ТОЙ

web | Сън или надмощие

Съвсем накрая, ограден от скални
приумици, в дивееща околност,
припламва робинзоновският огън
на неговия мълчалив живот...
Все същите надничащи въпроси,
с които любопитства махалата
проникват ту по светло, ту по мрак
в една или във друга пукнатина
на веруюто му - табу за всички...
Все тъй разхубавява махалата:
изгрява пъстро, пъстро свечерява,
а той кади оскъдния си огън...
И скакалците на хапливи думи
го обкръжават... Ала той нехае...
Спотайва се и ги заобикаля.
Но никой над овчарското му име
не слага оскърбително клеймо.
Не смее никой да изопачава
онуй, което е самото лоно
на синята звъняща планина.
Дребнавостта внезапно онемява.
Изостря се слухът: минава той,
овцете води (техните овце);
бълбука ехото в леса, простенва
над пропастта, неизтощимо ведро
платата озвучава... И очите
го пресъздават светъл и значим...

© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004