ЧАСТ ТРЕТА

Константин Димитров

web

РАДОСТ

Моят враг закъсня - вече не мога да бъда озлобен борец, а само радостен борец.

НОЩ

Страшна е гледката на изпъдената, похлипваща под дъжда душа, докато в същото време демоните весело пируват край огнището.

ЖЕРТВА

Никоя чиста жертва не е безмислена.

СИМВОЛ

Прекрасен е всеки символ на свободата.

НА МИРА

Искаме всички да ни оставят на мира, но когато това стане, нямаме мира.

КЛАДЕНЕЦ

Нощем тихата светлина на луната и звездите се стича в чашата на кладенеца, откъдето денем я пием с наслада.

НА ТЪМНО

Не върши на тъмно това, от което ще те е срам, когато слънцето изгрее. Тогава не ще можеш да виниш тъмнината.

НЕБЕ

Орелът подхожда на небето тъй както сукалче - на скута на млада жена.

СЕЛЦЕ С ЦЪРКВА

Губене на време е да гледаме как нечестивият се наслаждава на заграбеното. Трапът за него отдавна е изровен, а със златото му сиромасите ще си построят китно селце, с бяла църквица по средата.

МЯРА

Не подарявай никому чаша по-малка от тази, от която ти самият пиеш.

АНГЕЛОГЛАСНИ

Докато сме на тази земя, учим се да пеем и репетираме без отдих, та когато минем отвъд, да се не изложим пред ангелите в хвалебни песни Богу.

ДРАГОВИНА

Хубава гледка е водата, за която съдовете не стигат; хубава гледка е тестото, на което нощвите са тесни; хубава гледка е човекът, преливащ от любов.

НАПРЪСТНИЦИ

Когато човек намери дълбоките си води и си направи кладенец, изхвърля надалеч всички напръстници, в които е просил вода дотогава.

ЧАС ПО ЧАС

Да вярваш в себе си, не значи да не молиш за помощ час по час.

БОЛКА

Който не се моли Богу, върви, върви, па се спъне и се удари. Сетне стиска зъби мъжки и се радва, че гък не е казал.

Който се моли Богу върви, върви, па се спъне и се удари. Сетне пищи, колкото му глас държи: Ох, много ме боли, Божичко, ама ти си знаеш - хвала ти!

ЯТО ГЪЛЪБИ

Има хора - като те погледнат, все едно ято бели гълъби изхвърчат от отворен прозорец.

ВДЪХНОВЕНИЕ

Когато ни споходи вдъхновение, блатото се превръща в градина, а градината - в хвалебна песен.

НЕСПИР

Божието вино, Божията вода, Божият хляб и Божията сол никога не се свършват.

ПОЗДРАВ

Разказаха ми за един гърбав, дето станал цар само защото казвал "Добър ден" на всеки срещнат. И съвсем не е за учудване, че така е станало.

ДЕЛИКАТНОСТ

Питай човека за здравето му, за семейството му и за берекета му, ала не го питай дали е лъгал, обиждал и се противил Богу като магаре.

РАДОСТ

Що е радост? В ранна пролет да видиш зелен мъшец по браздите на нечия душа.

* * *

Сърцето има хиляди ръце, хиляди крака, хиляди уши и хиляди очи.

ГРАД

Бива и такова - както си вървим, спъваме се в нещо: поразровим, поразровим, а то се оказва кръстът навръх камбанарията на голям подземен град.

ОРЕЛ

И с мокри крила да е, орелът пак прехвърля високия планински връх.

МИСЪЛ

Ето на - дишаме си, а нищо не плащаме.

СЪБИТИЯ

Мъдрият ознаменува като велико събитие пристигането на всяка вълна на морския бряг.

ЗНАНИЕ

Истинският човек знае кой за кого е и какво за кого е.

УПОРСТВО

Ако Бог ни поднася залък и ние стискаме уста - нека тогава не се оплакваме, че ще умрем от глад.

ОМРАЗА

Ако сеем омраза в душата, кълновете се забиват надолу и тъй си и изгниват, възпалявайки я цялата.

ШАРЕНО

Сатаната размахва пред очите ни шарени дрънкулки, та дано ни попречи да се замислим надълбоко за чуждата мъка. И лошото е, че най-често успява да го стори.

ЗРЪНЦЕ

За да намерим едно само скъпоценно зрънце, нужно е да прехвърлим планини от пръст. Затова - нека наричаме себе си прости копачи, а не златотърсачи.

ПЕПЕЛ

От въглени кръст не ще можеш да издялаш.

СМЕШЕН ПЛАЧ

Скъперникът по време на жътва плаче за строшения плуг, а по време на оран плаче за строшения сърп.

АЛИБИ

Кучето, гризещо избелелия на слънцето кокал, обяснява, че точи зъбите си за следващия слон.

ПОБЕДОНОСЕЦ

Лъв убива лъв в тежка битка, а сетне бълхата се хвали, че това било, защото докато той се биел, тя го щипела под опашката.

* * *

Сърцето боли, боли, па пак се развесели.

АПОСТОЛ

Гледаш - прегърбен младеж, заеква и все клати глава като завеян - но приказката му и погледа му - прави, като на Божи апостол.

ЛЮБЕЗНОСТ

Присъщо е на любезния човек да благодари не само Богу, а и на другите за свободата си. Почтителният към царя е почтителен и към поданиците му.

БОЖИЯ ЧОВЕК

Усмивката на Божия човек и беззъба да е - пак е несравнимо по-прекрасна от усмивката на млада хубавица.

Богоугодният знае, че може да помества планини, но обикновено не го прави, та другите да не го сметнат за фокусник. Предпочита скромно да носи на гръб хляб и вода, за да утоли и засити жадните и гладните.

Божият човек, и мъничък да е - пак си личи, като червенокапец сред плешиви.

ХВЪРЧИЛА

Има хора, в чието присъствие се чувстваме като дете, на което току-що са подарили десет хиляди хвърчила.

ЩЕДРА ДУША

Най-хубава е делвата, от която жълтиците никога не свършват. Тъй е с щедрата душа.

МАЙСТОР

Една само черта, прекарана от ръката на майстора, струва товар злато.

ДЪЛГ

Сърцето оставя устата да си дрънка и спокойно продължава да си върши това, което му е заръчано свише.

* * *

Когато цветята се разтварят, вятърът шътка на всичко живо да мълчи.

* * *

В едрозвездна нощ ни се струва, че звездите пеят като щурци.

ЦАРСКИ РАБОТИ

От време на време бащата се оттегля в стаята си, за да поръзсъждава по своите си, царски работи.

УВЕРЕНОСТ

Няма орел, който да не знае, че е орел.

ХИТРЕЦ

Човеколюбивият все ще се изхитри някак си, за да помогне.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Не чукай на вратата на тъмна къща с разбити прозорци.

ХОРА ВСЯКАКВИ

Някои хора първо ще те одраскат, а после ще те близнат.

ГЛЕДКА

Прекрасна гледка: двама мъже, застанали един срещу друг си говорят, единият е сложил десница върху рамото на другия.

ГОСТОПРИЕМСТВО

Заповядай пътниче, заповядай побратиме: опекли сме топъл хляб, приготвили сме вкусна гозба, наточили сме от най-хубавото вино, извадили сме най-белите покривки.

Заповядай пътниче, заповядай побратиме: молим те, стори чест на нашия дом; душата ни е зажадняла за другарска приказка, за стари истории и за нови надежди.

Заповядай пътниче, заповядай побратиме: да седнем заедно - по човешки, по християнски, да се прегърнем, па заедно да се помолим...

Заповядай!

КЛОНЧЕ

Приеми
клонче от мойта вярност.
Моля те, вземи го,
посади го, полей го, стопли го.
Нека порасте:
да стане гиздаво дърво,
под него ще си сковем колибка.

* * *

Тази вечер
госпожа луната няма да изгрява.
Защо ли? Ами мойта малка дъщеричка
я видя да се подава татък хълма и й каза "Бау!".
Толкоз много я уплаши, че госпожа луната побягна зад
най-високата планина и там на безопасно ще прекарва нощта.

* * *

Силен бъди!
Тъй тръбят
хералдите на нашто време.

Но ний не чуем.

Плачем във нощта
и все търсим,
безпомощно, човешки,
топлата гърда на мама.

© Константин Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Константин Димитров. Обичан съм, значи съществувам. София, 2000.