Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛЕГЕНДА ЗА СТАРАТА КОЗАРКА

web

Далече, там горе в балкана,
в къщурчица малка, завита в мъгли,
край село във вехта премяна
живяла женица с немирни кози.

Нарекли я всички орлица.
Стопанин добър си е имала тя,
две малки красиви дечица -
в къщурката бедна най-свидни цветя.

Но скоро се буря извила,
мъжа й призвали да иде войник,
и болест в децата се впила,
повехнали те под иконния лик...

Горчивата чаша изпила,
изгубила своите красиви слънца.
Жестоката болест морила
в селата и други невръстни деца.

Полетата гизнели в кърви
и тегнел над тях и барутният дим.
Там скоро в атаките първи
загина геройски мъжа й любим.

Отминала бурята страшна,
утихнал в простора и бранния вик,
на пръсти броели се къщите,
в които щастлив се е връщал войник.

Тя плакала с болката скрито.
Прекрачвали прага й бедност и глад
и бръчки превзели лицето,
живеела сякаш във земния ад.

Не стихвала болка-олово
в съдбовно раненото младо сърце.
Гладът я принудил отново
на хората чужди кози да пасе.

Лекувала своята мъка
с козите: несменно била е със тях
и с паметта за децата,
живеещи в нея със младия смях.

Тя бродела денем в горите,
а вечер в дома си се връщала пак
и ронела тихо сълзите
сиротна, нещастна през нощния мрак.

Годините бавно вървели
и старост нелека и нея сразила,
отдавна сезони не грели
за нея. Изронила всички сълзи.

Веднъж тя пасяла козите
край речните бистри и бързи води
и изведнъж там мъглите
се спуснали страшни, за нови беди.

Подплашили стадото мирно,
тревога разпръснала всички кози
и бабата с мъка безмерна
ридаела страшно със сухи очи.

Тя дълго вървяла в мъглата
с надежда да чуе врещене, звънци,
напразно, шумяла гората
и светели хладно небесни звезди.

Най-после с косата развяна
достигнала трудно върха на скала,
кълнейки земята, засмяна,
безумно политнала тя в пропастта.

И никой я там не подирил,
сред диви усои и остри скали,
но чули духа й да свири,
да вика, отчаян, немирни кози.

И днеска гората се вслушва,
врещене да чуе сред речни води,
но само във тях разпознава
от мъка пролети, най-свети сълзи.

3.Х1.1947 г.

 


Авторът пише поемата по повод впечатленията от една стара жена козарка, която видял, когато отивал в с. Кърланово в Пирин на воденица.

 

 

© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)

Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.