ЧАСТ ТРЕТА

Константин Димитров

web

ЖИВОТ

......Животът ни не се състои от години, месеци, дни, секунди. Мигът, в който се раждаме, няма име, а мигът, в който умираме, не е нито по-добър, нито по-лош от другите.

......От време на време животът ни спира, после отново полека поема своя ход - като водната мелница след прииждането на дъждовната вода.

......Един неспирен прилив и отлив, непрекъснато забравяне и спомняне, изгубване и намиране на любовта.

......Откровения, възторзи, болка. От тях - едно откровение, на което оставаме верни, и една болка, която ни мъчи цял живот.

.......Мигове, в които живеем тъй пълно, че душата ни изнемогва, но все не може се насити.

.......Събитията в живота ни се преплитат и смесват - получава се питие с особен вкус - хем горчиво, хем сладко.

.......Едва надигнало се детето - и ето, пак залита, пак, пак пада - иде време за вечна почивка.

.......Тялото ни отслабва, а душата ни така и не се усмирява - бунтува се срещу мощта на времето.

.......Живеем, все протягаме ръце, за да се заловим за нещо. Онова, на което се подпираме, прави крачката ни по-твърда, но все повече забавя хода ни.

......Понякога, тъкмо сме се настанили удобно в живота, - и намираме детството и младостта си захвърлени край пътя.

.......Има дни, в които се чувстваме стари-стари. Приготвяме се за края, а смъртта е още далече-далече...

......Сутрин отваряме очи и не знаем какъв кораб ще хвърли котва днес в пристанището ни - разбойнически ли, мирен ли?

.......Засвирват триумфалните фанфари, а ние се завтичаме в друга посока.

.......Колко от нас смъртта е заварила, докато спокойно си говорят за утрешния ден!

......Стресва ни мисълта, че животът ни не ни е принадлежал, че сме пропуснали шанса да разгадаем скрития му смисъл...

.......Остаряваме, но така и не разгадаваме загадката на живота. Спираме да се учудваме едва когато тялото ни изтлее...

.......Спомените, свидетелствата от миналото ни убеждават недвусмислено, че сме живели и в друго време.

.......Ставаме герои на времето си... и оставаме в него.

........Вървим... раняват ни, умъртвяват части от нас. Ние също раняваме и умъртвяваме.

......Идва ден - отхвърляме нечия любов. Но идва друг - и любовта ни връхлита като опустошителен ураган; отнема ни всичко и ни изхвърля на някой друг бряг на живота, където да започнем всичко отначало.

......Идва ден - и откриваме разковничето на живота. Радваме се в себе си - не излизаме навънка. Но както добрите, така и лошите отгатват щастието ни по блясъка в очите ни.

.......Има предчувствие за истина, предчувствие за любов и предчувствие за свобода. Предчувстваш ги, значи вече са твои завинаги.

© Константин Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Константин Димитров. Обичан съм, значи съществувам. София, 2000.