БЕЗ ПОКОЙ

web

В небето облаци са полетели,
те търсят по-приемливия свят.
Навярно към балкана са поели,
над гордите върхари да поспят.

Умора тегне: дълго ветровете
ги гонят в синята небесна шир.
Очакват ги със трепет лесовете,
над тях ще найдат щастие и мир.

Над тях аз вярвам буйно ще кръстосат
светкавиците шпагите си с вой,
а после силата си, дето носят,
ще я превърнат в бурен бърз порой.

Така човек, пришпорван от съдбата,
през цял живот се скита като луд
и най-подир намира за душата
в земята родна ласка и приют.

1952 г.

© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)

Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.