Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВТОРО
ПИСМО ДО СИНА МИ
Пекин `90
web | Глинена птица
Всеки
своя ад обитава.
Раят,
достъпен за всички
е празен.
Денем,
грях върху грях,
трупаме кладите,
тайно -
нощем
ги палим.
Колко често умирах
и неистово търсех живеца на пръстите,
а душата ми -
като връв сламена -
подпалена
пъплеше
през цедилото на страданието.
Помня...
Но защо ли си спомням
само тъжни неща? -
аз обичам живота,
но познавам смъртта,
затова ли?
Или ме спъва и тегли назад
мачкано,
късано
и прегазвано,
хвърчилото на мечтите ми?
Скъпи орисници,
аз доживях.
Аз съм жива
и още
излъсквам
ръждивия
рог на желанията!...
Сине,
вече
разсъмва -
в утрото пролет наднича.
Ти си единствена истина -
сбъдната.
И светла поличба.
© Ирина Войнова
© Донка Атанасова - художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2002
Ирина Войнова. Глинена птица. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Ирина Войнова. Глинена птица. Бургас, 1998.
|