ВЕНЕЦИЯ

web | Сън или надмощие

На Румен Скорчев

В представите си този път жестоко съм се лъгал...
Венеция! Среднощната! И хлътваме щастливи...
И гейзери от светлини ни праща всеки ъгъл,
тъй агресивни отдалеч, отблизо - тъй лъжливи.

Погълнати от улички, притиснати в пролуки -
у нас се скъсват мерките за време и пространство,
вървим и се усещаме чудовищно неуки
и истински палячо е туй наше постоянство.

Сан Роко, Сан Паоло, Сан Маджоре, Санта Фоска -
архитектурна лудост от дантелени загадки:
сред бетонирания мрак с разнищена наброска
просветват тези мигове, неудържимо кратки.

Проблясва като бронзов миг Бартоломей със коня,
но звънкозлатен и крилат, веднага просиява
пикиралият лъв върху прочутата колона.
И вече бедният ми ум напълно се предава.

Висят палтата ни като на криви закачалки.
Каналите припламват и проблясват иронично
и в погледите ни плющят камшичетата малки
на тези бързи зарева с усещане различно.

Решаваме да поседим облегнати на моста.
И мост Риалто, мъдрият, веднага ни създава
уют и щастие с една така човешки проста
Венеция... Венеция, която в нас остава...

© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004