УЛИЧКАТА НА РИДА

web | Сън или надмощие

По стъпала
на скални гърбици, покрай
слънчасали коприви, разпиляла
безредните си къщички и плетове,
прохожда уличката на рида...
В раздърпаните джанки се провира,
примигва в трепетите им, поема дъх
и пак по стъпалата си закуцва...
Полага каменистия си лакът
и с неподвижна гърбица следи
предвечната бездънност на небето:
протичащото лъчезарие, което
с прозрачната си памет размишлява...
Ухае гъсто на обор... Развява
брада от слама рехавата плевня.
Заглъхва мимолетното крещене
на лутаща се в битието сврака.
И някакъв неземен миг проглежда
през удивено стръкче на синчец...
Категорични в своето мълчание,
пристъпват колоси на крави - и под тях
рогатите им сенки иронично
танцуват като илюзорни дяволи...
А ханаанът на дворовете будува
с антична прелест, със стоцветен свян
и с разкази за бивша добродетел...
Пчела - ревнива пееща кутийка -
в съзнанието на нещата броди
и подчертава тяхната сърдечна,
безбройна хубост... Градският човек
у мен се гърчи, къса сложността
на натежали навици и думи...
Прехапва устни, виждайки в мига,
как пуши мараня на прага, водещ
в дълбока сянка на разбита къща
с оттенъци на някакъв живот,
съвсем забравен...
                          Тръгвам си и куца
в дъха ми уличката на рида,
препъва се и изведнъж изчезва
в искрящата бездънност на небето...

© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004