Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОСТЪР ВЪЗДУХ
web | Глинена птица
1.
На път към вечната река
изгубих
едната си пантофка.
О, Принце на тъгата,
аз съм твоята невеста.
2.
Като кол набит през тялото ми
бе пътят,
който трябваше да следвам.
Боляха младите израстъци -
листенцата
обличах с нервните си тъкани
и разцъфтяваха,
ранени,
сетивата ми,
празнувайки в съня ми
пролет.
До мига,
когато
с брадва ги отсичаха.
© Ирина Войнова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2002
Ирина Войнова. Глинена птица. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Ирина Войнова. Глинена птица. Бургас, 1998.
|