СИБИР

web

Пустинен кът на руската земя
в прегръдката на ледни океани,
приел навеки в твоите недра,
съдбовно тайните неразгадани.

В безбрежни ледове и снегове,
где стадно, волно, дивечът живее,
достойните, бунтовни синове
отколе там със вярата си гният.

И честните се питат по света,
защо в Сибир погубват умовете?
Нима за властника е туй вина
за братство да зовеш през вековете?!

Сибир, към твойто ледено сърце
през верстите на снежните простори
протягат майки своите ръце...
За милост молят толкоз тъжни взори!

Тирани, аз не зная докога
в полярна нощ ще тъпчете слънцата,
не ви ли плаши святата тъга,
зараждаща за сетна мъст сърцата?

Пустинен кът на нашата земя
в прегръдката на ледни океани,
приел навеки в своите недра
съдбовно тайните неразгадани!

10.I.1950 г.

© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)

Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.