Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВИЯТ ВЕК И НОВИЯТ МУЛТИМЕДИЕН ЧОВЕК

Росица Миленкова-Киен

web

През 60-те и 70-те години някои философи и социолози предвиждаха "промяна на декора в културния дискурс", "обширен декаданс на легитимността", съпроводен с отслабване на моралния закон и на юридическата норма, чиято сила за внушение и арбитраж се обезценява" и с присъщата на "световната конюнктура" и на "планетарното ставане" несигурност. Така е виждал бъдещето известният френски философ и социолог Едгар Морен през 1974 в книгата си Духът на времето. Според същия автор "За първи път човечеството е объркано от една световна цивилизация: техническата цивилизация. За първи път проблемите му могат да бъдат решени само в скалата на глобалността... Реално техниката глобализира планетата Земя"... "Всички човешки проблеми тъпчат на място, докато стремглаво се разпространяват радиовълните, електронните съобщения, атомните самолети, сателитите. Човечеството не се изтръгва от своята предистория, но ние навлизаме в нова история: планетарната епоха, или по-скоро в космическата ера... Ние сме в желязната епоха на планетарната ера". Утешително е все пак, че авторът не ни е пратил в каменната епоха. И щом вече сме upgrade-нати, да видим какви възможности дава "желязната епоха" на мултимедийния индивид от планетарната ера. Казвам мултимедийния индивид, защото мултимедията все повече навлиза в живота на човека и то навлиза с такива скорости, че самият индивид започва да изпитва затруднения в догонването й. Днес е достатъчно човек да седне пред компютъра, за да направи куп неща, което беше немислимо преди десетина-петнадесет години, така да се каже - в каменната епоха, която за българите ще да е била правешката епоха. Не правя никакви политически инсинуации, само намеквам за времената на "Правец 8" и "Правец 16".

Идва ми на ум, че като се тръгне с такива метафори, може да се говори също за прединтернетска и интернетска епоха, за ранноинтернетска и късноинтернетска, за постинтернетска и пр. Но да не продължавам, а да си поговорим за възможностите на интернета, който е най-атрактивната масмедия. И тъй като новото общество било консуматорско, да започнем с консумацията. Чрез интернета можете да си купите почти всичко - от борсовите акции до продуктите за обяда. Ако сте качили някой килограм, можете да прегледате съветите за спорт и диети и дори да изчислите калориите на вашите продукти. Ако не знаете как да си приготвите обяда, можете да прочетете готварските рецепти. А ако ви е скучно да обядвате сами, можете да изпратите някой и друг мейл и да си поканите гости. Ако нямате свободни приятели под ръка, можете да си пообщувате в някой чат. А ако съвсем ви е писнало да си готвите сам, можете да прегледате обявите и с малко късмет, да си намерите половинка чак на другия край на света. Това може да се окаже доста практично предвид на отдалечеността на тъщата. Ако искате да й вземете акъла (не на тъщата, а на половинката) можете да поровите в някоя електронна енциклопедия, да прегледате някой театрален или музикален сайт, да се информирате за последните Оскари или за професионалния и личен живот на някоя кинозвезда. Можете дори да опресните познанията си по камасутра и да си доставите виагра за всеки случай. А ако сте заклет ерген, можете да си потърсите домашен любимец или да ударите една партия табла с някой друг заклет ерген.

Ако ви е е обхванала мизантропията - можете да хвърлите едно око на правителствения сайт за данъците или да прегледате таблоидите, които ще ви убедят колко проблеми имат известните личности, и че има и по-зле от вас. Така можете да се разтоварите от собствените си комплекси, а ако все пак те са натрапчиви - има и сайтове за психоконсултации. Няма гаранция, че мултимедията няма да ви направи по-луд, отколкото сте били в началото, но си струва да се опита, поне от любопитство.

Идеята да можем да свършим всичко това, без да излизаме от стаята си, изглежда вълнуващо. Единственото неудобство е, че трябва да седим пред компютъра с часове, но съм сигурна, че бъдещето ще ни предостави възможност да го правим дори и легнали и така ще се разреши дилемата на шопа с копането. Вече има безкабелни мишки и клавиатури, а пък с палм пилотите може да се действа във всякакви положения.

И това далеч не са всичките възможности на съвременната мултимедия - можете да се образовате и да се дипломирате дистанционно, да научите някой чужд език, да четете пресата, да гледате горещите новини от цялата планета и всичко това - в реално време. Вече не е нужно вестоносецът да тича като луд, за да събщи на Римския сенат, че Цезар е преминал Рубикон. Сега Цезар още не е нагазил в реката, и целият свят вече го знае. И не само го знае, ами го наблюдава директно. А ако не си падате по Цезар, можете да смените сайта и да си гледате каквото ви душа иска.

За възможностите на мултимедията в момента могат да се изпишат хиляди страници и тук няма да ни стигне времето да изброим всичко. Да не говорим за това, че тези възможности ежедневно се разширяват. Вече автомобилните компании предлагат електронен асистент, който ви казва къде има задръстване или ремонт и ви упътва по кои улици да минете, за да отидете по най-бързия начин до улицата и номера, който търсите (дори и представа да нямате къде се намира тази улица). Предвижда се също въвеждането на портативен PDA - персонален дигителен асистент с няколко гигабайта памет, който ще ви информира за всички заобикалящи ви предмети, чак до визитната картичка на вашия събеседник. Предвиждат се нов тип мишки с тактилни датчици, които ще отчитат вашето настроение още при контакта с ръката ви и ще ви дават полезни съвети какво да направите, за да ви си види животът по-розов.

За съжаление всички тези възможности все още не са достъпни за българина поради няколко причини. От една страна, все още сме далече от времето, когато компютър ще има във всеки български дом, каквато е тенденцията в цивилизованите страни. Сегашното икономическо състояние на страната ни по-скоро ни кара да прогнозираме забавянето на този процес, отколкото ускоряването му. От друга страна, компютърът вкъщи, дори да го има, не е достатъчен - трябва той да е свързан с интернет, а цените за интернетския достъп не са по джоба на всеки българин. Затова всички гореизброени дейности българинът продължава да си ги върши традиционно и ще продължава така години наред. Слабото търсене определя слабото предлагане и затова българските интернетски сайтове до момента могат да се окачествят по-скоро като бедни. За справка можете да погледнете на www.dir.bg (София), www.guvet.ch (Пловдив) и www.polynet.bg (Варна).

Независимо от бедните възможности, българинът трябва да бъде психически подготвен за настъпващите световни процеси и да бъде информиран. Една поговорка казва: "Информираният човек струва колкото двама" и при това развитие на информационните технологии в скоро време той ще струва колкото трима. Имаме щастието да живеем в нова ера и трябва ясно да си дадем сметка, че тази нова ера идва с нова ценностна система и нови изисквания. Вярно е, че Global Village тепърва ще се изгражда и че на първо време всички ще сме селяни в него, но световното село е все пак друг вид село и досегашният ни опит със селянията няма да ни свърши работа. Днес се говори за нов вид грамотност - компютърната грамотност и ако образованието ни не получи възможност за такава подготовка, след време ще трябва да се организират курсове за компютърно ограмотяване на млади и стари. В бъдеще ще стане немислимо един млад човек да излезе на трудовата борса без компютърни познания и това ще бъде основният фактор на личната конкурентоспособност. Пък и тези познания ще му бъдат необходими най-малкото за да може да прочете обявите за работни места. А при тази емиграция на младите и при това увеличаване на пенсионната възраст и на пенсионерската маса, след някоя и друга година на старите определено ще им се наложи да научат що е Windows.

След като ще си намираме работодател по интернета, ще си пазаруваме, ще си уреждаме банковите сметки и данъчните декларации, ще си възпитаваме децата с дидактични игри, то неизбежно е да овладеем новия вид комуникации, а това ще доведе до нови поведенчески схеми.

Екранът на компютъра действа на човека като защитен екран и му създава чувство за сигурност и за свобода, което предполага нов имидж на съвременния мултимедиен човек, разгръщащ се между две крайни точки:

1. Имидж на пълна откритост, в който се свалят задръжките и на най-свенливите. За много хора от този тип мултимедията е излаз от самотата и в този смисъл информационната глобализация играе по-скоро оздравяваща роля. Макар че, ако решите да общувате нормално с такъв човек, най-много да проведете някой метеорологичен разговор.

2. Имидж на пълна мимикрия, чрез която се влиза в чужда социална роля, най-често на някой желан образ. На чатовете в интернета можете да констатирате, че всички момичета са sexygirls, а всички момчета са playboys или поне Brad Pitt. Никове от типа на "глупак", "идиот", "тъпа гъска" почти няма да срещнете, а ако срещнете, знайте, че зад него се крие някой предпубертет на около 12 годинки, за когото моделите на престижност още не действат. С това искам да привлека вниманието ви върху новите стандарти на престижност насъвременния мултимедиен човек. Например престижната възраст е 25 години и не случайно - това е възрасттта, когато младият човек е завършил образованието си, започнал е работа и е финансово независим и еманципиран от родителите си, още не е женен, няма бирено коремче и не е оплешивал. Ако поразпитате по-настоятелно, ще установите, че зад тези 25 годишни интернавти в много случаи се крият или 16 годишни тийнейджъри или пък техните 40 годишни татковци.

Мултимедията ви дава възможност да бъдете виртуално това, което не сте и никога няма да бъдете реално. Затова компютърните игри се ползват с такава популярност. В тях можете да се превърнете я в Индиана Джоунс, я в Мълдър, я в някоя напращяла Лара Крофт, която се катери по скалите по къси панталонки - пада, става и няма нито една синина или драскотина. Козметичните фирми направо могат да я ползват за рекламно лице. Мултимедията ви дава възможност да направите това, което не можете да направите в живота. На компютъра хилавият тийнейджър се превръща в як мъжага, побеждава чудовища, кара мощни коли, прескача пропасти, преплува реки - нищо, че горкият изобщо не може да плува в живота. И ако не успее и падне в пропастта, няма страшно - лоудва последния сейв и преиграва партията, докато спечели. Компютърните игри задоволяват амбициите за успех и желанието да бъдем повече от това, което реално сме. Не трябва обаче да се объркват матриците, защото ако на компютъра можем да караме коли с бясна скорост и да катастрофираме безнаказано по три пъти в минута, в реалния живот съвсем не е така. В реалния живот не можеш да се върнеш на последния сейв. Затова съвременният мултимедиен човек ще трябва да живее в една постоянна шизофрения и да се раздвоява между виртуалния свят на мултимедията и реалния свят, в който все пак съществуваме.

Чувството за свобода и безнаказаност зад прикритието на екрана може да приеме и уродливи измерения - например в случая с педофилията. Повечето страни взимат специални мерки срещу подобни прояви и ако някога е имало нравствена полиция, то сега вече има мултимедийна полиция. Съвременният нравствен полицай не е моторизиран, той е кибернетизиран и се ползва със съдействието на системните администратори. И слава богу, че поне в тази посока се поставят някакви ограничения. Защото глобализацията на информацията ни поставя пред възможността да виждаме и това, което не искаме, както преди време милиони български зрители по волята на една телевизионна редакторка бяха докарани до хистерия от гледката на една отрязана глава. То бива информираност, но чак пък толкова! би възкликнал здравомислещият българин, но изглежда журналистката не е била толкова здравомислеща, а такива като нея, че и по-зле, с лопата да ги ринеш в световната мултимедия. Някои хора разбират твърде превратно чувството за свобода и за това българският народ е създал думата "свободия".

Мултимедията създава у човека илюзорното чувство за владеене на информацията - можем да се представяме за това, което не сме, можем да се включваме и изключваме от информационната мрежа, когато си поискаме. Това обаче трае до момента, когато конекцията се прекъсва - било защото вашият Windows 98 е "забил", както се казва на компютърен жаргон, било защото сте забравили да си подновите абонамента за интернет, било защото сървърът ви е претоварен или телефонната централа е безнадеждно остаряла. Тогава преминавате от чувството за власт над информацията към чувството на тотална безпомощност и зависимост от информационните системи, а системният администратор ви заприличва на олимпийско божество (нямам предвид външния му вид).

Другото илюзорно чувство, което мултимедията създава, е чувството за разширена пространственост. Възможността да общувате със себеподобни по целия свят, да влезете в web страницата на някой астралийски университет, да разгледате страницата на някоя японска корпорация, ви кара да се чувствате гражданин на света. Нещата обаче се променят, ако се наложи да си купите самолетен билет до тази точка. Тогава се връщате обратно на земята и се сещате, че сте гражданин на София. Но както казваше един познат - "сега Алис от Тексъс, Сю от Хон Конг и Мария от Рио де Жанейро знаят, че отивам на кръчма, но родната ми майка не знае къде съм". Случват се и такива работи, когато майките не разбират от интернет.

Другият проблем, пред който ще ни изправи новата информационна ера, и който вече стои пред по-развитите страни - това е алиенацията. След като ще си уреждаме работата по интернета, ще си осигуряваме жилищата, колите, банковите сметки, почивките, личните вещи, храната, то неизбежно е личните комуникации да се ограничават все повече за сметка на опосредстваните от мултимедията. Съвременният човек е по-информиран, но и по-самотен от гледна точка на човешкия контакт, който е и ще си остане чисто човешка необходимост. Основният инстинкт на човека да се репродуцира и да отглежда деца, за нещастие, или по-скоро за щастие, никога няма да може да става по интернета. Затова след стреса на XX век ни очаква физическата самота на XXI век. Факт е, че виртуалният секс все повече се шири в интернета, но ако някой ме убеди, че той може да замести реалния, ще му предложа, когато го заболи зъб, да си го лекува чрез интернет. Вярно е, че мултимедията дава големи възможности, но не бива да забравяме, че нейната цел е да разширява човешкия свят, а не да го замества. По отношение на човешкия свят учените отбелязват, че традиционното общество се организира "около най-непосредствените възможности на обикновеното човешко тяло" и това се изразява в разпространените във всички езици телесни метафори: конфликътът е гуша за гуша; справедливостта е око за око, зъб за зъб, солидарността - рамо до рамо; общността - лице в лице; приятелството - ръка за ръка, а промяната - стъпка по стъпка", както посочва Тимоти Люк. Вярно е, че в новото киберпространство понятията "близко" и "далечно" се свеждат до "тук" - пред компютъра и "там" - пред всички останали компютри, независимо дали те са на другия край на света или в съседния офис, но ми е малко трудно да приема, че в метафорите на новото планетарно общество справедливостта ще стане "дисплей за дисплей", конфликтът - "хардуер за хардуер", а приятелството - "софтуер за софтуер".

Това ни пренася от индивидуални аспекти на информационните технологии към социалните им аспекти, които трябва да се разглеждат на по-високо равнище. Владеенето на информационните технологии е новото измерение на политическата власт. Новата власт е властта на информацията, както го прогнозираха постмодерните философи още преди 30 години. Бъдещите слаборазвити страни ще бъдат онези, които нямат достъп до световната информация. Прогнозира се, че сегашните слаборазвити икономически страни, които нямат възможности за инвестиции в информационните технологии, ще продължат да бъдат аутсайдери и че пропастта между тях и развитите страни ще се задълбочава. И в момента т.нар. "развиващи се страни", които съставляват 80% от населението на света, притежават само 22% от глобалното богатство на същия този свят. Самият израз "развиващи се страни" вече не звучи като оптимистично обещание за развитие, а като злостен намек за пещерното ниво на въпросните страни. "Всичко, което компютрите правят за Третия свят днес, е да регистрират техния упадък по-ефективно", подхвърля Виктор Кигън от Гардиън. "Това, което се явява глобализация за едни, означава локализация за други, сигнализирайки за нова свобода при някои, за много други то става неканена и жестока участ, подчертава полският социолог Зигфрит Бауман. Някои от нас стават изцяло и наистина "глобални", а някои фиксирани в своята "локалност" - категория, която не е нито приятна, нито търпима в света, в който "глобалните" задават тона и съставят правилата". Според същият автор "слабите държави са именно това, от което Новият световен ред се нуждае... Слабите квазидържави могат лесно да бъдат сведени до изпълнители."

Преразпределението на властта и на сферите на влияние ще се извършва между големите политически сили и ще зависи от далновидността на държавните инвестиции именно в информационните технологии. Можем да предположим, че светът е поумнял и че новата война няма да бъде нито конвенционална, нито ядрена, а война за контрола върху световната информация. За какво става дума? През 1998 Европейският парламент в Страсбург отправи обвинение срещу Белия дом, че по-голямата част от европейските комуникации се прехващат от американските тайни служби. В едно интервю пред Nouvel observateur (N 1779) Збигнев Бжежински не само че не отрече този факт, но и посочи, че именно това е позволило краха на комунизма и установяването на новите демокрации. С една дума, докато руснаците са хвърляли средства в разработването на нови оръжия, американците хвърляли средства в разработването на нови информационни технологии и познайте от един път кой е спечелил тази битка за надмощие. Оказва се, че не само информираният човек, но и информираната държава струва колкото две.

Това ново световно оръжие има, разбира се, политически измерения, но то ни поставя пред нов морален избор - дали да продължим да вярваме в традиционната човешка етика на неприкосновеност на индивида, или да кажем "да" на една нова етика на информационно разголване.

Съвременната мултимедия не дава почти никаква гаранция за защитеност на информацията, при нея все още не действат юридически санкции и още дълго време няма да действат, защото това е свързано със създаването на нов световен правов ред, който е въпрос на далечното бъдеще. Не случайно Кенет Джовит нарича Новият световен ред "нов световен безпорядък". В този смисъл традиционната поща е много повече защитена и дори в самата Америка посегателствата върху кореспонденцията се квалифицират като федерално престъпление. Що се отнася да електронната ви поща, тя изведнъж може да се окаже на показ поради ваша или чужда грешка или умишлена провокация.

Вярно е, че глобализацията на информацията дава възможност на индивида да научава световните събития почти в реално време и да се информира за другите по всевъзможни начини. Но тази възможност има и обратен ефект - тя поставя индивида в зависимост от техническите системи, от една страна, а от друга страна, в зависимост от владеещите тези технически системи. Защото освен контрола върху техническите средства, владеещите информацията владеят и безусловния достъп до самата информация. Това ни изправя пред въпроса доколко този индивид е психически подготвен да се изложи на показ пред света (понякога излагането е в буквален смисъл). Мултимедията ни дава възможност да се информираме за тайните на другите, очевидно трябва да сме психически подготвени и останалите да надничат в нашите тайни.

През 20-те години американският министър на войната Хенри Стримсън се противопоставил на прихващането на чужда информация с думите: "Джентълмените не четат кореспонденцията на другите". Според Бжежински това е "пример за перфектна наивност". Можем да си представим какво веселие е предизвикал сър Стримсън и как е имал вид на изкопаемо пред американския конгрес. Ще подчертая още веднъж, че това се е случило през 20-те години, тоест - този процес е започнал толкова отдавна, че вече е невъзможно да бъде спрян. Така че, независимо дали го желаем или не, новата етика ни е наложена от новите реалности. В гореспоменатото интервю Бжежински защитава тази нова етика с реторическа виртуозност - на въпроса на френския журналист дали се подслушват съюзнически страни, отговоря: "В сферата на подслушването или на фотографирането, какъв е етичният въпрос? Неморално ли е да се фотографира света?" Има и известна доза рационалност в разсъжденията на Бжежински, който (по повод на шпионирането на една френска база за атомни подводници) казва: "Ако Франция се чувства притеснена от дейността на тази база и я крие, защо да е неморално ние да я погледнем?". "Ако аз крия нещо от някой приятел, защо да е неморално този приятел да се заинтересува за какво става дума?". В едно отношение той е прав - обикновено се скриват онези неща, който самият индивид или институция оценяват като неморални. Може пък новата етика наистина да има оздравяващ ефект върху морала - като знае, че е перманентно изложен на показ, индивидът или държавата може би ще се постарае да влезе в тон с моралните норми и тези морални норми ще станат основа на новото световно законодателство. Засега ще оставим тези умозаключения на философите, които тепърва ще разсъждават върху проблемите на новата етика и морал, и на юристите, които тепърва ще създават новия световен правен кодекс.

За нас в момента е важна констатацията, че не само човекът може да достигне света чрез мултимедията, но и светът може да достигне човека, което изисква радикална промяна на схемите на мислене и поведение. Това не е императив, а покана за осъзнаване на новите реалности и за размисъл върху бъдещите им развития и за ролята на човека в тях.

Март 2000

 

 

© Росица Миленкова-Киен
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.04.2002, № 4 (29)

Други публикации:
Връзки с обществеността, образование и обществено обслужване, бр. 1, 2000.