КРИЛО И КОРЕН

web | Глинена птица

На Пепи И.-Балтова

1.
Ще срежа вървите на своята инертност
                                              и ще тръгна.
Ще избуява в мене
                       любопитството на гущера,
завързал досегашното ми съществуване.

Владетелка на всички пътища да бъда -
какво блаженство е
                    да си припомням младостта
                    в градина от крайпътни камъни!

2.
Неизвървените пътеки парят ходилата ми.
Оттатък хоризонта
в точка се пресичат ръцете ми,
                                        протегнати напред.

Когато уморена се срина на асфалта,
                                        ще ме прегазят
                                        и ще ме подминат,
а отпечатъкът на тялото ми - къс стъкло
с окървавени,
                               деформирани кристали,
ще се стопи в последната конвулсия.
Но бързам днес да зърна океана,
                               за миг да се почувствам
                           връх на пирамида -
                                                             начало
или край на съвършенството!

3.
Не, полетът не е илюзия!
Зъбците на хоризонта
                                        срязаха на две
                                        устременото й тяло
и чайката издъхна пред очите ми.
Крилото изсвистя самотно
                    и пося в краката ми
                    жаждата за безпределност...
В ранна пролет плажовете
са осеяни с крила на птици
                                                             и
                                                             корени.

4.
Не са ли сенките крила на птици,
които някога отдавна сме изгубили?...

В един прозорец със завеси избелели
                останаха гнездата на очите ми.
Гледците отлетяха подир ятото -
догониха ли го,
                                                  не знам,
остана силуетът ми вграден в стъклата -
смален и гърбав като въпросителна:

Не са ли сенките
крила пречупени,
които влачим като грях след себе си?...

5.
Кръжащи въпросителни
и с времето се умножават.
Мушица в паяжината на притеглянето -
                                        аз помня как
самонадеяно превземах стъпалата,
как светеха крилата ми отвътре,
избуяваха,
                    заякваха след всяка обич -
                    бях млада
                    и красива!
                                        И повярвах.
Потърсих мястото си в азбучника
                    на предишните животи,
о,
как ме смачка страницата
                                           с прах и сълзи...
От прах и сълзи се скъсява нишката,
По-твърди стават раменете,
по-тежък -
                    камъкът на равновесието.

6.
И ме тегли нишката назад!...
А мислех,
                            че отдавна е изгнило
това кълбо от бягства ненавременни.
По тялото ми, неразумно устремено,
светят татуирани крилата ми -
                          случайни гари,
                                 стаи общежитийни
и вечните крайпътни камъни...

Натежава в шепите ми залива -
когато чайките гнездят в скалите,
криле разперват срещу прилива.

7.
За глинените птици
и гнездата са от глина.
Сърцето ми -
                  копнеещо за собствен завет,
хралупа е за зъзнещи врабчета.
Пикира лястовица над тревата,
а котката, догонила перцето й,
                    облизва лапите си лакомо.

Аз вярвам в Силата, която ме крепи
                                        по стълбицата
                                        с перила от тръни.

© Ирина Войнова
© Донка Атанасова - художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2002
Ирина Войнова. Глинена птица. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Ирина Войнова. Глинена птица. Бургас, 1998.