Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЪРВО
ПИСМО ДО СИНА МИ
Пекин `90
web | Глинена птица
Дълго,
много дълго копахме
трапове
за мъртвите истини.
Дълго и сръчно тъкахме,
възел по възел,
гнили повои за мислите.
А стихът денонощно се кискаше -
думите хапеха
мундщуците на езика,
на страха бутафорния писък
с
ритници нахълтваше
и за гърлото стискаше...
Тихо говоря, тежко мълча -
синджирът на съвестта ми дрънчи ли,
дрънчи.
Уморена си лягам,
уморена се будя -
вяра ми липсва и нищо друго...
Сине мой,
мое малко мъжле!
Люспа отронена,
златна
камбанка!
Ти си уют и прозорец отворен
в лабиринта на твоята майка.
© Ирина Войнова
© Донка Атанасова - художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2002
Ирина Войнова. Глинена птица. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Ирина Войнова. Глинена птица. Бургас, 1998.
|