ЖИТИЯ НА БЕЗДЕЛНИЦИ И ПРОПАДНАЛИ МИСТИЦИ

Калина Иванова

web

Какво предизвиква в съзнанието ни мисълта за Индия? Смътно си представяме шумни пазарища, тъмнокожи рикшари и долавяме аромат на подправки. В своята книга Николай Гроздински заобикаля всяка банална представа за тази страна и превежда читателя си отвъд очевидното, чак до границата на реалното и измисленото. С искреността на очевидеца и с фино чувство за хумор, той представя жива поредица разкази, със собствен сюжет и акцент. Въпреки вътрешните си граници обаче, книгата притежава цялостния облик на една истинска история за човешката душа и нейното източно Аз.

Героите на Гроздински са облечени в дрипи, с обезобразени тела, опразнени погледи и... не притежават обувки. Техни спътници са кравите, които преживят вестници вместо трева. Техен дом е разпокъсаният стар кашон, довян от вятъра и пропит от дъждовна влага. Ала макар да живеят на границата на физическото оцеляване, сред дима на хашиша, тези чудати образи не са трагични. Простотата на техния живот е наистина съвършена. Дъждовният сезон и неговите бури отстъпват пред слънчеви дни и сватбарски приготовления. Дните на разсеян размисъл се заменят с дни на ленива безметежност. Вечността е отегчителна, смъртта е неизбежна и затова не тревожи никого.

Просяците на Николай Гроздински не се сравняват с никого. От дъното на своята крайна бедност те притежават онова спокойствие, което е недостижимо за обществото на материалистите. "Всъщност те не бяха много радостни от това, че всички, които минаваха по пътя, се спираха да ги наблюдават, но знаеха, че хората с обувки изпитват огромна необходимост да се сравняват с нещо низшо и низвергнато, за да могат да се чувстват уверени в себе си и поради тази причина те като просяци играеха своята част от тази игра - нали за това бяха от другата страна на реката?"

Николай Гроздински подсказва, че щастието няма размер - то е достижимо за всеки, защото се измерва по много начини. Понякога то се рее над Долината на падащите облаци, понякога е в кесията на Рошлата, а може би дори в сънищата на черните влюбени прасета. Потърсете го сред тях и може би ще откриете малко щастие и за себе си.

Страниците на "Жития на безделници и пропаднали мистици" ще бъдат уютно убежище за всеки, пожелал да опознае една нова страна от призмата на човешката душевност. А тази първична и неподправена страна е не по-малко действителна от всяка друга.

© Калина Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.01.2002, № 1 (26)