 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСЛЕДНА ПЕСЕН
Когато слънцето изгрява
и вятърът в листата зашуми,
тогава славеят запява
прощалната си песен през сълзи.
Разбира, че е сетна песен:
повява хлад във моята страна.
Пристига в нея жълта есен
и тя попарва вече младостта.
Във тая песен жалост има
по волността из Пирин планина.
Напомня, че ще дойде зима
със бялата, студена тишина.
1946 г.
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.