МИР

web

Отново е светът замрежен
под начумерените небеса,
светът в предчувствие е пак наежен,
барутен мирис тегне на война.

Тез, дето носят робството и мрака,
притискат ни с жестоката беда,
белязват ни на мъката със знака,
но пак крещят за мир и свобода.

Уж силно мир убийците желаят
и волността сред родния простор,
и песни радостни за него пеят,
а лагери изграждат за терор.

Избрал бих ориста със силни бури,
вилнеещи по южната ни шир,
закриващи най-чистите лазури,
отколкото безкраен робски мир.

1951 г.

© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)

Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.