ПОЕЗИЯ НА СЪТВОРЕНИЕТО

Ирина Войнова

web

Всеобщо е разбирането, че поетът създава поезията, аз бих казала, че поезията създава поета. Поне така е в моите представи. Всяка нова книга на Милка Стоянова допълва нейния поетичен силует и с невидимо длето сякаш я извайва все по-точно и вярно.

Спомням си едно далечно нейно стихотворение със заглавие "Жената на прозореца”, което завършва така:

Птиците, дърветата
и тя
на есента,
в късния следобед,
извайваха душата.

Жената на прозореца ще видим още много пъти в нейната поезия. Ето я и в стихотворението "Късно привечер”:

Аз, която разпускам косите си,
изправена до отворения прозорец

Всъщност жената на прозореца присъства във всички книги на Мила. Каквото и да се случва, за каквото и да пише, видима или невидима, жената е там - на прозореца. А зад нея е другата, която пише.

Ако направя бегъл паралел между науката и философията - имаме субект-обект - наблюдател и наблюдаемо, реалност, която се появява и изчезва в зависимост от вниманието на наблюдателя спрямо наблюдаемото. Реалността, проявена в поезията, тук е калейдоскоп от багри и пейзажи, където присъстват обезателно морето, корабът и морякът. Понякога едновременно, друг път само морето и корабът или само морякът и морето... За мен те са Духът, душата и тялото - вечната триада, пътуваща и оживотворяваща вселената на Поетесата.

Нещата в поезията на Мила се случват на пръсти, те се промъкват между други неща тихо, за да бъдат докоснати от нейния поглед и да оживеят. Мила създава един свой свят, в който няма взривове, нейният свят се сътворява от любов и той е много по-истински, тъй като единствено любовта е тази, която разгражда и руши излишното и пошлото, а освободеното пространство запълва с омиротворение и ласка. Така този свят става поносим и красив.

Поезията на Мила е поезия за сътворението на живота. Да си спомним нейното кратко, но голямо по своя смисъл, тристишие:

С една свещ
прекосяваме съня.
И нахлува вятър.

Тя, Поетесата на прозореца, гледа света, а другата зад нея пише. И двете сънуват света така, както всички нас, но остава написаното от Другата, защото само записан, този свят има шанса да просъществува.

Спомням си и друг цитат от нейна книга:

С корени в нас,
между звездите,
расне трева мислеща.

Ето я оживотворената вселена на Мила и ако си позволим да подминем тази поезия, ще изгубим една много важна частица от калейдоскопа на Творението, без която частица светът ще бъде по-сив и неуютен.

Затова от сърце пожелавам на новата ѝ книга открито море, здрави платна и попътен вятър!