Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИНЦЪТ И СТРИПТИЗЬОРКАТА

Йордан Матеев

web

Линда Патерсън работеше като стрийптизьорка на Голдън Стрийт в западен Съни Бийч. Минаваше за една от най-добрите професионалистки и клиентите просто я боготворяха. Бачкаше къртовски по дванайсет часа в пийп клуб "Тропикана", за да припечели средства за образованието си в колежа. Беше работещо момиче, за това никак не се поколеба да приеме предложението на Джийн Лорд да изкара нещо допълнително към доходите си.

- Ангажиментът ти е към Дарил Шоу, бейби - усмихна й се самодоволно той, докато пиеха дайкири, обклатени на хромирания бар. - Този тип направо е червив от пари! Плати в брой и обеща, че ако е доволен, ще ти даде специална премия! Не се притеснявай, сладкишчето ми, не иска нещо, което не си правила досега!

Джийн беше простак по природа, но бе истински виртуоз като импресарио, за това тя не обръщаше внимание на маниерите му. "Нямаш проблеми, Лорд!"

Шоуто приключи към два след полунощ. Беше уморена от работа, но беше амбицирана да изпразни портфейла на заможния си клиент. Обикновено я канеха на частни купони, където останалите без надзор самци си губеха ума по голото й тяло. "Гледането е позволено, но докосването - никога!" Такъв беше личният й девиз. Досега беше провокирала много мъжки мераци, но всичко бе в рамките на професионализма. Никакви докосвания, никакви интимни връзки. Беше решила да се издигне сама в живота, а това изискваше желязна самодисциплина.

Преди да хване такси, потръпна от студ в късата си рокля. Пролетта беше хладна. Облеклото й бе оскъдно и не подхождаше на бриза, който хапеше кожата й. Нормалните хора отдавна вече спяха в леглата си и не подозираха за неволите й. Въздъхна дълбоко от обзелата я досада. Най-сетне една жълта кола спря до тротоара. Настани се до шофьора и почти веднага съжали за решението си. Мъжът беше възрастен, но похотлив. Без да скрива желанията си, започна да я разсъблича с очи. Писна й, когато погледът му се впи в бедрата й. Беше свикнала на подобно отношение, но въпреки това не й стана по-леко. Беше наясно, че тоя дъртак я смята за уличница. "Откарайте ме до Мейн Стрийт 81 и си гледайте пътя!" Изпълнен с негодувание от враждебното й поведение, той потегли в нощта.

Адресът се оказа огромна къща в предградията. Светеха само прозорците на първия етаж, останалата част беше потънала в тайнствен мрак. Четири внушителни колони в коринтски стил, превръщаха сградата в архитектурен паметник.

Линда нарочно не даде бакшиш на шофьора и докато той вбесен правеше обратен завой, си помисли, че е попаднала в някакво родово имение. Може би собственикът беше някой принц със синя кръв във вените.

До къщата се стигаше по извита алея, застлана с малки кръгли камъчета. Беше повече от рисковано да я прекоси на високите си токчета, но за щастие, не си изкълчи глезените. Наоколо се простираше обширен парк, изпълнен с мрачни сенки и плашещи звуци. Огромни бели глобуси осветяваха алеята. Беше малко поизнервена, но това не й попречи да позвъни на вратата на смълчаната къща, която вероятно криеше не една мистерии.

Притесни се, когато на прага застана възрастен господин с надменно изражение на лицето. Огледа я придирчиво и очевидно не я хареса. Без съмнение и той я сметна за проститутка.

- Имам уговорена среща с господин Шоу - обясни тя, изчервявайки се неволно. - Вероятно вече ме очаква...

Икономът дори не я покани вътре. Изчезна намусен и след няколко мига с нея се здрависа все още млад мъж, който беше сякаш брат-близнак на актьора Тони Къртис. Това я смути допълнително, защото си спомни, че той бе изиграл ролята на Бостънския удушвач.

- Моля ви, не се сърдете на стария Греъм! - вежливо й поднесе извиненията си Дарил Шоу. - Ужасен сноб е, но иначе е добър човек!

Поведе я кавалерски под ръка през просторния вестибюл. Докато вървяха близко един до друг, тя усети почти магнетичното му привличане.

По стените на хола, в който я въведе, висяха портрети на отдавна починали предци. Покрай тях като почетна стража стояха неподвижни рицарски брони, украсени с разноцветни пера над забралата. По средата на стаята имаше дълга дъбова маса, обрамчена с тежки столове. Бяха сами. Нямаше никакви гости. И къщата беше тиха като в катедрала.

- Сам ли сте? - попита го тя. - Не знаех, че ще бъдем само вие и аз.

Той заинтригувано я погледна, усмихвайки се малко иронично.

- Нямах представа, че това ще е проблем за вас, госпожице Патерсън. Мислех, че ви е все едно пред колко души ще танцувате.

Линда се почувства засегната от тона му. Разбираше, че се държи като хлапачка, срещнала принца на своите мечти, но не можеше да прогони това чувство. Естествено бе, да й напомни коя е.

- Ами чудесно, сър! На тази маса ли ще танцувам?

Елегантният мъж се засмя. Явно се забавляваше с нея.

- Радвам се да ви видя отново - отговори сериозно. - Вие обаче едва ли си спомняте... Греъм би изпаднал в ужас, но аз редовно посещавах "Тропикана". Вие ми направихте най-силно впечатление, затова ви поканих тази нощ.

Тя се поотпусна.

- Сега разбирам откъде се познавате с моя импресарио. Аз обаче... нищичко не подозирах.

Той отиде до едно вградено барче и извади оттам бутилка и две чаши.

- Ще вдигнем ли наздравица?

- Благодаря. Не и когато съм на работа.

Известно време се изучаваха мълчаливо. Линда се почувства застрашена, тъй като усети, че е готова да отстъпи пред чара му.

- Вие сте изключително момиче! - промълви той и тя потръпна от чувството в гласа му. - Умолявам ви... нуждая се от красотата ви...

- Добре, Дарил.

Линда знаеше, че би събудила страст дори в един скопец, затова започна да се съблича бавно, с финес. Изящното й тяло се отразяваше в блестящата повърхност на масата и тя сама можеше да се увери колко изкусно го прави. Плътта й се извиваше съблазнително, а гърдите й бяха наедрели от възбуда. Мъжът я гледаше като омагьосан. Изразът на лицето му беше толкова измъчен, че тя внезапно го съжали. Наведе се и го целуна нежно по устните. В отговор той я сграбчи в обятията си като подлудял.

Някой се появи на прага на вратата. Беше само един неясен силует, но сърцето й заби лудо от ужас. Непознатият бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади оттам пистолет. Тя направи опит да предупреди Дарил, но той вече гледаше към човека. След това последваха изстрелите. Дарил Шоу направи отчаян опит да се задържи за ръба на масата, но не успя и се свлече като подкосен на излъскания под. Линда видя кървавите петна избили по ризата му. После чу тежките стъпки на убиеца. Той идваше към нея, неумолим и зловещ като смъртта, която носеше. Тя се насили да го погледне и позна... възрастния иконом. Сега той изглеждаше като смахнат. Тя усети слабост в коленете си. След това изгуби съзнание и се предаде на спасителния мрак, без да я интересува какво ще стане после.

Главата й се пръскаше от болка, когато най-сетне дойде на себе си. Една полицейска служителка я беше облякла, после й бяха дали някакви хапчета, но те изобщо не й помогнаха. Стана още по-зле, когато я отведоха в стаята за разпити. Беше кошмарно да я измъчват по такъв начин, но явно детективите от отдел "Убийства" не бяха самаряни.

- Стига с тези номера! - изръмжа Джери Кийтс, върлинесто ченге на около четирийсет, с обноските на грубиян. - Икономът даде показания, че ви е намерил в несвяст до жертвата. Държали сте пистолет. Същият, с който е бил застрелян господин Шоу. Как ще обясните това?

Линда се насили да се концентрира. Значи старият Греъм беше повикал полицаите и я беше натопил.

- Това е някакъв заговор... - объркано отговори тя. - Бях на работа, когато се случи... трагедията. Не зная нищо за пистолета, никога не съм притежавала оръжие...

- Защо се скарахте? Не ви плати или се оказа с извратени вкусове? С всички клиенти ли се чукате или само с отбрани?

- Гадно копеле!

Кийтс замахна да я удари, но някой хвана ръката му.

- Не бива да се държиш невъзпитано, Джери. - Едрият детектив с посребрените коси беше стоял безмълвен досега в единия ъгъл на стаята. - Аз ще продължа с разпита, ти по-добре върви да си отдъхнеш. - После й се усмихна приятелски: - Не го приемайте лично, Линда. Детектив Кийтс просто е преуморен от работа. Нали така, Джери?

Високото ченге я изгледа свирепо, обаче непоколебимият поглед на другия го възпря. "Както наредите, лейтенант." На излизане затръшна вратата демонстративно.

- Казвам се Феликс Нортън - представи се лейтенантът - и съм шеф на Джери. Аз и сержант Бар - кимна към другия служител, останал при тях - ще запишем показанията ви. По пистолета открихме ваши отпечатъци. Разполагаме и с надежден свидетел, който ви е видял на местопрестъплението. Ако барутните тестове се окажат положителни, ще докажем, че вие сте натиснали спусъка. В съда прокурорът ще пледира за смъртна присъда и съдебните заседатели ще се съгласят с охота. На ваше място бих се позамислил за бъдещето си. Съдбата ви може да се окаже твърде... трагична. Едно чистосърдечно самопризнание обаче, би обърнало нещата във ваша полза. Е, госпожице Патерсън, вие сте на ход.

- Нямам мотив да убия Дарил Шоу! Запознах се с него едва снощи. Някой е инсценирал уликите така, че да ме изкара виновна! Защо не притиснете иконома, той знае повече отколкото казва?

- Мислите, че не сме го направили? Старецът е извън всякакво подозрение. Служил е на Шоу повече от половин век абсолютно безукорно. А що се отнася до мотива ви, ето един, който може да мине пред съда: Шоу е подлудял от страст по вас и за да се спасите от изнасилване, сте го застреляли. Представете си какво ще стане, ако детектив Кийтс лансира версията си, че спите с клиентите си...

Линда най-сетне проумя колко сериозно е положението й. Стоеше като сфинкс, без да знае какво да каже. Мозъкът й всеки миг щеше да гръмне.

- Е, добре, щом сте толкова самонадеяна! - процеди през зъби Нортън. - Обвинена сте в предумишлено убийство и ще бъдете задържана в градския затвор до явяването ви в съдебната зала! Бар, разкарай я оттук, веднага!

Беше прекарала зад решетките само 24 часа, но вече беше готова за лудницата. Преди да я въведат отново в стаята за разпити, в коридора се сблъска с детективите Кийтс и Бар, които влачеха под мишниците някакъв превъртял тип. Когато влезе при лейтенанта, забрави за тях и ругаещия младеж.

- Чували ли сте нещо за Закари Найт? - зададе й въпрос ченгето още от вратата. - Доста избухлив млад човек. Сигурно сте видели какви неприятности ни създава.

Тя го изгледа неразбиращо, но после се сети за суматохата в коридора.

- Шоу му е завещал половин милион долара. Този интересен факт привлече вниманието ни. Може да ви се стори изненадващо, но те двамата са били... любовници. Найт има досие при нас за кокошкарски истории.

- Нямах представа, че Дарил... че господин Шоу, е бил гей... - заекна от учудване тя.

- По-скоро е бил бисексуален. Употребявал е наркотици. При аутопсията се установи, че е серопозитивен. Но очевидно Закари е нямал търпение да го види мъртъв, затова е прибързал и естествено е допуснал грешка...

- Накъде биете, лейтенант?

- Проверихме дрехите на младежа и открихме барутни частици върху ръкавите на сакото му. Тогава се върнахме към оръжието на престъплението и попаднахме на един много неясен отпечатък, който не бяхме идентифицирали досега. Знаете ли какво се оказа? Че принадлежи на Найт! Претърсихме отново парка и намерихме отпечатък от мъжка обувка под прозорците на първия етаж. Експертите установиха, че и тя е на новия заподозрян. Засега истинският убиец отрича яростно, но при тия железни доказателства едва ли ще се отърве.

- Значи аз съм... свободна... - изрече невярващо Линда.

Сивокосото ченге се усмихна топло.

- По всичко изглежда, че е така! Явно убиецът се е възползвал от вас, за да ни заблуди. Понякога престъпниците са много изобретателни, особено когато плячката си струва. Може да си тръгнете веднага, госпожице Патерсън.

- Благодаря ви, лейтенант.

Денят на освобождаването й беше слънчев като в туристическа картичка. Тя още не можеше да повярва, че е оправдана. Вдиша дълбоко и тръгна да пресича улицата пред полицейския участък, когато един грамаден джип "Мицибуши" наби със скърцане спирачки. Преди радиатора на колата да я отхвърли на платното, зърна обезумялото лице на стария Греъм зад волана.

Елегантната жена беше коленичила пред гроба и очите й бяха изпълнени със сълзи. Беше изминала почти половин година от смъртта на любовника й и едва два дена от екзекуцията на убиеца му. Беше лудо влюбена в Дарил Шоу и когато той потърси помощта й, тя нямаше друг изход, освен да му я предложи. Найт го беше заразил умишлено с вируса на СПИН, предлагайки му замърсена спринцовка с дрога. След това младият човек беше показал облика си на негодник и изнудвач. Дарил беше принуден да му плаща големи суми пари в замяна на мълчанието му. Изплашен от страданието, нейният принц я беше убедил да му помогне да се самоубие, но така, че деянието му да изглежда като убийство, извършено от Найт. По този начин злодеят щеше да си получи заслуженото възмездие. В плана им беше включен и старият Греъм. Именно той беше казал на детективите, че Линда е евентуалния убиец на господаря му. След това грижливо подготвените "улики", изобличаващи "истинския престъпник", попаднаха в ръцете на полицията. За да бъде по-убедителен сценария, Закари трябваше да "наследи" 500 хиляди долара, което, естествено, автоматично го правеше заподозрян номер едно. След това властите откриха услужливо подхвърлените "доказателства" за вината на младежа и замисленият капан щракна. Колкото и упорито да се кълнеше Найт в невинността си, никой от съдебното жури не му повярва. Изпратиха го на електрическия стол без капчица съмнение. Лошият беше наказан.

Линда избърса сълзите си и тихичко хлипайки, се изправи. Преди шест месеца, пред полицейския участък, Греъм я беше блъснал с джипа случайно. За щастие, злополуката й костваше само няколко контузени ребра и незначителни охлузвания. Но инцидентът бледнееше пред ужаса, който беше изпитала, застрелвайки Дарил Шоу по негово желание. Любовната им връзка бе продължила само осем седмици, но бе най-прекрасното нещо, което бе преживяла през досегашния си живот. Преизпълнена със спомени, тя си спомни как се бяха запознали с Дарил в "Тропикана" и колко нежни и всеотдайни бяха по-късно чувствата им... Изведнъж застиналият въздух се превърна в слаб полъх на вятъра, който докосна нежно бузата й като последна милувка. "Сбогом, мили мой принце! Сбогом, моя любов!" Почувства се малко по-добре, докато си тръгваше по сенчестата алея.

 

 

© Йордан Матеев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2002, № 1 (26)