В КРАЯ НА ЛЯТОТО

web | Сън или надмощие

Отива ли си лятото? С припламващи отсенки
пробягват тънки припеци и ветровити сенки.

Студът пищи с безброй сачми, като стоножка щипе.
Мъглата на дарак търчи със гърбица от дрипи.

Оборът е като оджак - сред дим на тор се дави.
В дима му караконджолски се блещят тъмни крави.

А изкачените котли от еховита сприя
кънтят под гнилия сайвант като в камбанария.

И аз със градския си ум заставам в селска стойка
помежду мириса на цвик и крясъка на сойка.

Заничам през ключалките на буките, където
нахлува като митничар синкопът на шосето.

Отпущам тубите с вода от извора налети
със олюлени сетива и със надежди слети.

А по дръгливия сокак пак дядо се задава,
понесъл бор като везна - със опълченска слава.

Поспира. С погледа си той полето обикаля,
следи как лятното кълбо безпътно се търкаля!

И аз го гледам отстрани. И той от свойта спирка
със оцелялото око ми смигва. И си свирка...

© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004