Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗРЕЛОСТНИЯТ ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА 2003 Г.
(Образователен потенциал на задачите по български език, изготвени от екипа на Софийския университет)

Йовка Тишева, Гергана Дачева, Татяна Ангелова

web | web | web

През тази учебна година - 2002/2003 - Министерството на образованието и науката провежда матура - зрелостен изпит по български език и литература - в края на средното образование. Зрелостниците са обучавани по програми от различни учебни години. За да бъдат поставени при еднакви условия, те имат уникалната възможност да се явят по желание. По такъв начин могат да проверят своята подготовка по български език/литература и по предпочетения учебен предмет, както и да посочат получената оценка при кандидатстване във висши учебни заведения, които са заявили, че я признават.

С такъв изпит се удостоверява официално, че завършващите средно образование в България имат необходимата езикова и литературна подготовка, за да продължат образованието си във висше училище или за да започнат работа. Немаловажно е, че задължителният зрелостен изпит равнопоставя българските ученици с връстниците им от училищата в Европейския съюз. Имат се предвид изисквания, за които специалистите по обучение и образование в средното училище са се договорили, че са задължителни за зрелостниците. По този начин се цели осигуряване на качествено образование, придържане към определени стандарти, в определена степен уеднаквени за обединяваща се Европа.

Като един от екипите, получили покана да изготвят задачи за банката от изпитни тестове, на първо място бихме искали да благодарим за предоставената възможност да помогнем при намирането на адекватни за зрелостния изпит процедури за оценяване. На второ място бихме искали да споделим идеи за образователния потенциал на изготвените от нас задачи с очакването да чуем мнението на колегите, да поставим някои въпроси за дискутиране.

При изготвянето на задачите сме се ръководили от стремежа, който ни обединява като специалисти - членове на екипа, да бъде използвано най-доброто от българската и чуждестранната образователна практика за нуждите на педагогическото оценяване и измерване. С предлагания инструментариум ще бъде установено какво равнище на езикова култура и на езикова подготовка имат зрелостниците, завършващи българското средно училище. Не на последно място бихме искали с работата си над тестовите задачи да подкрепим идеята да се провежда зрелостният изпит по български език и литература с помощта на такъв тип тестово оценяване, позволяващо да се установи дали са "покрити" държавните образователни изисквания по български език.

Както е известно, въвеждането на зрелостен изпит по български език и литература почива на определени нормативни основания. Държавните зрелостни изпити се провеждат в съответствие със съществуващите нормативни документи и текстове в ЗНП, ППЗНП, ЗСООМУП, ЗПОО и Наредба № 4 на МОН за общообразователния минимум и учебния план. Учебното съдържание на изпитите е изработено въз основа на учебните програми по български език за гимназиалния етап на средната образователна степен и в съответствие с Наредба № 2 на МОН. Изпитите са форма на външно оценяване, съобразени са с общите и специфичните изисквания на външното оценяване и с особеностите на предмета български език. Форматът и процедурата на провеждането им са съобразени дo голяма степен също с европейските и световните норми и стандарти за външно оценяване в средното училище. Взети са предвид документите на Съвета на Европа и на неговия Институт за съвременно езиково обучение в Грац, Австрия.

Акцентите, поставени в държавните образователни изисквания и зрелостната изпитна програма по български език, са свързани най-вече с овладяване на книжовните норми и стиловете на книжовния език; с умения да се възприемат и да се създават текстове в определен стил и жанр; с умения да се извлича информация от текстове; с умения да се използват стандартизирани текстове (документи) в съответствие с комуникативната практика и т.н.

Може да се обобщи, че всички тези промени в целите, учебното съдържание, дидактическите процедури, начините за оценяване отразяват тенденцията към модернизация на образованието в България.

Няма единодушно прието решение на въпроса с какви процедури може да се проверява дали е постигнато желаното равнище на езикова подготовка. Липсват български държавни образователни изисквания (стандарти) за оценяване. Ето защо е добре да се използват предимствата както на нормативното оценяване, така и на критериалното оценяване. За реализирането на образователната цел - проверка на степента, в която се владеят книжовните норми, е целесъобразно да се предпочете като процедура тестът, съдържащ задачи със затворена структура. Установяването дали се владеят книжовните норми от зрелостниците не изисква проверка, при която да се съпоставят постиженията на всеки ученик по отношение на останалите. Но ако се проверява дали учениците, създаващи текст, владеят умения да се придържат към разработваната тема, да построяват логически и езиково свързан текст, да го направят приемлив за ситуацията на общуване, то е необходимо да се използват задачи за създаване на текст.

Интересно е, че тестове са били използвани в българската образователна практика още през 40-те години на 20. век. Би било много любопитно да се види факсимилето от "Тест по български език и литература", представено в книгата на Емилия Алексиева "Разработване на тестове за проверка и оценка на знания", С., 2002 г. Този факт красноречиво трябва да ни напомня, че проучвайки чуждия опит, не бива да забравяме собствения. Както справедливо пише в своята книга авторката, "отличното познаване на възможностите на тестовете като инструменти ще осигури тяхната адекватна оценка и прилагането им в съответна ситуация. Напротив, както подценяването, така и надценяването им, са свързани с погрешни представи за действителните им възможности". Според Е. Алексиева предимствата на изпитването с помощта на тестове може да се представят така.

Добре изготвените задачи имат контролирана трудност. Това се постига чрез така наречения "айтем анализ" или анализ на тестовите задачи с оглед на трите характеристики: трудност, разграничителна сила и привлекателност на дистракторите (дали са избирани всички отговори, а не само правилният).

На второ място може да се посочи икономията на време при оценяването на знанията и уменията. Обективността на оценката е една от най-важните характеристики на стандартизираните дидактически тестове. Тази оценка е резултат от броя верни отговори при решаването на задачите, а мнението на оценяващия няма нищо общо с формирането на оценката. Това поражда позитивна мотивация у оценяваните.

Стандартизираните тестове за проверка и оценка на знанията и уменията създават условия да се проследят и сравнят постиженията на много лица по един и същ учебен предмет в различни географски райони; да се съпостави подготовката на различни лица върху едно и също учебно съдържание и - не на последно място - се осигурява съпоставимост на знанията и уменията, притежавани от българските ученици, със знанията и уменията на европейските ученици (Алексиева 2002: 20).

В модела, предложен от МОН, езиковите компетентности се проверяват с 26 задачи с четири възможни отговора, от които само един е верен. След разискване в екипа решихме този брой задачи да бъде разпределен, както следва:

- 8 задачи за четене с разбиране на текст

- 5 задачи за правопис

- 4 задачи за пунктуация

- 4 задачи за граматични норми

- 4 задачи за лексикални норми + 1 задача за стилистично уместна употреба.

С осем от задачите се проверяват уменията на зрелостниците да възприемат адекватно информацията от писмен текст и да се ориентират в нейното съдържание. Тези задачи в съответствие с общоприетата световна практика се наричат задачи за четене с разбиране. Общо осемнайсет от задачите позволяват да се провери степента на овладяност на книжовните норми. Част от задачите върху книжовните норми установяват какви умения имат зрелостниците да откриват: а) правописни грешки - отклонения от нормата за писмено отбелязване на звуковете в речта; б) пунктуационни грешки - неправилна употреба на препинателните знаци; в) лексикални грешки, за чието допускане причина е непознаването на установената в обществената практика употреба на думите, при която значението им се проявява точно и пълно; г) граматични грешки или грешки, които са резултат от нарушаване на правилата за свързване на думите и техните форми в словосъчетания и изречения.

Освен тези 26 задачи според изпитната програма са включени и две задачи за създаване на текст по определени параметри: съставяне на автобиография (така нареченото СV), молба/заявление и резюме.

Нашата съвместна работа премина през следните етапи. Определихме целите на теста. Операционализирахме целите, за да обхване тестът съдържанието, предвидено в изпитната програма; съставихме и редактирахме задачите за предварителния тест. За да няма противоречие между учебното съдържание по български език и начините, по които се проверява и оценява дали е овладяно то, работата по съставяне на тестовите задачи се предхождаше от анализ на държавните образователни изисквания с оглед на изпитната ситуация. Бяха проучени действащите учебници. Бяха отчетени и промените в правописната норма на някои думи и форми, както и фактът, че за пръв път в Новия правописен речник на съвременния български книжовен език - София, 2002, се дават образци за оформяне на документи: заявление, молба, автобиография.

Апробацията на събраните в банката задачи осъществи Министерството на образованието и науката.

Като автори сме се стремили конструираните тестови задачи да "покриват" изискванията към учебното съдържание по български език за 12. клас, както и предвидените по ДОИ знания и умения. Направихме подробен анализ на програмата за зрелостния изпит, за да конкретизираме целите, решавани при съставяне на тестовите задачи по български език. Търсехме решения, адекватни на целите, заложени в стандартите; стремяхме се да изготвим инструментариум за проверка и оценка.

В процеса на работа изникнаха затруднения и въпроси. Обединихме се около становище, което представихме пред специалистите от МОН. Тези въпроси смятаме, че представляват интерес за учителите по български език и литература. Ето някои от тях.

Според изпитния формат не се изисква задаване на функциите, изпълнявани от резюмирането. В процеса на резюмиране пишещият в крайна сметка решава какви езикови техники да използва и как. Следователно доколко е приемливо/успешно съставено ученическото резюме, е субективна оценка. Ето защо решихме предлаганите от екипа критерии за оценяване на създадените от учениците резюмета да имат препоръчителен характер.

При оценяване на съставените от учениците текстове на СV и заявление (молба) следва да се отчита фактът, че стандартите, описани в Нов правописен речник на българския език - София, 2002, и в различните учебници по български език за 12. клас, не са единни. Има например разлики при: оформяне на рубрики в СV, употреба на главни букви за названията на рубриките, двоеточие или тире след рубриката и т.н. Тъй като зрелостникът подготвя СV на друг човек, не може да има подпис. Следователно при оценяването зрелостниците не бива да бъдат ощетявани, ако следват тези различия.

И един технически въпрос. При паралелната работа на няколко екипа е невъзможно уеднаквяването на езиковите формулировки на тестовите задачи (например с помощта на съобщителни, подбудителни, въпросителни изречения). В Указанието на МОН за подготвяне на тестовите задачи такъв стандарт също не се задава. Очакваме екипът, който ще изготви изпитните варианти, да следи за тяхното езиково стандартизиране.

В така създадената ситуация на подготовката и провеждането на зрелостния изпит изключително много нараства отговорността на комисията, изготвяща изпитните варианти - за композирането им и за езиковото им стандартизиране. Важна е ролята и на националната комисия от проверители при изготвянето и използването на еднозначни и непротиворечиви критерии за оценка на съставяните от зрелостниците текстове.

В заключение бихме искали да кажем, че образователният потенциал на съставените задачи е замислен да бъде адекватен на изпитната ситуация, но практиката ще покаже как той се реализира. Работили сме, условно казано, в "академични условия", водени от документацията и изискванията, а не от реална ситуация с ясни параметри.

Завършваме с нашето очакване за мнението на широк кръг специалисти, родители, образователни дейци, читателската аудитория на списанието, които да се произнесат за провеждането на зрелостния изпит и за функционалността на използвания в него инструментариум за оценяване.

 

 

© Йовка Тишева, Гергана Дачева, Татяна Ангелова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2003, № 4
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2003, № 2 (39)

Други публикации:
Български език и литература, 2003, № 4.