквизиор е: ‘прибирател’, човек, пратен да прибира пари, особено за дружествени и осигурителни вноски; лат. от acquisitus получен, придобит; аквизиция служба на аквизитор; сравн. реквизиция. Според Речника на чуждите думи (1970) означава: лице, което е упълномощено да търси клиенти и да събира суми за сметка на дружество, предприятие и др. Според Речник на българския език (1977) аквизитор е: служител в застрахователен институт, чиято длъжност е да извършва застраховки сред населението, като е приведен пример от Йовковия роман. Значението на думата идва от лат. aquisitor ‘лице, което припечелва’.

Терминът, излязъл днес от употреба, е използван в практиката на българските застрахователни дружества от началото на века. В обращение са били и термините: деятел-аквизитор, агент, осигурителни деятели. Аквизиция е наричана комисионата върху цялата осигурена сума по „Живот”.

Капан: в селския капан... - диал. тур. кapan (клопка, капан) - място, където затварят заловен в чужд имот добитък. Практика в селските общини до колективизацията на собствеността.

Каплама: подплатена с кожи връхна дреха.

Карабина: чрез тур. karabina, нгр. от ит. carabina, а то от фр. carabine. - 1. Лека и къса бойна пушка. 2. Вид закачалка, приспособление към парашут.

Клепачи: в Речника на Н. Геров (1975) думата „клепач” е представена с четири „знаменования”, от които: 1. Кожици, що покриват окото...; 2. Космите по края на клепача, ... ресница (и др.).

Кучка: диал., спирачка на кола, каруца (пример в Речника на редки... думи /1974/ - от романа).

Кър: тур. кir, разг. ниви, ливади, пасища и др.; поле.

Лехуса: диал. родилка.

Лик: изображение на человек, образ, кадро; лик, изображение, портрет (Речник на Н. Геров 1975).

Мааза, маза: тур.-перс. зимник, изба.

Мющерия: (тур. müşteri îт ар.) разг. редовен купувач у някой търговец; клиент.

Нейсе: тур. ne ise - както и да е.

Парса: диал. (ит.-тур. parsa). Сума, бакшиш, събран от зрители след свирене или игра.

Паткан: плъх.

Пешове... пеш: тур.-перс. рeş - предна пола на дълга дреха.

Претури: липсва в Речник на Найден Геров (1975) и в Речник на редки... думи (1974).

Сеанс: в политическите сеанси...” - използвано в първото значение на френската дума séance - заседание.

Токата: според речника на Н. Геров има две думи с различно ударение (омографи): тóка: а) хващаме се за ръка, когато се срещнем, за да се поздравим, да си честитим нещо; б) чукам си чашата с чашите на другите, когато се пие за нещо. И токá: пряждило, пряжка (желязна халка с език за затягане на ремък, връв и др.).

Чомагаш: разг., рум. сiomăgaş - ďобойник, скандалджия, сопаджия (в Речник на редки... думи /1974/ - пример от романа); от тур. çomak - сопа, дебела тояга с топка, мочуга (срв. името на героя Лазар Чумакът от „Жетварят”).

Шеф: според Речник на чуждите думи (1932): глава, главен, началник на учреждение, у военни: шеф на полк, почетен глава, чието име носи полкът. Срв. фр. chef - ръководител, началник; вожд, главатар; главнокомандващ. Идва от лат. caput - глава. Като название за водач на политическа партия се употребява още по време на войните.

 

 

ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ

1. „Когато колата се прекатури, пътища много.” Вж. „Кога се катурнат колата, тогаз много пътища се отварят.” (Славейков 2003: 373).

2. „Ако една жена не вижда мъжа си, забравя го.” Вж. „Жена мъжа жалее, дор го гледа пред нея.” (Славейков 2003: 305).

3. „Бай си, бабо, за бълхи.” Вж. „Бае си за бълхити.” („Дрънка си сам.”) (Славейков 2003: 140).

 

 

ФРАЗЕОЛОГИЗМИ

1. „яре от стара коза” - „от стара коза яре”; „много хитър, опитен”.

Вж. Фразеологичен речник (2) (1975: 87).

2. „отваряй си ушите” - „отварям си/ отворя си ушите”; „слушам внимателно”.

„- Иди сега при ханъмката, и слушай, какво да й кажеш, отвори си хубаво ушите.” Ив. Вазов, „Под игото”.

„ - Що уби човека за една дъска? И що ти беше? - отваряй си хубаво ушите: влахът не умря, а премря, а пък дъската ми трябваше за мост.” Ив. Вазов, „Хъшове”.

Вж. Фразеологичен речник (2) (1975: 52).

3. „направил главата” - „направям/ направя главата”. Обикн. в свършен вид. „напивам се”.

„Седнали да се почерпят. Изпили една ока ракия. Продавачът направил главата.” А. Каралийчев, „Народен закрилник”.

„Кои са тия? Онзи пиеница... И дядо Власю е при него. Ха! Много рано направили главите.” Й. Йовков, „Албена”.

Вж. Фразеологичен речник (1) (1974: 653-654).

4. „светна ни на очите” - „светва ми/ светне ми пред /на/ очите”; „почувствам голямо облекчение, защото се освобождавам от някаква голяма грижа, беда или защото преставам да усещам някаква силна болка; олеква ми”.

Вж. Фразеологичен речник (2) (1975: 270).

5. „държа реч” - „връщам/ върна реч”; „дето има една реч”; „мятам/ метна реч”; „наклаждам/ накладя реч”.

Вж. Фразеологичен речник (2) (1975: 722).

6. „да тури в коша - Разчетим в дадения контекст като да застрахова”. Във фразеологичния речник дадено в две значения: 1. „Оставям без внимание, не разглеждам” (обикн. заявление, молба и под.). „Отхвърлям, не обнародвам, не публикувам” (печатно произведение). 2. „Включвам някого в нещо, което ще ми донесе печалба, използвам го за нещо”. „Ганка Попова, учителка, Каралии - записваше той [Гороломов], като сричаше думите... Ще я позаобиколим и нея, ще я застраховаме. И нея ще я турим в коша.” Й. Йовков, „Приключенията на Гороломов”.

Вж. Фразеологичен речник (2) (1975: 413).

Второто значение на фразеологизма е илюстрирано с цитат от „Приключенията на Гороломов” и вероятно в романа е фиксирана първата му писмена поява.

7. „просто на просто - Книжовно. 1. Трябва да се каже, че” (при наблягане върху даден факт, обстоятелство). 2. Не са нещо друго, а; в истинския смисъл на думата”. „Отвсякъде ежедневно се получават най-топли насърдчения, някои от които са просто на просто заплашителни писма до нас.” В. „Развигор”, бр. 200, 1925.

Вж. Нов фразеологичен речник (1993: 222).

8. „стъпя на здрава почва” - „имам почва под краката си” (книж.); „чувствам се сигурен в положението си”.

Вж. Фразеологичен речник (1) (1974: 450).

9. „като втрещен” - „като гръмнат”; „силно изненадан от нещо, което никак не съм очаквал (стоя)”.

„Гороломов стоеше като гръмнат. Той слушаше поразен и бе зашеметен от жестоките истини.” Ив. Вазов, сб. „Пъстър свят”.

„Войната е обявена! Ние останахме като гръмнати.” Й. Йовков, „Паметният ден”.

Вж. Фразеологичен речник (1) (1974: 482).

като треснат”; силно изненадан от нещо, което никак не съм очаквал”.

„Буби стои като треснат и дълго не може да дойде на себе си.” Св. Минков, сб. „Разкази в таралежова кожа”.

Вж. Фразеологичен речник (1) (1974: 512).

10. „докара бела на главата” - „докарвам/ докарам беля <на главата>”; „ставам причина някакви неприятности да сполетят някого.

„Тоя рошав дърдорко... може да излезе човек с връзки и да ти докара бела на главата.” Й. Йовков, „Приключенията на Гороломов”.

Вж. Фразеологичен речник (1) 1974: 264.

11. „през рамо” - „скришом, незабелязано”.

„Костадин се засмя, дето се рекло, през рамо и бутна коня напред.” Ст. Заимов, „Миналото”.

Вж. Нов фразеологичен речник (1993: 216).

12. „примират от смях” - „превивам се/ превия се от смях”; „смея се много и неудържимо” - с пример от Й. Йовков (БРФР 536).

Вж. Нов фразеологичен речник (1993: 215).

13. „от мене да мине” - „великодушно отстъпвам, съгласявам се с нещо, проявявам снизхождение или великодушие”.

„Аз трябваше да ви съставя акт, но нейсе, от мене да мине”. Й. Йовков, „Приключенията на Гороломов”.

Вж. Фразеологичен речник (2) (1975: 77).

14. „не си чист човек” - „не ми е чиста боята”, „не ми е чиста вълната”, „не ми е чиста помията”, „не ми е чиста работата”, „не ми е чист восъка”, „не ми е чист задника”, „не ми е чист косъма”, „не ми е чисто брашното”.

Вж. Фразеологичен речник (2) (1975: 773).

15. „две думи” - „две думи (казвам)”. 1. Малко, накратко (казвам). „Но - настрана англичаните. За тях ще ми падне още случай да кажа две думи, като посетим славния Лондон.” Ал. Константинов, „До Чикаго и назад”. 2. В отр. изр. „Нищо (не казва)”. „Пък Парпула е едно плямпало!... Две думи не могат да си кажат Христофор и Мона в негово присъствие”. Б. Болгар, „Близнаците”.

Вж. Фразеологичен речник (1) (1974: 249).

16. „ще го понесе на крилата си” - „давам/ дам крила”; „добивам/ добия крила”; израстват ми/ израснат ми крила”; „порастват ми/ пораснат ми крила”.

Вж. Фразеологичен речник (2) (1975: 638).

 

 

СРАВНЕНИЯ

1. „дъвче като коза (за Рачо Камберски).

2. „като икони в черква”.

В Йовковото творчество иконата понякога изпълнява и стилистични функции - става част от сравнение. „Като икона” - „сух и жълт” е болният стопанин в „Скитникът”. Лицето на дядо Иван е „строго и замислено лице като на икон” („Грешница”). А в „Стари хора” баба Въла вижда „един стар човек с голяма брада, такъв един... като че е слязъл от някоя икона”. В пародиен план сравнението е използвано в романа „Приключенията на Гороломов”. В кръчмата на Джурката ликовете на партийните „шефове” са окачени „като икони в черква”.

3. „шубата се подигна като колиба” (на Димо Райнов).

4. „като че влизаш в пристанище” (Джурковата кръчма).

5. „като вълнолом пространен навес” (на кръчмата).

6. „с дълъг нос като евреин” (за Джурката).

На евреин е оприличен и даскал Тодор от „Приключенията на Гороломов” (гл. 4., с. 60, 1983), най-вече заради брадата. Слави - кръчмаринът от Каралии, си позволява също да го сравни с продавача на „джамове” от града - Челебон.

7. „приличаха си едно на друго като зайци” (за момичетата на Джурката).

Срв. „Съвсем неочаквано Дафин видя долу на земята, изпод парцаливи вети черги, русите чорлави глави на четири деца - две момченца и две момиченца. Като бърдучета върху полицата на някой грънчар, те си приличаха едно на друго, приличаха си като зайци, но бяха едно от друго по-малки” („Скитникът”). // Йовков, Й. Събрани съчинения в шест тома. Т. 3. София, 1983, с. 26.

Иначе фразеологизмът се употребява в друг смисъл: „като зайци”, множат се; усилено, извънредно бързо (се множат).

Вж. Фразеологичен речник (1) (1974: 485).

8. „с руси коси, възбърнати нагоре като китка” (за момичетата на Джурката).

9. „като безплътен дух Рачо се промъкна”.

10. като подплашено стадо (за селяните).

Във Фразеологичния речник: „като стадо на рукло (диал.) - „в голямо количество, вкупом и в надпревара, с голямо желание или настървено”.

Вж. Фразеологичен речник (1) (1974: 511).

Срв. „Кърджалиите се спуснаха върху тях като вълци на стадо” (”Индже”). // Йовков, Й. Събрани съчинения в шест тома. Т. 2. София, 1983, с. 230.

11. „наперен като петел” (за Токата).

В речника: „като петел на бунище” - „надувам се, перча се, големея се и под.”.

Вж. Фразеологичен речник (1) (1974: 501).

Вж. също: „Прекарал човек вече, слаб и сух, с очи, дълбоко хлътнали в орбитите си, от което те изглеждаха като на кукумявка, той беше инак здрав и държелив, ходеше изправен и наперен, като петел.” - „Жетварят” (за Вълчан). // Йовков, Й. Събрани съчинения в шест тома. Т. 4. София, 1983, с. 18.

12. седеше в къщи, като лехуса” (за пребития по нареждане на Токата).

13. отдолу като из гроб (се чува гласът на Гороломов от мазата) - в см. „отдалеко, тайнствено”.

В речника с по-различен смисъл: „като (сякаш че е) от гроб изваден” - „с много лош външен вид; изпит, хилав, немощен”.

Вж. Фразеологичен речник (1) (1974: 499).

 

 

РЕЧНИЦИ

Български периодичен печат 1962: Български периодичен печат. 1844-1944. Анотиран библиографски указател. Т. I. А-М. София: Изд. на Българския библиографски иститут „Елин Пелин”, 1962.

Нов фразеологичен речник 1993: Нов фразеологичен речник на българския език. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 1993.

Речник на българския език 1977: Речник на българския език. Т. 1. София: БАН, 1977.

Речник на Н. Геров 1975: Геров, Н. Речник на българския език (1895-1904). София, 1975 (фототипно изд.).

Речник на редки... думи 1974: Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. Под редакцията на Ст. Илчев. София: БАН, 1974.

Речник на селищата 1989: Мичев, Н., Коледаров, П. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. София, 1989.

Речник на чуждите думи 1932: Младенов, Ст. Речник на чуждите думи в българския език. София, 1932 (І изд.), 1943 (ІІ изд.).

Речник на чуждите думи 1970: Речник на чуждите думи в българския език. София: Наука и изкуство, 1970.

Турско-български речник 1992: Турско-български речник. Михаил Янчев. София: Просвета, 1992.

Фразеологичен речник (1) 1974: Фразеологичен речник на българския език. Т. 1. А-Н. София: БАН, 1974.

Фразеологичен речник (2) 1975: Фразеологичен речник на българския език. Т. 2. О-Я. София: БАН, 1975.

 

 

ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ

Волен 1973: Волен, Ил. Йовков в Добруджа. // Търсене на истини. Варна: Държавно издателство - Варна, 1973.

Иванов 1988: Иванов, Ст. Джурката - един първообраз на Йовков. // Отечествен фронт, бр. 12 864, 04.03.1988.

Йовков 1956: Йовков, Й. Събрани съчинения в седем тома. Т. 6. Ред. Симеон Султанов. София, 1956.

Йовков 1973, 1978, 1983: Събрани съчинения в шест тома. Т. 6. Ред. Славка Иванова. София, 1973 (I изд.), 1978 (II изд.), 1983 (III изд.).

Казанджиев 1980: Казанджиев, Сп. Срещи и разговори с Йордан Йовков. София, 1980.

Милев 1976: Милев, Г. Юбилеи и погребения. // Милев, Г. Съчинения. Т. 2. София, 1976 (Везни, кн. 3, 30.10.1921).

Минев 1947: Минев, Д. Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му. Варна, 1947.

Минев 1969: Минев, Д. Йордан Йовков. Спомени и документи. Варна, 1969.

Москов 1958: Москов, М. Борбата против чуждите думи в българския книжовен език. София: БАН, 1958.

Паскалева 2005: Паскалева, М. Неизвестни сведения за Йордан Йовков. // Калейдоскоп. Добрич, 2005, с. 16-18.

Полезни съвети 1922: Полезни съвети за аквизиторите по живот. Брошура за служебно ползване на осигурително дружество „Балкан”. София, 1922.

Славейков 2003: Славейков, П. Р. Български притчи или пословици и характерни думи. София, 2003.

Чудомир 1971: Чудомир. Съчинения в три тома. Т. 3. София, 1971.

 

 

ИСТОРИЧЕСКИ СПРАВОЧНИЦИ

Георгиев 1971: Георгиев, В. Буржоазните и дребнобуржоазните партии в България 1934-1939. София, 1971.

История на България 1993: Стойчо Грънчаров и др. История на България. София: Изд. „Хр. Ботев”, 1993.

История на България 1996: Стайко Трифонов и др. История на България. София: Изд. „Отворено общество”, 1996.

История на град Толбухин 1968: История на град Толбухин. София, 1968.

История на третата българска държава 1993: Саздов, Д. и др. История на третата българска държава. София, 1993.

Кратка история на България 1983: Милчо Лалков, Илчо Димитров и др. Кратка история на България. София: Наука и изкуство, 1983.

Куманов 1991: Куманов, М. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери (1878-1949). София, 1991.

Спасов 2003: Спасов, Л. Проблеми на новата българска история. Ч. ІІІ. Пловдив, 2003.

Станев 1992: Станев, Н. История на Нова България 1878-1941. (1941), преизд., София, 1992.

Чилингиров 1919: Чилингиров, Ст. Партиите на националния погром. Книга за народа. София: Печатница „Балкан”, 1919. (Подписана с псевд. Прогресист).

 

 

© Йордан Йовков
© Кремена Митева, Мая Горчева - редакция и коментар
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.11.2005, № 11 (72)