Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Защо тук вечна не е младостта,
а всичко със сезоните отлита.
Не е ли смях или игра
на тоя, що живота сътворил е.
Творил с любов разумни същества
и най-подир смъртта им отредил е.
Да бях аз бог, окичил бих земята
с цвета на младостта, без старини,
но с меча по-напред, на свободата
погубил бих ги всичките злини.
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.
|